Юджийн Скайлър
.
„Много малко американци са били така тясно свързани със съдбините на българската нация, както Юджийн Скайлър (1840-1890) … И в зората на възраждането на България като самоуправляваща се нация, Скайлър е този, който помага за написването на проект за конституция за автономна България“. (Prof. Michael Petrovich, University of Wisconsin).
На 5 април 1879 г., по време на Учредителното събрание, Екзарх Антим I изпраща три благодарствени телеграми от името на българския народ: на цар Александър II, Уилям Гладстон и Юджийн Скайлър.
Текстът на телеграмата до Юджийн Скайлър гласи: „По времето, когато европейската дипломация опитваше с всякакви средства да прикрие страданията на Българската нация следствие от турските жестокости, извършени преди две години, чрез Вашия прочут доклад, Вие извадихте истината на светло и помогнахте да се поправи злото. Свободната Българска нация бърза да Ви благодари сърдечно за Вашето велико дело и да Ви увери, че Вашето име ще заeма видно място в историята на Освобождението на нашата нация.“
.
.
В отговор, Юджийн Скайлър пише:
„Бих искал да благодаря на Народното събрание за високата оценка, дадена на начина, по който изпълнявах своите задължения при трудни обстоятелства, и да изразя своите благопожелания за свобода, единство и благоденствие на българската нация, на която винаги съм съчувствал.“
.
.
Юджийн Скайлър е роден на 26 февруари 1840 г.в щата Ню Йорк. Изучава езици, литература и философия в колежа „Йейл“. Завършва право в колежа „Колумбия“. Той започва дипломатическата си служба в Москва през август 1867 г.
През съдбоносната за България 1876 г., малко след Априлското въстание, на 6 юли той заема длъжността секретар и генерален консул към посолството на САЩ в Константинопол.
Скайлър е само от няколко дни дипломат в Константинопол, преди да получи задача от посланик Хорас Майнард да посети България и да разследва получените сведения от американски мисионери за масовото избиване на християни в страната. Той отива в България с българския преводач Петър Димитров и двама асистенти. По пътя той се среща с Джануариъс Макгахан, американски военен кореспондент на „London Daily News“, и Карл Шнайдер, репортер на „Kölnische Zeitung“.
В свой доклад до Държавния департамент на САЩ, Скайлър информира, че 15 000 български християни са измъчвани и избити. Докладът на Скайлър е публикува в пресата на Великобритания и вдъхновява Уилям Гладстон да напише своя известен памфлет „Българските ужаси и въпросът за Изтока“.
.
.
Вторият огромен принос на Скайлър за България е участието му в написването на проект на Българската конституция. Заедно с руския дипломат А. Н. Церетелев, Юджийн Скайлър създава проект на конституция, според който „България ще представлява автономна провинция на Османската империя, формирана от …вилаети, от санджаците на Пловдив и Сливно и българските области в Македония“.
А. Н. Церетелев пише за Скайлър: „Като последно свидетелство за българската признателност, Скайлър беше награден с орден „Свети Александър” с голямо огърлие през 1888 г. Той самият приписва наградата на своето застъпничество за правата на България… Каквато и да е причината за наградата, много малко американци са имали толкова близка връзка с България или толкова голяма симпатия към нейния народ, колкото Юджийн Шуйлър.”
Юджийн Скайлър почива на 16 юли 1890 г. във Венеция. Неговият скромен гроб се намира на остров Сан Микеле.
Днес част от делото и завета на Юджийн Скайлър се пазят от Фондация “Американски научен център – София” (https://arcsofia.org/) и нейните основатели д-р Нора Димитрова Клинтън и нейният съпруг, проф. Кевин Клинтън.
.
.
На 9 юли 2018 г. американският генерален консул в Константинопол (Истанбул) Юджийн Скайлър получава (посмъртно) наградата „Златна лаврова клонка“ на Министерството на външните работи. Посланик Тихомир Стойчев връчва наградата на г-н Скайлър Грант – представител на фамилията Скайлър.
.
Източник: Генерално консулство на Р България в Чикаго
.
