Божиите деца на Украйна

Spread the love

Кръстният ход до Почаевската лавра в Украйна (Почаївський Хресний Хід)

Събитие с над двестагодишна история

Дойде ли август, хиляди православни в Украйна, в пек и дъжд, вървят пеш дни наред и спят под открито небе, докато стигнат до Почаев, в знаменитата лавра „Св. Успение Богородично“. Те са от различни градове, села, краища на страната. Повечето поклонници днес са жени, но има и мъже, юноши, деца, даже и пеленачета. Този кръстен ход е бил забраняван по съветско време, в съветска Украйна. Но и днес има опити да бъде спрян.

Знаменателно е колко силна е вярата на тези поклонници, които, впрочем, са от Украинската православна църква. В Украйна има две православни църкви. Разколът в Украйна е отпреди войната, която в някакъв смисъл доведе и до това Украинската православна църква да бъде дори забранена със закон, приет наскоро от Украинската рада. А втората православна църква, наречена Православна църква на Украйна, бе призната от вселенския патрирх Вартоломей и е протектирана от украинската държава.

Тези поклонници не се борят за „руский мир“ (руския свят), а за Божия мир. Но тяхната църква се оказва извън закона. Защото, въпреки че Украинската православна църква декларира, че се е отделила от Московската патриаршия, на нея се гледа като на „троянски кон“ на Русия. И така, както Руската православна църква е подчинена в някакъв смисъл на политиката на Кремъл, така и Православна църква на Украйна, опитваща се да замени Украинската православна църква, е станала в някакъв смисъл част от светската власт в Украйна. А Украинска православна църква, с нейните многобройни храмове, манастири, лаври, монаси и мощи на светци, е на път да бъде закрита.

Но къде е във всичко това Православието, къде е вярата, която спасява души? В светските власти, които, дори когато декларират обратното, се борят за съвсем други неща? В демократичният свят, който си затваря очите или в най-добрия случай застава в защита на гонени свещеници в Русия, но не и в Украйна, къде? Няма ги там. Божият мир го няма. Защото Бог не се радва, когато хората, били те едноверци, разноверци или атеисти, се избиват, потискат или гонят едни други. Колкото и историята на човечеството да е пълна точно с такива примери.

Вярата, обаче, е в душите на тези поклонници. В тези украински миряни, тръгнали пеш за Почаев, носещи кръстове, икони и хоругви. В модерни времена, когато почти никой вече не ходи пеш по пътища и шосета. В душите на жени, чиито синове, мъже, братя са мобилизирани може би или са загинали вече. В душите на юноши, които пеят песнопения с толкова чисти гласове. В Божиите деца на Украйна, които търсят Неговата подкрепа и носят кръстовете си. И кой знае, може би и на молитвите на хора като тях се дължи това, че Украйна, в голямата си част, остана незасегната досега от сражения и бойни действия.

Дано Бог и Света Богородица ги чуят и защитят тях, техните близки, страната им, светините им и всички хора с добра воля. Защото светът е зает със защита на съвсем други права и не се интересува от точно такива украинци, чиято поместна православна църква бе забранена със закон. На война като на война, нищо не остава незасегнато.