Карин дом. Източник: karindom.org
.
Иван Станчов – човек, оставил диря! Личност, направила различен и по-красив живота на мнозина. Има си дума за човек като него и тя е – Незабравим. Посветил се на другите, живял с тях и заради тях, дарил много повече от средства. Дарил Живот и Обич. И спечелил. Не богатството на вещите, а богатството на Духа и Примера.
.
Той ни даде много. Дари и „Карин дом”. Направи го за децата на България, за онези, които имат най-много нужда от любов и закрила. За тях първи въведе понятието ”деца със специални нужди”.
Свидетел бях с каква любов се роди в съзнанието му нуждата да е полезен на тези, които по една или друга причина не можеха да се възползват от предимствата на здравите.
Съдбата на цялото семейство Станчови е свързана с тяхната братовчедка Карин Гепен Станчов – прикована в инвалидна количка от церебрална парализа. Въпреки това изключително позитивна, помагала е на всеки, с каквото може. Винаги е възхищавала със своята всеотдайност, позитивизъм, била е за пример. Иван Станчов помни съдбата и личността й, решава да направи нещо за децата на България, които са в подобна ситуация. Да спре изоставянето на такива деца в специални домове, да им даде шанс да получат образование и да се приобщят достойно към живота, съобразно възможностите си.
Той се завърна в родината след 47 години принудително емигрантство на семейството му по политически причини. През 1991 г. бе назначен за посланик в Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и първи български посланик в Република Ирландия. Продължи семейната традиция – стана трето поколение посланик на страната ни зад граница и също като тях искаше да е полезен на хората. Заяви простичко; „Аз съм българин и вървя с народа си”. Това стана и заглавие на книгата, която моите колеги от Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон ми възложиха да съставя, за да остане най-важното от историята на фамилията Станчови и от делото на нашия патрон като спомен за тези, които нямаха шанса да го познават лично. Тази книга е и за бъдещите поколения, които трябва да знаят историята на династията Станчови – Строители на съвременна България.
.
Създаването на „Карин дом” е само едно от нещата, които Иван Иванов Станчов направи със замах за България. През 1994 г. предостави на нуждаещите се деца, на техните семейства, на специалистите, които да лекуват там, фамилната им къща в Морската градина на град Варна. Построена навремето от неговия дядо – Димитър Станчов (два пъти посланик на България в Обединеното Кралство, най-важната и прочута фигура от всички Станчови) тя стана Домът Карин.
Всички в Лондон бяхме свидетели как използваше всяка възможност да търси съмишленици в това начинание. У нас нямаше такъв център за лечение и физиотерапия на деца с аутизъм, церебрална парализа и други подобни тежки здравословни състояния. В Източна Европа само в Унгария имаше специалисти, които имаха методика за раздвижване на деца, приковани в инвалидни колички. Издири такива специалисти и ги доведе, за да обучават медицинските работници у нас. От Великобритания осигури английски специалисти/ лекари, които също се присъединиха като доброволци. Самият той като посланик използваше всяка възможност да агитира дарители, за да се закупят инвалидни колички за децата и много често сам ги пренасяше, когато пътуваше за България. Търсеше начин да набира средства, с които да подкрепя създадения по негова идея център за рехабилитация. Организираше в Лондон благотворителни балове, провеждаше акции и в България. Нашето училище към посолството ни в Лондон се включи с желание. Тази благотворителност продължава и до днес. В нея участват учениците, родителите, преподавателите. Всяка година правим възможното, за да имаме принос в това благородно подпомагане. Включва се и други български училища, членове на Асоциацията на българските училища (АБУЧ) като „Св. св. Кирил и Методий” във Виена, училището ни в Бостън, САЩ, и др. Сумите може да не са главозамайващи, но с тези акции, станали традиция, учениците ни се приучават на съпричастие. Всички го правим с идеята, че продължаваме делото на посланик Иван Станчов и след като той вече не е между нас. Но той живее сред нас по Станчовски – като пример и дълг. За младите – това е урок по родолюбие и човещина.
Преди години бях щастлива да посетя г-н Иван Станчов в семейната им вила в Морската градина на Варна, в непосредствена близост до голямата сграда, в която бе създаден терапевтичният център „Карин дом”. Разведе ме навсякъде, за да видя как млади хора – специалисти се грижеха за децата, а той ги вдъхновяваше с вярата, присъствието, помощта си във всеки един момент. Седяхме в голямата градина и разговаряхме за всичко.
Той съхрани нашето българско училище към посолството в Лондон – първото, създадено в Обединеното кралство. Направи го, когато държавата ни счете, че не може да се грижи за него. Днес във Великобритания заедно с филиалите има 70 български училища. Той подкрепи създаването на Асоциацията на българските училища в чужбина, когато вратите на институциите се затръшваха пред нас. Днес на 6 континента по света има 400 български училища по България, подкрепяни от Министерство на образованието и науката. Той дари колекция от 300 безценни експонати от времето на Третото българско царство, собственост на фамилия Станчови. Днес те са изложени в „Галерия Станчови” на Националния исторически музей в София. Беше първопроходник в едно ново за съвремието ни възрожденско дело. Но беше научен на това от предците си.
.
Създаването на „Карин дом” за него бе мисия. Никога няма да забравя, когато ми разказа историята на едно от децата с тежко заболяване. Момиченце, родено с тежка диагноза. Бащата не издържа стреса и напуска семейството. Майката остава да се бори сама за детето си. Прогнозите са лоши. Но тя намира път към „Карин дом” и започват лечение и физиотерапия. Детето пораства, става отличничка, печели медали и прохождането й започва. Когато завършва обучението си, я питат какво най-много иска за бала си. Отговорът – да танцува първия валс в живота си с Иван Станчов. И това се случва – пред всички!…
Защото го имаше Станчов, защото намери последователи, защото всеотдайни лечители и физиотерапевти вложиха като него сърцето си в това да съживяват надежди и деца.
.
На 24 ноември 2021 г. загубихме Иван Станчов. Осиротяхме. Но животът му бе пример за мнозина.
Приживе в Лондон, в негово присъствие нарекохме училището си на негово име и той се гордееше с това. Грижеше се за нас почти до края на живота си. И днес не сме сами. Неговият портрет, нарисуван от художничката Нели Димитранова е в класната ни стая. Станчов е сред нас.
„Карин дом” е национално богатство, създаден от един от големите дарители на България. Той привлече след себе си и други. Държавата също се включи. Старата сграда отесня, а дейността се разширяваше. Имаше нужда от ново оборудване, нова техника, нови служители, деца от цяла България търсеха съдействие в този Дом на Доброто.
От години контактуваме с г-жа Венета Милева – завежда Мениджмънт маркетинг и фондонабиране, която ми сподели:
„Сигурна съм, че ще си много впечатлена като посетиш новия „Карин дом” на място. Така е с всеки, който дойде от България или от чужбина, защото са много малко местата, където може да се види терапевтичен център, който събира на едно място толкова много услуги за деца със специални потребности и освен това подкрепя и родителите им. Още повече, че самата сграда е проектирана специално според изискванията на „Карин дом”, по идеи и препоръки на наши специалисти, натрупан опит през годините и разбира се проучени добри практики от чужбина.
Идеята да се подкрепи не само детето, но и семейството започва от г-н Станчов, защото за да остане детето в семейството, трябва да се помогне първо на родителите, за да могат да се справят и да бъдат окуражени, че ще успеят. Това е модел на работа в Карин дом – родителите, баба, дядо, приемен родител или осиновител, могат да присъстват заедно с детето и да се учат от специалистите как да се справят у дома, как да общуват, как да разбират детето. Родителят може да присъства във всяка терапевтична сесия заедно със специалиста.“
През 2019 г. бе обявен международен архитектурен конкурс за построяването на нов център. Архитектите Биляна Асенова и Саша Чабати създадоха функционален, но най-вече уютен дом за децата, разположен на 2890 кв. м. Съдържа подземно ниво за гараж и складове, помислено е как децата в инвалидни колички да могат да се придвижват с асансьор до основните етажи на сградата. Има три надземни нива и покривна тераса. Тук може да се извършва физиотерапия и хидротерапия. Има център за ранна интервенция, Монтесори център, детска демонстративна кухня, стаи за диагностика, за индивидуална и групова терапия, сензорна зала, медицински център, обучителни зали, административна част, конферентна зала. Има и вътрешен двор с две детски площадки.
.
Щастлива съм, че успях да се възползвам от любезната покана на г-жа Бистра Бончева – която в момента е и.д. директор на Карин дом. Посетих това уникално място в началото на август 2024 г. Когато пристъпих прага на „Карин дом”, попаднах в друг свят. Такава светлина, такава пъстра, ведра атмосфера. Идвах и за да оставя тук за спомен книгата „Аз съм българин и вървя с народа си”, на която съм съставител. На самия вход ме посрещна снимката на усмихнатия Иван Станчов. Млади жени ме приветстваха с ведри погледи и ласкави думи. От първата секунда се почувствах обгърната от красота.
Г-жа Бончева ме поведе из различните помещения, за да ми разкаже какво се случва при тях. Влязохме в обширна стая, където ни посрещнаха две млади жени, облечени в блузи с логото на Карин дом. Това лого също е създадено от художничката Нели Димитранова по молба на Иван Станчов. Преминахме през басейна за хидротерапия. И тук е помислено за трудноподвижните деца, които по специална релса могат да бъдат пренесени от съблекалнята направо в басейна. На най-първия етаж в една ниша е отделено място за олтар – иконите и свещниците са от стария „Карин дом”. Обиколихме отделните стаи за терапия. На вратите има тъмни стъклени прозорци, през които родителите могат да виждат как децата им се обучават от специалистите, но отвътре не се вижда нищо и погледите на родителите не смущават заниманията. Преминахме през стаята за музикотерапия. Впечатлих се от разнообразието на инструменти, с които децата могат да си служат, за да се улеснява техният допир със света и общението им с него. Посетихме стаята за рисуване. Всяка година се прави благотворителна изложба с детски рисунки. Тази година темата е: „Приказки от морската пяна” (колко красиво!). После влезнахме в стая с цветни светлинни ефекти и специални приспособления (мултисензорна зала), от които ведно със звук се променяха калейдоскопни ефекти, подобни на тези в дискотека. Целта е да привличат вниманието и да запознават с цветовете (някои деца са с намалена зрителна и слухова способност). Отбихме се и в специалната кухня за деца, където те се учат да готвят. Има и стая за терапия чрез игра на батут, за да се преодолява евентуалното притеснение и стрес на децата, когато се включват в лечебните процедури.
По коридора край нас премина редичка от 3-4 годишни засмени сладури, вървяха към детската площадка навън. Тук идват и деца без увреждания, които се обучават редом с другите по системата на Монтесори. Чудесен начин малките да растат редом един до друг с разбиране за разнообразията в живота. Веднъж в годината Феодора Станчов – дъщеря на Иван Станчов, която е съосновател на „Карин дом” и педагог в Международното Монтесори училище в Тулуза, Франция, посещава центъра, за да съблюдава как върви тук обучението на младите възпитаници.
.
На по-горния етаж се спряхме пред портрета на Карин. До него има витринка с нейната колекция от слончета, които е събирала с любов. И тук видях първата кукла, направена като дете със специални нужди – има си патеричка. Поличката й е на точки, а до нея шарено слонче от същия плат, защото всяко детенце трябва да си има приятел мека играчка. На най-горния етаж са административните помещения и залата за конференции. За всичко е помислено.
.
Най-голямо бе вълнението ми, когато г-жа Бончева ме заведе пред експозицията, посветена на Иван Станчов. Тук бе изобразено родословното дърво на фамилията, снимките на предците му, голяма част от наградите на „Карин дом” и на самия Станчов. За първи път видях последния негов портрет, направен от италиански художник по случай 90-тата годишнина на нашия посланик. Вече на възраст – но пак с чаровната му усмивка… Тук бе и плакетът, с който нашата Асоциация на българските училища в чужбина го удостои със званието Почетен член. Първият почетен член на АБУЧ!
.
Вървях като в храм на Доброто. Едва ли има друго такова място в България. И ми се иска всички да узнаят за него. Сътворен от Посланика на Доброто. Но обогатен, обновен, разширен от достойни Следовници на Доброто.
И това е направено преди всичко с дарения. На първо място са датските фондации „Велукс“, които отпускат приблизително 2 милиона евро за построяването на сградата, като единственото им желание е да се направи образцов център, какъвто няма друг в България. Държавата също има дял. Община Варна дарява безвъзмездно мястото за строежа на сградата и отпуска средства за терапията на 40 деца. Министерство на труда и социалните грижи даряват средства за 60 деца. А Карин дом ежегодно предоставя услуги на 450!…
.
Всички знаем, че богати българи има. Дано някои имат шанса да дойдат и видят с очите си какво е направено тук. Търсят се хора с богати сърца. Иван Станчов беше с такова сърце. Богат на пари не беше, беше много повече от това.
Затова за нас, които имахме щастието да се докоснем до него – този човек е Незаменим и Незабравим. И продължава да живее чрез стореното и завещаното. Част от което е и „Карин дом” – Палат на хуманността.
Благодаря най-искрено на г-жа Бончева за гостоприемството и радостта, която ми достави, за щастието да знам колко живо е завещаното от Иван Иванов Станчов не само като думи, а и като дела.
Благодаря на всички Дарители на грижа в Карин дом, които се трудят вдъхновяващо, за да са изключение, но и пример.
P.S.: Който желае, може да подкрепи и да разгледа снимки от Карин дом:
Сайта на български: https://dari.karindom.org/
Сайта на английски: https://dari.karindom.org/en/
Може да се преведе по сметка или с кредитна/дебитна карта. Който реши, може да стане и регулярен ежемесечен дарител като отбележи „Monthly“ и сума по избор.
.
Снежина Мечева,
преподавател и директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон (1989-2023), съосновател и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина (2007-2023), почетен член на АБУЧ
.
