.
Велик Карлос Насар вдигна цяла планина, разтърси я, взе златото оттам, а с гигантските си, мощни ръце, чийто вени приличат на корабни въжета, ни издигна от 50-то място до топ 25 в света по медали. По-точно 22-ро място. Не е зле.
Впрочем, направи го в родния му град Париж.
Пред изумените ни погледи стана ясно, че може да вдигне много повече и да чупи още рекорди. „Насар“ на арабски означава „поддръжник/подкрепящ (хората)“. Според мен, с тази сила може да подкрепи и изправи мост, ако се налага.
Някак се чувствам доста по-добре като 22-ри от 200 страни. Само преди два дни бяхме с 000.
22-ри сме не и без помощта на грациозността на Боряна. Сребърен, но за нас си е златен. (Сега някои приятели ще ме обвинят, че прекалявам с патоса, ама голям праз.)
Хем мъжете силни, хем жените грациозни. Един вид.
Надявам се и Стиляна Николова да вземе медал, има много време пред нея. Онзи ден й гледах интервю и тя спомена Мохамед Салах. Тъкмо се чудех как е възможно да го каже толкова правилно на арабски. Проверих и се оказа, че родена в Кайро и знае арабски.
Да видим колко хора ще се ядосат пак, дали медалите ни разделят или обединяват.
.
.