Снимка: Sportal.bg
.
Къде е знанието, което изгубихме в информацията?
Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?
Т.С. Елиът (1888–1965)
Къде е моралът, който изгубихме в 3-те А-та (алчност, агресия и аномия/беззаконие)?
От церемонията на откриването през бреговете на Сена и остраняването от Eurosport на британски коментатор, след като направил „неуместен“, смятан за сексистки, коментар за победата на плувкини, казвайки: „Знаете какви са жените… мотаят се наоколо, гримират се“, до „женския“ боксов ринг , Олимпийските игри (ОИ) в Париж – 2024 бяха откровена демонстрация на неолибералната идеология. Напомни ми за една друга парижка история, описана в книгата „Един сезон в ада“ от преживелия ада Артюр Рембо, един от най-великите поети символисти на Франция. Каква отвратителна оргия с едно романтично момче, дошло през 1871 г. от провинцията в Париж да се учи на поезия и попаднало на биксексуален алкохолик – големия поет Пол Верлен. Той, 27-годишен, в писмо за 17-годишния Рембо пише: „Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те“, придружено с еднопосочен билет за Париж. И започва адския живот на Рембо…*
Сега да се върнем при неолибералната идеология и да прочетем какво написа за нея младият и много талантлив политолог Тончо Краевски: „Борбата на либералите с биoлогията е обречена, но техният провал не е обезателно ваша победа“…. “през това време либералите продължават да владеят институциите, които диктуват правилата в спорта и образованието, а консерваторите само ще реагират. И така ще е, докато едните се стремят към власт без истина, а другите се задоволяват с истина без власт.“ (в-к „Труд News”, 7 август 2024).
Илон Мъск и Джоан Роулинг, авторка на породицата „Хари Потър“, също се включиха в дискусията – те критикуваха ОИ, заради допускането на алжирската боксьор(а)ка да се състезава с жени – по решение на Международния олимпийски комитет (МОК). Името на боксьор(а)ката нашумя след обявената победа над италианката Анджела Карини в боксиране, приключило за 48 секунди, и коментарите на Анджела, че „това не е правилно“, „никога не съм чувствала толкова силни удари“ и „трябваше да запази живота си в този момент“:
.
.
Джоан Роулинг: „Може ли някоя снимка да обобщи по-добре нашето ново движение за правата на мъжете? Усмивката на мъж, който знае, че е защитен от женомразката спортна организация, наслаждаващ се на страданието на жена, която току-що е ударил с юмрук в главата, и чиято житейска амбиция той току-що е разбил.. Научно, двете – алжирската и тайванската – олимпийски XY „боксьорки“ вероятно имат Disorders of sex development („Нарушения на половото развитие“).
И някои западни медии справедливо поставиха въпроса: „Дали Олимпийските игри в Париж – 2024 са най-противоречивото спортно събитие?“. Игрите бяха помрачени от няколко противоречия. Церемонията по откриването се сблъска с негативна реакция заради картина, напомняща на „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, на фона на трансапостолки, пред които жестикулираше един безсрамен транс-Дионисий. Това предизвика дебати между критици, които видяха „Вечерята“ като обидна за християните, и поддръжници, които я приветстваха като победа за LGBT+ движението.
Френският президент Еманюел Макрон обяви „политическа почивка“ по време на провеждането на Олимпийските игри**. Но нито от него, нито от ръководството на Международния олимпийски комитет (МОК), съм чул или прочел да отправи призив към воюващите страни да спрат взаимните убийства и разрушения по време на ОИ, както са правeли древните гърци предr повече от две хиляди години. Добре че поне на закриването президентът на МОК каза, че „игрите създават култура за мир“ – надежда, че следващата Олимпиада няма да бъде Олимп-и-ада.
И други общочовешки добрини се изявявали на древните ОИ – физическата сила и поетичното майсторство били неразривно свързани, атлетите не са били единствените участници, поети са рецитирали стихотвoрения, скулптори са показвали творбите си. Игрите се провеждали в светилището Олимпия в чест на древногръцкия бог Зевс – на всеки четири години, между 6 август и 10 септември. Те са били толкова важно събитие, че философи и историци започват да изчисляват времето по периодите между игрите – философът Тимей първи прави това и така времето от четири години е равно на една „олимпиада“ (O) време, например „3 О“ е равно на 12 години.
Чудесно е, че парижкият барон Пиер дьо Кубертен (1863–1937) организира международен конгрес на 23 юни 1894 г., на който се основава МОК – той е избран за генерален секретар и след две години – за президент на МОК. Пиер дьо Кубертен искал съвременните ОИ да прилагат древногръцката представа за хармония на „мускулите и ума“, на „Здрав дух в здраво тяло“. Той вярвал, че „човечеството е загубило всякакво чувство за евритмия“ (от гръцки – „красив ритъм“) – използвал е тази дума, за да опише връзката на изкуство с атлетика. Идеята всъщност идва от диалозите на Платон, в които Сократ възхвалява образованието, което съчетава „гимнастика за тялото и музика за душата“ и „знанието и морала“, за да има arete – прекрасни резултати във всичко.
Така на ОИ в Стокхолм – 1912 има пет състезания по изкуства. Първото поетично представяне, спечелило златен олимпийски медал, е „Ода на спорта“ – поема в проза от Хород и Ешбах, която започва така: „О спорт, наслада на боговете, дестилация на живота! В сивата бъркотия на съвременното съществуване, неспокоен от безплоден труд, ти изведнъж се появи като блестящ пратеник на изчезналите епохи, онези епохи, когато човечеството можеше да се усмихва… О, Спорт, ти си Чест! Титлите, които давате, са безполезни, освен ако са спечелени с абсолютна честност. … О Спорт, ти си Радост! О, Спорт, ти си Прогрес!“ – какъв идеализъм, какво чудо, дълбоко заглъхнало днес! За днешните читатели на „Ода на спорта“ може да звучи „захаросано“ и „прекалено раздуто“. Според журито от Стокхолм – 1912, обаче, „Хохрод и Ешбах описаха ясно легендарния брак между мускули и ум“. Оказва се, че авторът на „Ода на спорта“ е самият Кубертен, написал я под псевдонима Хохрод и Ешбах.
Ръководството на Българския олимпийски комитет може да последва примера на Пиер дьо Кубертен за хармонията на „мускулите и ума“, на „Здрав дух в здраво тяло“. Като и за призиви да спират всички войни на Земята (и на други планети) поне по време на ОИ. Първоначално, 1-2 часа преди футболни или други дерби мачове да бъдат канени поети, които да рецитират стиховете си. Така публиката постепенно ще започне да се облагородява и смирява – добродетели, от които всички се нуждаем.
.
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* …който (Рембо) след две години бохемска и сексуална перверзия в Париж, Брюксел и Лондон, спира с поезията, става търговец, разболява се, ампутират крака му, засегнат от тумор, и умира на 10 ноември 1891 г. – само на 37 години, забравен от всички, но несъвсем. През 1995 г. животът на Верлен с Рембо е показан в американския филм „Пълно затъмнение“. Днес, когато суперлибералният вирус шества по света, „Един сезон в ада“ и „Пълно затъмнение“ нека да са поука, назидание за всички „весели момчета и момчета“. Хубаво е да знаят, че казването на истина не е хомофобия, а превенция на младежите и девойките от „Моят ад беше нещастието“ и „Един сезон в ада“, като този на Артюр Рембо.
** Както писах, Еманюел Макрон обяви „политическа почивка“ по времето на ОИ. Това не е било подкрепено от кандидатката за министър-председател на обединената левица. В интервю младата жена откровено говорила за хомосексуалността си. Нейното семейство се състои от две жени и едно дете. Двете жени са сключили брак, в който кандидатката за министър-председател е „съпругът“. Тя казала, че говори за това публично, за да спести на семейството си по-нататъшни евентуални атаки от страна на нейните конкуренти.
Тук пак трябва да се сетим и да осъзнаем думите на младия и много талантлив политолог Тончо Краевски: „Борбата на либералите с биoлогията е обречена, но техният провал не е обезателно ваша победа… И така ще е, докато едните се стремят към власт без истина, а другите се задоволяват с истина без власт“.
Изглежда страната на Бриджт Бардо и Ален Делон се превръща в страна на „веселите момичета и момчета“. За потвърждение, нека сравним говоренето на френската кандидатка за министър-председател с написаното от Брижит Бардо до Ален Делон за 80-ия му рожден ден, изпратено до медиите („включително“ до българските „Гласове“ на Явор Дачков): “Ти си символ на шедьовъра, който Франция създаде през този век, който прекосихме заедно. Ти си онзи двуглав орел, ин и ян, най-доброто и най-лошото, което те прави едновременно недостъпен и толкова близък, хладен и горещ. Ти носиш в себе си красотата, смелостта, елегантността, силата, които те превърнаха в огромна международна звезда, която няма равна и не бе изместена. Ти заслужаваш уважение и възхищение, любовта, топлотата, съучастието, които споделям с теб от дълго време. Честит рожден ден, мой Ален. Обичам те 80 пъти. Брижит” – завършва поздрава си, написан на ръка и подписан с рисунка на цвете на цялата страница.
.
