Писмо от края на света 9

Писма 1, 3, 4, 6, 7, 8 – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук.

Писмо девето

Здравей, сине. Днес си помислих, че един ден твоите деца ще се чудят защо сме правили това, което правим днес. Ще ни се чудят, както ние днес се чудим на хората, живели по време на предишни революции и войни. Всъщност, аз само сега започнах да се чудя. Работата е там, че като малък научих много неща, от които доста бяха грешни. Например научих, че ние, хората в съвременният свят, сме по-умни, от тези, живели преди нас, заради нещо, наречено прогрес.

Въоръжен с тази идея, аз вече не се учудвах много на това, че е имало гилотини, лагери, милиони убити, хора горени на кладата или тровени в газови камери. Какво може да очакваш от недоразвити мозъци, нали? Интересното е, че едновременно учех и за Сократ, Платон, Сенека, Томас Мор, Карл Маркс, Гьоте, Пушкин и множество други, които с ума си и душата си далеч надминават всеки наш съвременник, но не усещах никакво противоречие. Хем недоразвити варвари, хем невероятно духовни хора. Все едно, че е имало два свята. Един на Гьоте и друг на Гьобелс. Често се употребява фразата – “изпреварил времето си”, за да се обясни това явление.

Има и още едно възможно обяснение. Няма такова нещо като прогрес. Хората от всички времена могат да бъдат духовно извисени или нищи духом. Във всички времена живеят хора като Гьоте и като Гьобелс. Духовността в човешката популация ту пада до ниво на животни, ту се извисява почти до Бога. Тези флуктуации на духовността съвпадат с флуктуациите на излишъците на блага. Когато има много блага, които не са необходими, духовността пада. Богатите стават прекалено богати, а бедните могат да живеят, без да се трудят. Хората започват да си завиждат, да се ограбват един друг, да се избягват един друг. Приятелството се изражда в ходене на гости, семействата се разделят, гражданствеността се обезмисля и страните започват да се разпадат. При небивало изобилие парадоксално всеки започва да краде и богатите, които имат най-много, най-много крадат. Ценността на благата пада, а хората, колкото повече имат, за толкова повече ламтят. Идва момент, когато всички осъзнават, че най-важната пречка, за да имат още повече, са другите хора, които прекалено са се размножили, и тогава хората започват да се избиват. Отново гърмят оръдия, падат бомби, разрушавайки създаденото с поколение тежък труд. Хората, полудели от алчност, унищожават всичко, създадено преди тях. Като неразумни деца те трошат всичко около себе си в яда си. Рушат се диги, градове стават на пепел и умират ли, умират хора. Този амок продължава, докато едно парче хляб не стане по-ценно от милионерска яхта. Това е това парче черен хляб, което ти трябва, за да преживееш до утре. Тогава хората започват постепенно да се събуждат от лудостта си. Те спират да воюват.

Те запретват ръкави и започват с най-необходимото. Засяват земята. Всички са еднакво гладни, но всеки е готов да сподели парчето си хляб с ближния си. Общата беда сплотява. Трябва ти някой, който да хване дъската от другата страна и да я подържи, докато забиеш пирона. Никой не търси да ходи на гости, да ходи на парти, да ходи на коктейл. Хората работят заедно, а след тежка работа споделят оскъдната си храна един с друг, с удовлетворение наблюдавайки плодовете на общия си труд. Духовността на хората се извисява и става почти божествена.

Но човек е така устроен, че никога не се спира на необходимото. Той винаги иска да има малко повече за черни дни. И постепенно започва състезанието на излишъците. Колкото повече си събрал за черни дни, толкова повече те уважават. Духовността започва да намалява и се заражда алчността.

Та, сине, ако ни се чудите що за хора сме, за да се избиваме и мразим така, както го правим днес, искам да ви кажа през поколение. Ние сме хора като вас, само че обладани от алчност. Ние сме хора, забравили истинското приятелство и подкрепа, забравили да споделяме от най-необходимото си. Ние сме хора, които ходим на гости, за да се похвалим и за да ни завиждат. Ние сме като вас, само че сме в плен на Греха. Дано това ми откровение ви помогне. Бъдете като Гьоте и Пушкин и ще има за всички. Станете като Гьобелс и никога няма да сте доволни – алчността ще ви довърши. Ние не сме по-глупави от вас. Просто сме болни от имане.

.

Виктор Хинов

.