Снимка: Фейсбук
.
Гледам Българска телевизия и ме е срам. Срам и жалост… Как след 35 години уж-демокрация, стигнахме до такова унижено положение, да ни е страх да си кажем мнението, да ни е страх да защитим децата си, да ни е страх да гласуваме или борим за това, в което вярваме. Как стигнахме до там да сме „О’кей“ в училищата да има гнусна и безконтролна пропаганда.
Срам ме е. Как 35 години след митингите на 14 декемеври 1989 г. и шествието на 28 декември 1989 г.*, организирани от моята студентска организация – на която бях и обикновен редник, и член на ръководството, демократичната съоснователка на СеДеСе, тази, която обедини хиляди такива като ме, и тази, от която произлязоха десетки началници, депутати, министри и зам.-министри; директори на Национални телевизии, стигнахме до подобен фашизъм и позор.
Срам ме е. Тези митинги и шествия бях най-големите си за времето – 20-30-40 хиляди граждани и студенти в кал и сняг, и имаха 2 основни цели – „Долу чл. 1“ (от Конституцията, за водещата роля на БКП – Българска комунистическа партия) и… внимание – „Автономия на ВУЗ“, предвиждаща никаква милиция/полиция и никаква партийна ПРОПАГАНДА в университети и училища. Този, които водеше шествията тогава, беше моят приятел Емил Кошлуков. А сега точно обратното – подписки, за да ИМА ПРОПАГАНДА, и то безконтролна?
Българските училища и университети са превърнати в разграден двор, където всяко частно сдружение може да си прави, каквито иска експерименти, щом има осигурено „финансиране“. А финансиране винаги се намира, понеже световните началници винаги ще искат да командват и други държави. Преди 35 години виковете „Демокрация“ вървяха с „Автономия на ВУЗ“, а сега „Демокрация“ върви с „Да на пропагандата“. След 35 години – вместо локомотива да дърпа нас, ние трябва да го бутаме. Позор. И срам.
Много от моите приятели от онова време днес са се прегърнали с деца и внуци на ЦК на БКП и ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз – за сведение на Y и Z поколенията); и ругаят, заплашват, цензурират, съдят, сочат с пръст и викат „Разпни го“ на всеки с различно мнение от официалното. А официалното заема 95% от времето на БНТ, БТВ, Нова, БНР и пр., и пропагандата е толкова очевадна, колкото никога не е имало преди 10 ноември 1989 г. Секретариатът на ЦК на БКП, Живков, Жишев, Дойнов, Луканов и компания – само гледат отгоре и цъкат е език: „Надминаха ни…“. Срам ме е.
Срам ме е. Фашистко-анархичното управление на България надмина социализма в лъжите, празните хвалебствия и цензурата с няколко обиколки. Срам ме е. Две вечери подред гледах новините на БНТ, които преди месеци бяха балансирани. Сега 15 минути за мнението на 1% от учителите и 0% (нула) минути за останалите 99%.
„Класната стая никога не е можела да бъде превърната в място за идеологизация или индоктринация на учениците…“ – бодро заявява млад спасител-учител. Той разбира се няма спомен как над главите ни стояха портретите на Ленин и Живков, сутрин задължително им се покланяхме и рапортувахме: „Винаги готов!“. Няма как да го помни – той е от друго поколение, за което подобни спомени са изтрити.
Срам ме е. „Изнасянето на имената на учителите, подписали неговата подписка… свързва с Германия от 30-те и 40-те години“… Ако правилно съм разбрал, той май е Същият, който е направил публична подписка, събирайки де факто имената… Обвинява за публичността им опонентите си и ги сравнява с…?? Що за наглост?
Срам ме е. Дори по времето на зетя на бай Тошо – Иван Славков това едва ли можеше се да се случи. За нещо пък, водено от Кеворкян или Димитри Иванов – абсурд.
Учителите, тези, на които винаги се покланям, понеже поне три поколения в семейството ми са свързани с тях, и те разделени. „Няма страшно – казват 1 % от тях, – то това едва ли ще се случи…“. Сериозно ли? Искате ли да видите примери от другия край на света за стотици разбити семейства, съсипани родители и деца, за скапано образование и… И те така си мислеха преди 15-20 години… То и с наркотиците нямаше страшно – ама я питайте родителите им.
Всички си мислят: „Че какво толкова?“. Толкова е – ниската раждаемост, обърканите деца, съсипаните осигурителни и здравни системи са това, от което големи лидери и държави имат нужда. Кой има интерес домовете ви след години да останат празни и да нямате нормална пенсия, така, както сега опустяват странно защо хиляди декари изгоряла земя. И не, това не са лидерите, които вие си мислите, понеже кой знае защо от Пропагандата и Хаоса в обществата най-много страдат християнските държави на Европа и Америка. Погледнете на Изток, много на Изток – оттам изгряват слънца, полумесеци и отговори. Тези, които ще дойдат, няма да търсят началници – раят ще им трябва.
Андрей Ненов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Б.а.: Видео от 28 декемеври 1989 г. А да видим дали ще познаете лицата…
.
.
