Райна Манджукова и Снежина Мечева на тържеството за юбилея на Агенцията за българите в чужбина
.
На 12.09.2024 г. Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) отпразнува с тържествен концерт в салоните на Централния военен клуб в София своя 30-годишен юбилей.
Започнала като Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и преoбразувана в последните години в Изпълнителна агенция към МВнР, на този ден се отдаде почит на дейността й през годините. Това бе празненство, на което се припомни и обобщи изминалият път, предначертаха се пътеките, по които сегашният екип на ИАБЧ, ръководен от изпълнителния директор – г-жа Райна Манджукова, възнамерява да върви, за да утвърди нови и видими успехи за българските общности в чужбина.
Вечерта започна с филма на Милена Милотинова „Сърцето на другата България”. Наскоро ще бъде излъчен по ТВ „България Он Еър”, за да може да се види от тези, които не присъстваха в залата. ТУК можете да прочетете информация за творбата и да чуете интервюто с Райна Манджукова за Радио „България”.
Историята на Асоциацията на българските училища в чужбина е тясно свързана с дейността на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), основана през 1992 година. Неслучайно в самото начало на филма бе отделено специално място на това, което АБУЧ постигна с дейността си и ангажира държавата да поеме обгрижването на българските училища в чужбина. Дължим своя първоначален старт именно на ДАБЧ, която първа прояви интерес да покани представители на задграничните български училища и така постави началото на контактите помежду ни. Това положи основите на нашето учителско обединение тогава, когато държавата не желаеше да води диалог с нас. Макар на тази сбирка през 2005 г. да бяха поканени да присъстват представители на образователното министерство – не бяхме удостоени с внимание. Причината – не сме били училища. А бяхме! Съществувахме от години, организирани на десетки места по света от българските общности в чужбина, и работехме с децата на България за България. Незаинтересоваността към тази национална кауза да съхраняваме в подрастващите езика и принадлежността към родното избухна в израза ми: „Като не ни наричате училища зад граница – наричайте ни Светилища зад граница”. Беше време на гняв – и с основание. Но именно тази среща, на която първа ни събра ДАБЧ, стана повод да се срещнем с колегите. Осъзнахме необходимостта да водим битка за признание.
Райна Манджукова – тогава млад специалист в Агенцията, бе положила значителен труд да проучи дейността ни, да ни събере, да изтъкне необходимостта от държавна закрила, каквато на практика те първи започнаха за нас. Това не бива да се забравя.
Оттогава тръгна пътят ни на утвърждаване и успех, но бяхме убедени, силни, напористи и макар битката с държавните институции да не бе лесна – успяхме. През повечето време имахме подкрепата на Агенцията за българите в чужбина. Докато други не ни забелязваха, през 2006 г. 7 български учители в чужбина бяха удостоени от ДАБЧ с почетния медал „Паисий Хилендарски”. Първо признание, но беше нужно, беше стимул за други. Вече някой ни оценяваше.
И така, първо в САЩ се създаде Асоциация на българските училища в чужбина, което ни накара да се обединим всички по света и да създадем през 2007 г. АБУЧ. Първата и до момента единствената неправителствена организация в България, която брани интереса на училищата зад граница и съхранява българското самосъзнание на подрастващите, отдалечени от родината.
Разрастваше се дейността ни, растеше броят на училищата и успехите ни, Министерството на образованието и науката вече е наш съмишленик – заедно творим и вървим.
Една от първите, която ни стимулира и оцени, беше ДАБЧ, впоследствие начерена ИАБЧ. Много заслужили жени, които неуморно съдействаха с труда си да я има България и отвъд Дунава, бяха отличени като „Българки на годината”. Сред тях имаше немалко ръководители на съботно-неделни училища и ще продължава да има. А това е гордост. Много училища получиха Почетни плакети, най-достойните станаха носители на медалите „Отец Паисий” и „Иван Вазов”.
А това е държавно признание и форма на благодарност, която е заслужена.
Отправена бе официална покана за честването на 30-годишния юбилей на Агенцията на 12 септември 2024 г. в София до всички, които през годините работеха и допринесоха да има пряка връзка между България и общностите извън нея. АБУЧ просто трябваше да е там. Но повечето от колегите бяха вече по местата си по света, ангажирани в подготовката на първия учебен ден, който наближаваше само след дни.
И тогава Новият управителен съвет на АБУЧ ми повери отговорността да поднеса нашите поздравления за юбилея. Заедно с проф. д-р Боян Кулов, първият председател на АБУЧ и почетен член, го направихме с желание. Бяхме длъжни да кажем: „Благодарим!“.
Официалният поздрав на УС на АБУЧ можете да прочетете тук: Поздравителен адрес. Позволих си да го редактирам малко по две причини – да е по-приятелско, защото бе предназначено именно за приятели, а и за да не отнемаме много от времето на тържеството.
ТУК можете да чуете думите ни и обърнете внимание на казаното от проф. д-р Боян Кулов, който зададе въпроса: „Защо в залата няма министри? Има ли министри или министър-председатели, които нямат нужда от българите в чужбина?”.
.
.
Сред официалните лица, които уважиха юбилея, бяха: г-жа Милена Димитрова от кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова, г-жа Елена Шекерлетова – зам.-външен министър, г-н Милен Митев – генерален директор на БНР, г-жа Габриела Наплатанова – председател на СЕМ. И приятели като г-жа Дора Чаушева – директор на Националния музей „В. Левски” в Карлово, актьорът Руси Чанев, д-р Владимир Пенчев – директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН и др.
Новата мисия на ИАБЧ, за която бе отделено особено внимание във филма на Милена Милотинова, е да спомогне държавните институции да се обърнат с лице към българските сдружения и колективи по народни танци и песенен фолклор по целия свят. Защото с дейността си те са посланици на най-красивото в родната ни култура – нашия фолклор. Асоциацията на българските училища в чужбина е пример, който те искат да последват, и вярваме, че с упоритост като нашата, а и с подкрепата на ИАБЧ, ще има положителен резултат. Райна Манджукова обяви, че предстои среща с новия министър на културата и дано надеждите се реализират.
А дотогава – благодарим на ИАБЧ за протегнатата ръка, за готовността да има интерес и грижа към нас, българите в чужбина, които не се смятаме за „Другата България”, а сме част от нашата България.
.
Снежина Григорова-Мечева
преподавател и директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон (1989-2023), съосновател и говорител на АБУЧ (2007-2023), почетен член на АБУЧ
.
