.
– Ти имаш претенции за чужд имот… Нищо не си допринесла тука – викаше сестра й, докато тя си тръгваше, защото нямаше никакво желание да слуша крясъци. Освен това от опит знаеше, че няма да излезе на глава. Беше си тръгнала от този дом неслучайно още преди години, макар че нямаше нищо.
Причината сестра й да се разсърди сега бе, че тя бе твърде напрегната, за да бъде добър слушател на обикновeно дългите й разкази. Сестра й се бе върнала наскоро от първото си участие на паневритмия в Рила, което само по себе си бе прекрасно, но тя нямаше нито време, нито търпение да слуша за духовните й пътешествия.
Беше излязла за малко, да види майка си, но нея я нямаше. И едно момче, което се нуждаеше от подкрепа. Но бързаше да се върне в квартирата си, където я чакаха други грижи и трябваше да се съобразява с други неща.
– Недей да се караш… – обърна се момчето към за сестра й, опитвайки се да намеси. То знаеше и разбираше повече, въпреки младостта си. Но беше в трудно положение. И то бе беглец.
– Ти нямаш и представа как живея… – успя да каже тя накрая на сестра си; или по-скоро на себе си. И затвори вратата на бащиния си дом.
.
Мариана Христова
.