.
Нашият колумбийски студент от 1980-те години д-р Diego Munez, един най-добрите ортопеди в Южна Америка, ми изпрати призива „Да спасим Земята“, изписан на испански.
Призивът беше публикуван в статията „Дистопия: Разговорът човек-природа е нарушен“ (вж. Eurochicago.com, 25 април 2024 г.). Накратко, сега, подобно на „спасете нашите души“ (Save Our Souls – SOS), е неотложно да „спасим нашия климат“ (Save Our Climate), чрез човеколюбиво прилагане на съвременните научни постижения (State-of-the-Science – SoS).
Защото милиарди земляни сме изложени (експозирани) на безброй замърсители в околната среда, в която живеем и работим. На езика на съвременната биомедицинска наука, това може да бъде изразено чрез концепцията за експозома, описана в статията на Frühbeck G, Chaldakov GN. Would-be-worlds of adipobiology in the exposome of globesity. Adipobiology 2012; 4:107-110. Например, повишените температури, UV радиация, пестициди, токсични метали, вируси, петрол, пластмаси и много други „чужди за живота фактори“, обобщено наричани „ксенобиотици“. Хулигански извърлените във въздуха и водата и на земята, те са големите екологични бомби, причиняващи различни болести. Експозомният подход подчертава необходимостта от биомониторинг на натрупваните ксенобиотици в човешкото тяло, в което мастната (адипозна) тъкан е сравнително най-големият склад, от който се отделят ксенобиотици в кръвта (Chaldakov GN, Yanev S, Georgiev V. Toxicology of Adipose Tissue (Adipotoxicology), or Adipose Tissue as a “Toxicrine” Organ. In: Advanced Bioactive Compounds Countering the Effects of Radiological, Chemical and Biological Agents. Pierce GN, Mizin VI, Omelchenko A, еditors. Springer Science+Business Media Dordrecht. 2013; pp 253–260).
Защото разговорът човек-природа е драстично нарушен, на 15 април 2009 г. ООН определи 22 април за Международен ден на Майката Земя. Въпреки че на площадите в Ню Йорк млади американци още през 1970-те години алармираха за климатичните рискове за здравето на общата ни къща (гръцки екос – къща, logos – наука; оттук идва терминът „екология“, буквално „наука за къщата“ – чудесна метафора).
Глобалното затопляне и глобалните войни са в голяма степен резултат на съвременния ледников период на морала – „моралом“ (злокачествен тумор на морала), причинен от екстремната Алчност, Агресия и Аномия – бруталните три А-та на глобалната и локална политика.
От пристижното научно списание Nature от 18 юни 2024 г., научаваме:
„Как изменението на климата засяга Европа“ (How climate change is hitting Europe): „Глобалното затопляне е причина за загуба на много човешки животи, задълбочава неравенството в здравеопазването и стимулира разпространението на болести в Европа. Преглед на стотици проучвания разкри, че между 2013 г. и 2022 г. е имало около 17 повече смъртни случая на 100 000 души годишно, свързани с топлината, отколкото през предходните девет години. По-високите температури също означават, че паразитите, пренасящи болести, включително кърлежи и пясъчни мухи, се разпространяват и в по-северните ширини. „Наистина се нуждаем от някои драстични действия, които да бъдат предприети от европейските страни, за да помогнем за запазването на европейското население, а също и населението по целия свят, от въздействието върху здравето на изменението на климата“, каза здравният изследовател и съавтор на изследването Рейчъл Лоу.“
B списанието Nature Briefing от преди няколко дни има статия, озаглавена „Как затоплящата се Земя променя нашите мозъци, тела и разум“ (How a warming Earth is changing our brains, bodies and minds): „През февруари 1884 г. проф. Джон Ръскин (1819–1900), английският изкуствовед и полимат (polymath – човек, знаещ много в многото на знанието), на базата на свои метеорологични изследвания, изнася в Лондон две лекции за климата. Те са озаглавени „Буреносният облак на деветнадесети век“ – неговата критика срещу „вятър на мрака“ (wind of darkness) и „чумните облаци“ (the plague-clouds), които започнаха да обхващат английските градове през последните години. Той се противопостави на „горчивината и злобата“ (bitterness and malice) на новото време и, по-важното, как то се отразява върху обществения „морален мрак“ (moral gloom). Изглежда, че чумните облаци също са в нас – продължава Джон Ръскин. Те илюстрират взаимосвързаността на нашия вътрешен и външен свят. Те издават известна крехкост на човешката свобода на действие. Да, както климатът се променя, така и ние. Ето някои от най-тревожните отговори: По-малко вероятно е имиграционните съдии да се произнесат в полза на търсещите убежище в по-горещите дни. По-топлите дни съответстват на по-ниски нива на учене, в сравнение с дните с поносими температури. Температурата предсказва честотата на речта на омразата в сравнение с умерените дни*. Домашното насилие нараства с топлото време. Самоубийствата също. В горещите дни бейзболният питчър (хвърлящият топката) по-често не може да я подаде точно на своя съотборник – кетчърът (хващащият топката).“ * В българското „Народно, по-точно „Партийно събрание“, речта на омразата е постоянно в действие – perpetuum mobile.
Извънредни новини от 6 септември 2024 г.
„Предстои най-силната буря от десет години” (The strongest storm in ten years is coming): „Тайфунът Яги наближава и продължава да набира сила. Южен Китай затаява дъх. Китайското правителство не се колебае да евакуира повече от 419 000 жители на китайския остров Хайнан, като предпазна мярка. Супертайфунът Яги вече причини смъртни случаи и тежки щети във Филипините и се очаква да стигне до Южен Китай през петък, 6 септември 2024 г. Яги се превърна в супертайфун с ветрове от над 200 километра в час над Южнокитайско море – според китайската информационна агенция. Супертайфунът се очаква във Виетнам в събота и там също вече се вземат предпазни мерки.“
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Нали всички колумбийци са братовчеди на знаменития Габо (Габриел Гарсия Маркес), така и призивът им е магическо реалистичен: „Да спасим Земята. Единствената планета, на коята има бира“:
.
.
