За интелекта на мравките и хората

.

Или за Formica sapiens и Homo sapiens

.

Преди няколко дни бе публикувано есето ми „За морските охлюви, българската политика и eдин американски поет“ – там писах за научни изследвания, показващи, че морските охлюви са истински, не-направени-от-медиите интелектуалци.

Сега ще пиша „За интелeкта на мравките и хората“. Но първо искам, разбира се, да уважа „За мишките и хората“ (Of Mice and Men, 1937) на Джон Стайнбек. Мото на книгата му е от стихотворението „На една мишка“ (To a Mouse, 1785) на Робърт Бърнс: „И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.“ Интересно, черновата на ръкописа „За мишките и хората“ е била изядена от кучето на Стайнбек, както той обяснява в писмо от 1936 г.: „Моето кученце Тоби, оставено само една нощ, направи конфети от около половината от моя ръкопис. Два месеца работа за вършене отново. Нямах друга чернова. Бях доста ядосан, но горкият човечец може би е искал да критикува ръкописа.“

Благодарение на Джон Стайнбек и Робърт Бърнс, мотото на моите „мравки и хора“ ще е: „И най-добре скроените мечти на мравките и хората остават често неосъществени.“

Сещам се и за романа „Мравки и богове“ на Стефан Цанев, където „мравки“ е народът, „богове“ – властта. А въпросът на една от героините: „Наистина ли някъде живеят щастливи хора?“ остава засега без отговор.

Всичките мои „мравки и хора“ са интелигентни, не „говорят с чук в ръката“ (Фридрих Ницше), а с мозък-и-сърце едновременно. Що се отнася за „мислещата мравка“ (Formica sapiens), както и за охлювите, споменати в началато, е добре да имаме предвид, че те са студенти десетки милиони години в Университета на еволюцията, докато студентството на „мислещия човек“ (Homo sapiens) е само десетки хиляди години.

Мравките са представители на рода Myrmecia. Науката, изучаваща живота им, се нарича мирмекология (гръцки, myrmex – мравка, logos – наука), може и формикология (латински, formica – мравка, logos – наука). Те са клон на ентомологията (наука за насекомите), фокусирана върху мравките.

Мирмеколозите изучават мравуняка като идеална форма на организация на общество и се стремят да намерят решения за проблемите на човешките общества. Колониите на мравки вече се изучават и моделират чрез компютри и ИИ (изкуствен интелект). Учени от парижката Сорбона разработиха начин за откриване на ракови клетки с помощта на Formica fusca („черна мравка“), използвайки развитото й обоняние. Мравките били обучени да различат здравите човешки клетки от раковите по тяхната специфична миризма. Това първоначално проучване показва способността на мравките бързо да стават отлични ученици.

Учени от Рокфелеровия университет в Ню Йорк (който има 36 нобелиста) изследват вземането на решения в мравуняка – когато температурата се повишава в една мравешка колония, всяка мравка усеща растящата топлина под краката си, но продължава дейността си, както обикновено, докато внезапно всички сменят посоката на движение и цялата група мравки бърза да напусне затопленото място – взето е решение за евакуация. Това изследаване потвърждава, че колониите от мравки имат поведение, подобно на невроналните мрежи в мозъка. Тези резултати са публикувани в авторитетното списание Proceedings of the National Academy of Sciences of USA. Откритието води до извода, че мравките вземат решения, като комбинират сетивна информация с данните за броя на групата – процес, подобен на изчисленията в нервните клетки преди вземане на решение и на „правене на резервно копие“ (английски, backup) в компютрите.

Изводът е, че мравунякът действа като колективен, социален „супер-ум“. Той е високоорганизирана и самоконтролища се общност, съставена от от женски, наричани принцеси, мъжки – търтеи. Най-многочислената част в мравуняка е „народът“, наричан работнички – те вършат цялата работа: търсят и донасят храна, грижат се за майките, нейните яйца и ларви, строят подземните „апартаменти“. Неща подобни на „Мравки и богове“ на Стефан Цанев.

„Царицата“ е полово развита „госпожица“, но все още девствена. Първата й любов се случва след „брачен полет“, когато привлича търтеи и си избира най-хубавия от тях. Горкият избраник, не знае, че единствената му функция е размножителна – и скоро след секса ще умре. А оплодената принцеса ще търси място, където да снесе яйцата (до 30 000 яйца на ден), и така да създаде нова колония. Цариците живеят няколко години, докато работничките рядко преживявят една година. Това е мечтаният рай за феминистките от Калифорния и Брюксел – вече няма да огласят ефира с #Me too. Все пак, това ми напомни за арията La Donna e mobile („Жената е изменчива“) от „Риголето“ на Верди, наскоро изпята от магическия глас на Андреа Бочели пред многохилядната публика на Националния стадион в София.

Социалният живот на мравките е особено сложен и свързан с различни форми на комуникация. И с вроден алгоритъм на инстикти. Езикът, с който мравките разговарят, е феромонен – чрез миризмите на химически вещества, които произвеждат – феромони. С тях маркират пътя до находище на храна, сигнализират за опасност и за други действия на мравките. За които най-много знаят скулпторът Иван Лазаров, поетът и драматургът Стефан Цанев и бургаският бохем Христо Захариев – Петлярката.

Проф. Иван Лазаров, освен че е сътворил знаменити скулптори, като гордият бивол, прегърнат от човек с пушка в ръката в „Те победиха“ – и като майката на Дебелянов, чакаща го да се върне в родната му къща в Копривщица. Другото творчество на професора било отглеждането на мравки в двора на вилата му – наблюдавал е поведението им и намирал сходството и различието на тяхното, сравнено с човешкото общество – описва ги в „дисертационния си труд“ по мирмекология, озаглавен „Из живота на мравките“.

Стефан Цанев е другият мирмеколог, който неотдавна публикува поемата „Идеалната държава“:

Съзерцавам мравуняка.
Мравките цикат насам-натам,
мъкнат семки, трохи и съкровища всякакви,
неуморни, усърдни, безмълвни, безропотни,
с еднакви физиономии, изразавящи гордост,
че изпълняват своя дълг към рода и отечеството.
Редът и дисциплината са безупречни,
идеална организация, идеална координация,
въобще – идеална държава:
няма престъпници, няма безредици, няма лентяи…
явна тук действа прагматично правителство
и як министър на вътрешните работи…
Обаче, така кото гледам –
май нямат министър на културата…
Съзерцавам мравуняка
и мрачни мисли ме полазват:
колкото е по-организирано обществото –
толкава по-неразвити са индивидите – …
това е гибелната беда на демокрацията…
Да живее индивидуализмът!

Както е призовавал и американският писател Ралф Емерсън в есето си „Самоувереност“ (Self-Reliance, 1841), в което изразява идеята си за индивидуализма. И неговото знаменито „Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран.“

Христо Захариев – Петлярката

Беше късноесенна вечер в “сезона на легендите и чашите” – единственият сезон на Бургас. С Христо Захариев, известен като Ичо Петлярката, защото получаваше само петици в училището, пак сме в “Малкият лисик”, заедно с други приятели. “Малкият лисик”, регистрирана като “Латинка”, е малка кръчма, сгушена под високи дървета на гърба на жилищния блок “Краставицата”, в един от крайбрежните райони на града. Точно в тази бургаска вечер любознанието на Петлярката ме провокира да му разкажа историята на гените на зелената брада – една метафора на Ричард Доукинс, която наскоро бе доказана научно: Внесените в САЩ огнено-червени мравки (red imported fire ants)* опазват популацията от мравки, която има алтруистични гени, и изяжда цариците, които нямат такива гени. Дадох на Ичо отпечатък от статията на Keller и Ross, озаглавена Selfish genes: a green beard in the red fire ant, публикувана в английското научно списание Nature 1998; 394: 573-575. И той се зачете – любознанието винаги е било по-силно от желанието му да пие бяло вино. Задълбочен в историята на „зелената брада“, Петлярката заговори на глас, кръчмата се превърна в аудитория, клиентите – в студенти, Христо Захариев – в професор по еволюционна биология.

Лекцията приключи, кръчмата стана пак кръчма, клиентите – клиенти, професорът – Ичо Петлярката. Продължихме разговора си и той възбудено изрече “Джани Миранди” – аз чух “Джани Моранди” и го запитах какво свързва Occhi di ragazza (“Очите на момиче”) на този италиански певец със зелената брада, а той ми отговори:

– Феромоните миришат, нали!

– Да – отговорих аз.

– Джани Миранди е бургаски жаргон за миризма. От “мирон” – миризма, и от Джани Моранди, става Джани Миранди. Нали знаеш, че бургаският език е много асоциативен. Спомни си легендарните спасители на плажа – няма я чаровната Памела Андерсън, но там са Пандира, Ганата, Ташо Негъра, Тома Курназа, Шерифа, Рингата.  И ми кажи как от Христо Георгиев – Рингата става доктор Ринджи Валер – каза Петлярката.

“Лисикът” продължаваше да се грее от печката, Малкият лисик носеше кюфтета и вино, но разговорът отиде в съвсем друга, неакадемична посока – как преди много години Благой Тодоров – Били запознал две красиви бургазлийки с десет английски моряка.

„Зелената брада“ седна до Петлярката и заедно с нас продължи да слуша сантименталните бургаски истории. Малко по-късно, среднощните акорди на чашите затвориха “Малкият лисик”. И всеки тръгна към къщата си, а „зелената брада“ се завърна при огнено-червените мравки в Тексас, на хиляди мили югозападно от Бургас.

Освен това, всички войни трябва да спрат и нови най-после да не започват – Nevermore! („Никога повече!“) не спира да повтаря** „Гарванът“, влязъл в къщата на Поета Едгар Алън По в една декемврийска нощ на 1845-а година.

Затова „в случай на война, счупете стъклото“:

.

.

И още една трагедия: на авиошоуто по случай 20 години България в НАТО, с 40-годишен учебно-боен самолет L-39 ZA си отидоха в разцвета на силите си едни от най-добрите български пилоти – капитан Петко Димитров и старши лейтенант Венцислав Дункин.

.

.

„Дори идеалистично изкушените вече разбират, че не Провидението, а новата българска действителност е първопричината почти всеки опит за летене, без оглед на това в коя сфера се прави, да завършва с провал.“ – Любомир Пантелеев, 14.09.2024, Facebook.

Д-р Георги Чалдъков

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Solenopsis invicta – red imported fire ants (RIFA) са вид мравки в Южна Америка, мигрилари в САЩ. Определението invicta произлиза от латински и означава „непобедим“. То идва от Roma invicta („Непобедимият Рим“). Мравката е известна и като „огнена мравка“, заради усещането за силно парене, причинено от нейното ужилване.

** „– „Забравих – каза тихо Лени. Мъчих се да не забравя, Джордж. Ей богу, мъчих се, но…
– Добре де, добре. Ще ти кажа пак. То нали друга работа си нямам. Цял живот ще ти обяснявам разни неща, ти ще ги забравяш, а аз пак ще ти обяснявам.“ – от „За мишките и хората“ на Стайнбек, разбира се!

.