.
Българските ученици в Рим съживяват паметта за първото българско училище, създадено през 1624 г. в Чипровци
.
.
Едно необичайно откриване на новата учебна година направиха учениците и учителите от българско училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и Флоренция. На събитието присъстваха Н.Пр. г-н Костадин Коджабашев, както и монсеньор Йовко Пищийски (първият български дипломат при Светия престол). Сред официалните гости бяха главният редактор на Националното издателство „Азбуки“ и художничката Дора Николова Битау.
.
.
Специални благодарности бяха изказани към доц. Емилия Занкина – декан и зам.-ректор на американския Temple University, приела под крилото си българското училище и предоставяйки уникалната база на университета на българските деца, който от тази година се помещава на Piazza di Spagna в италианската столица.
Българският културен институт в Рим поздрави най-малките деца с прекрасния спектакъл на бургаския куклен театър „Кокошка с брошка“.
.
.
Освен оригиналната музикална програма, подготвена от учениците, водеща линия в празничния ден бе представянето на съвместно издадената двуезичната книга „Пламенни надежди“ на италианския католически свещеник, отец Анджело Габриеле Джорджета*.
Книгата е посветена на 350-годишнината от смъртта на първите български будители Петър Парчевич, Петър Богдан Бакшич и Филип Станиславов, както и на 400-годишния юбилей от създаването на първото българско хуманитарно училище в Чипровци през 1624 г. Книгата е с предговор на проф. Лилия Илиева, открила първата и най-стара история на България, написана от Петър Богдан Бакшич – „За древността на бащината земя и българските дела“.
.
.
От страниците на книгата разбираме, че основател на училището е епископ Илия Маринов, а в него учат 60 деца, православни и католици, които след това ще станат отлични търговци и занаятчии. В училището са изучавали българска, латинска и турска граматика, но там се зараждат и идеите за едно свободно и мирно общество. Там ще бъдат възпитани деца, които ще замечтаят за Свободата и ще работят за нея. Защото именно в Чипровци се заражда идеята за национално освободително движение, което ще обхване няколко поколения активни българи, търсещи връзки и помощ от силните европейски управници и народи. Въстанието ще избухне, но за съжаление през 1688 г. ще потъне в кръв заради предателство.
Паметта и моралът са водещият мотор, който трябва да задвижи обществения живот на една страна. Ключът за всичко това е само училището, което трябва да възпитава отговорни и извисени бъдещи граждани.
Във връзка с кръглите годишнини бе възстановен гербът на първото българско училище в Чипровци, на който са изобразени корона с два лъва и два козела. Лъвовете са символ на висшата божествена мощ, на благородството, благоразумието и справедливостта. Козите са превъплъщение на духовния стремеж към нови висоти. Тези два символа са изобразени с изплезени езици заради „злите езици“, които подкопават и разрушават духовните стремежи.
.
.
Българското училище „Асен и Илия Пейкови“ възстанови герба и го предоставя на всички български училища в родината и по света, които искат да съхранят паметта за миналото и историята на българското училище.
Историята се оказва не съвсем точна наука и често новите открития преобръщат старите представи и знания. Искрено се надяваме да бъде поправена историята относно създаването на първото училище в България, което предхожда с 211 години училището в Габрово.
Кръглата годишнина съвпада и с 10-годишнината от създаването на българското училище в Рим.
Ръководителите на училището изразиха своята огромна благодарност към Министерството на образованието и науката в България, откъдето ревностно поддържат учебното заведение, и лично благодарят на г-жа Наталия Михалевска и г-жа Ваня Балчева, за създаването на програмата „Неразказаните истории на българите“, вдъхновена именно от работата на римското училище.
.
.
Благодарение на тази програма учениците и преподавателите от училище „Пейкови“ могат да продължат да се занимават с преводи на документи, които закупуват от Ватиканските архиви, да правят филми, да превеждат книги и да пишат нови.
През януари беше заснет и филм, посветен на важните годишнини, който ще бъде представен в Рим за Деня на българските будители.
Филмът също се подготвя с финансовата подкрепа на българското Министерство на образованието и науката, както и на европейската програма „Еразъм+“.
Венета Ненкова,
БУ „Асен и Илия Пейкови“ – Рим
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Отец Анджело Габриеле Джорджета – пасионист и мисионер в България в продължение на пет години. След това работи в Болоня и Римини сред млади хора и семейства, докато не става енорийски свещеник на Сан Феличе в областта Молизе. Той е родом от Монтемитро, създадено от хърватски и балкански бежанци през XVI век. И както сам падре Анджело разказва, в неговия край говорят на диалект, който местните наричат „на нашу“ („по нашенски“). Когато падре Анджело попада в България, много бързо усвоява българския език, дори смята, че този език прилича много повече на техния диалект, отколкото на хърватския, за чиито наследници се смятат.
Пълния текст на книгата може да се прочете на сайта на Национално издателство „Азбуки“ ТУК.
.
