.
Специален ден – новата учебна година!
.
.
Макар и далеч от родината, денят донесе със себе си онази топлина и вълнение, които всеки българин свързва с първия учебен ден. В сърцето на Испания, Мостолес (Мадрид), българското училище „Св. Иван Рилски” за пореден път отвори врати, за да посрещне своите ученици, родители и учители с цветя, усмивки и… малко носталгия.
.
.
Дворът на училището беше изпълнен с трепет. Родители със светнали очи държаха ръцете на малките първокласници, а по-големите ученици се прегръщаха радостно, след като цяло лято не бяха виждали своите приятели. Въпреки че заобикалящият свят е испански – с различен език, култура и обичаи, тук, в това кътче на Мадрид, духът на България беше жив. Родителите говореха тихо на децата си на български, в някои случаи коригираха граматиката им, а очите им се пълнеха със спомени за собствените им първи учебни дни в България.
.
.
В 10:00 часа прозвуча първият звънец – ясен и силен, сякаш за да напомни, че независимо къде се намират, тези деца винаги ще носят част от България в сърцата си. Тържеството започна с изпълнение на българския химн, който трогна до сълзи много от родителите. Някои от тях едва сдържаха емоциите си, докато наблюдаваха децата си, стиснали букетчета от цветя. За тях този ден не беше просто началото на поредната учебна година, а символ на нещо много по-дълбоко – връзката с корените, с езика, с родната земя.
.
.
Тук децата не просто учат езика. Те научават какво значи да си българин, какво значи да носиш в себе си духа на България, независимо къде си по света.
Директорът на училището поздрави всички присъстващи с трогателна реч, в която подчерта важността на това да се запази българската идентичност в чужбина. „Днес нашите деца правят крачка не само към знанието, но и към сърцето на България. Тук, в нашето училище, съхраняваме традициите, езика и културата, които са ни направили това, което сме.“
.
.
За малките първокласници денят беше особено емоционален. Някои от тях не говореха свободно български, но със сияещи очи и нетърпение пристъпваха прага на училището. За тях това беше ново начало – не просто за образование, а за откриване на техните корени. „Много се радвам, че ще уча на български. Обичам България! ”, сподели малкия Ангел и поздрави всички с първия учебен ден.
Всички бяха посрещнати по старата българска традиция – с хляб и сол. Минахме всички под венеца с цветя. Родителите не спираха да снимат, да се усмихват и да прегръщат децата си. Всеки миг беше ценен, всеки момент – съкровен. Създаваха се спомени! За тях българското училище е светлина в чуждата земя, място, където децата им могат да усетят топлината на родината, дори когато са далеч.
Всички – родители, деца и учители изпълнихме стихотворението „Аз съм българче”. Вълнението беше неописуемо!
.
.
По-големите ученици също се радваха на възможността да се върнат в класните стаи и да продължат своето обучение. За тях българското училище е като втори дом – място, където срещат не само знания, но и приятели, с които споделят общите си преживявания на деца, живеещи между два свята.
.
.
Със звънеца започна и новата учебна година, изпълнена с надежда, емоции и гордост. Българското училище в Мостолес продължава да бъде важен стожер на българската култура и дух в чужбина, запазвайки жива връзката между поколенията и родината.
.
.
Антоанета Мишева,
ръководител на ПБНУ „Св. Иван Рилски“ – Мостолес, Мадрид
Снимки: ПБНУ „Св. Иван Рилски“
.
