Политики на МОН за българските общности. Заседание на парламентарна комисия

.

На 11 септември 2024 г. се провежда заседание на Комисия по политиките за българите извън страната към Народното събрание, на което са изслушани представители на Министерството на образованието и науката относно образованието по роден език и култура зад граница, българските училища и учители зад граница, програмите в тази сфера на МОН, финансирането, проблеми, свързани с българските училища в Украйна, Тараклийския университет в Молдова, стипендиите на български студенти от историческите общности в България и др.

Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС ТУК.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ПЕТДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиките за българите извън страната

П Р О Т О К О Л
№ 4

На 11 септември 2024 г. се проведе редовно заседание на Комисия по политиките за българите извън страната при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Информация от Министерство на образованието и науката, относно провежданите политики към българските общности зад граница и тяхното финансиране.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисия по политиките за българите извън страната и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Ангел Георгиев.

* * *

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря на всички за присъствието. Откривам заседанието. Има кворум.
Предлагам да гласуваме следния дневен ред:
1. Информация от Министерство на образованието и науката, относно провежданите политики към българските общности зад граница и тяхното финансиране.
2. Разни.
Моля, гласувайте.
За – 6, против и въздържали се – няма.
От Министерството на образованието и науката гостите са: Наталия Михалевска – началник на кабинета на министъра и Ваня Балчева – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“.
Заповядайте да ни запознаете с актуална информация, както прецените без ограничение на времето.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря Ви.
Министър Цоков ще се включи вероятно след малко. Позволете да започна, а той като дойде ще продължи вероятно.
Политиката към българските общности зад граница в аспект образование, образователно възпитателни дейности и други са свързани с големи направления. Едното от тях са българските неделни училища, които се финансират по две програми – Националната програма „Роден език и култура зад граница“ и Постановление № 90. 398 ще бъдат българските неделни училища през тази година на всички континенти в над 43 държави в света.
Политиката ни по отношение подпомагане, подпомагане не само финансово, но и методически, организационно на електоратите по българистика е второто направление, по което работи Министерството по образованието. Това са електоратите над 20 чужди държави. Това е голямо предизвикателство за нас.
Третото направление са останалите две български държавни училища в чужбина, създадени 1945 г. Просъществували повече от 70 години – училищата в Прага и Братислава. Тези училища работят по програми на българската държава. Те работят по програми на българската държава, но там се командироват учители и педагогически специалисти, директори от Министерството на образованието и науката. Включително те са включени в споразумения със съответните държави. Тоест те получават подпомагане от чуждата държава. В случая от Братислава получават и финансов ресурс. Участват във всички наши национални програми. Разбира се, интересен е фактът, че в училището в Братислава над 90% от обучаемите са словаци.
Следващото направление на нашите усилия е свързано с командироването и подпомагането на обучението по български език в чуждите държави с български диаспори в Молдова, в Украйна, в Албания, в Сърбия. Там също се командироват българските учители по български език, по история и по хореография.
Многото национални програми, по които могат да бъдат включени и се включват българските неделни училища стават все по обемни като съдържание, и като възможности, но и като финансиране.
Общият бюджет на Министерството на образованието и науката, с който ние подпомагаме и европейските училища, включително е над 30 милиона тази година. Разбира се, мога и по дейности, и по пера да Ви дам тази информация, ако това е необходимо.
Две по-големи събития предстоят. По Националната програма „Неразказните истории на българите“, която е много интереса. Там се разказват родови история на българи от чужбина, но и разкази за съвременници, и за бележити българи от миналото с дан в българската, и чужда история.
Предстои сега през октомври месец да се завърши първият етап, първата година. Над 40 такива истории са събрани във вид на документални филми. Написани истории, които не могат бъдат архивирани в архивирани в архивите на България, но могат да бъдат издадени в периодични други издания. Толкова са различни, че от историята на Яворовата Мина в Париж и нейния гроб, който се намира поддържа от българските училите там до първия електорат в Германия, който е създаден от Софийския университет. Вече го няма, но по време на Втората световна война той е изиграл своята изключителна роля и така нататък. Тоест едно такова събитие, което ние ще направим и в България, и в чужбина ще бъдете поканени, разбира се, и Вие.
Втората много така съществена част за нас е свързана със съдържанието на обучението. Вие сами разбирате, че това е много трудна задача, защото българите по света имат различно равнище на усвояване да кажем така на българския език, но и различни претенции. Едни от тях учат български език, защото искат да се завърнат в България и да бъдат адекватни на обръщането, и възвръщането, и приема в нашата система. Други от тях искат да поддържат просто българския дух в своите семейства. Тогава, когато има все повече родени българските деца в чужбина и за тях българският език не е първият, който усвояват в живота си, а е езикът на съответната държава. Разбира се, нашите методики, нашето отношение към начина на обучение по български език трябва да се променя. Ние направихме заедно с българите по света, с асоциациите на учителите по български, на преподавателите по български език.
С голяма част от нашите преподаватели в чужбина две нови програми. Програма за обучение по български език като роден, Програма за обучение по български език като чужд точно за тези, които той е чужд в кавички като втори, трети, следващ в живота им, който те усвояват.
В момента те са на обществено обсъждане, но за разлика от всички останалите учебни програми в България ние не смятаме да ги въвеждаме едновременно веднага и в цялата страна. Ние имаме намерение да пробираме в различни държави, в различни училища и да ги усъвършенстваме, и след общественото обсъждане до такава степен, че да бъдат приети, и приложими.
Преди няколко години ние въведохме такива с модулно обучение, което не навсякъде се оказа много добро, защото трудно се преминава от обучение към роден, чужд и обратно. Сега те са разделени и ние смятаме, че това е облекчение за нашите 1000 и над 1000 учители по света в тези неделни училища.
Това беше важно усилие, защото то пък после е свързано с нови учебни помагала, разбира се. Нови учебници за тях сега. Ние сме обезпечили системата с помагала по всички учебни предмети. Включително и знания за религията, което нашите издателства на Православната църква ни предоставиха като извънкласна дейност. Ако има промени в тези програми, разбира се, ще се премине и към процедури за нови такива.
Извънкласните дейности в българските неделни училища, тоест сред общностите, българските неделни училища играят ролята на огнища. Те все пак са мястото където се събират и родителите, и всички заинтересовани страни, те се финансират от Министерството на образованието и науката като подпомагащи обучението по български, история, география на България, и български език и литература. Затова ние финансираме както народно творчество в най-широк смисъл, така и театър, така и много други форми, в които децата, и учителите подпомагат собственото си обучение.
Що се отнася до Украйна, Украйна е много тежък за нас случай в момента, защото там имахме най-много български неделни училища, около 70. Сега ние сме силно затруднени. Българските неделни училища подпомагат обучението, което те имат в държавните училища или в училищата на общественото им образование. Много често това са едни и същи учители, едни и същи деца, с които ние всъщност наваксваме, даваме повече часове, даваме повече помагала и така нататък.
Разбира се, ние имаме информация от Генералното консулство в Одеса, че е възпрепятствано до голяма степен обучението, но така или иначе повече от тях се стараят през тази година то да продължи даже и хибридно – частично онлайн, частично присъствено.
Много интересна и голяма тема е Тараклийският университет. Позволете ми да кажа и две думи затова, защото то не просто е свързано с допълнително финансиране, то е свързано с една голяма крачка, която ние направихме и двете страни една към друга и молдовската страна и ние със споразумението, което има между двете страни затова Тараклийският университет да стане поделение на Русенския университет. В момента нашите колеги са мат и юристи и други, за да уточним подробностите по това преминаване да кажем така. То е уникално за нас, ние нямаме подобен случай на поделение в чужда държава на наш университет. Имаше проба в Северна Македония на Търновския университет, но това не беше много удачно.
Затова има много въпроси за решаване, включително и финансови. Чакаме все още окончателното решение на молдовската страна и по отношение на базата, и по отношение на кадрите и по отношение на тези студенти, които нямат български произход, но се обучават в Тараклийския университет. Смятам, че до края на месеца ние ще имаме отговори на всички въпроси, които трябва да решим, за да може Тараклийският университет да бъде наистина част от българския Русенски университет.
Ако имате въпроси, аз съм готова да отговоря, както и моята колежка.
Напомнят ми, че Националната програма „България образователни маршрути“, която създадохме беше още един така мечтан жест за това не просто да се обучават по български език и да имат знания за България, но да дойдат в България българските неделни училища със своите учители и деца и да се чувстват приети.
По тази програма стъпвайки на българска територия, избирайки маршрута, по който искат да бъдат в България те наистина са приети така че много повече от това, което е изписано в техните маршрути се случва, ние ги приемаме в институциите, ние ги приемаме в българските училища, не просто посещават природни исторически забележителности.
И тази година се разрасна този модул и се отдели с отделен бюджет, с отделни срокове за кандидатстване, с различен регламент, за да е по-лесно за тях. Там трябва да намерят туроператорски фирми и други неща, които, разбира, се от чужбина по-трудно се намират. Затова смятаме, че тази година тя е усъвършенствана в този смисъл и облекчена за тях.
Така че освен Националната програма „Роден език и култура зад граници“ на „Разказаните истории на българите“ и тази „България образователни маршрути“ е за децата и от България и от света. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Първо, госпожа Балчева, ако иска нещо да добави, като информация? Няма.
В такъв случай давам думата на народните представители за въпроси. Заповядайте.

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря и за предложението за включване на точката в дневния ред и смитам, че тя е изключително важна и именно в навечерието на 15 септември за българските ученици, но, разбира се, и за всички българи в чужбина.
Да благодаря на госпожа Михалевска за доста подробното изложение, научихме и за програмата, която е свързана с промяна на методиката за преподаване на български език в чужбина. Тъй като самата аз съм посещавала някои от българските ни училища в САЩ например. Един от разговорите беше именно в посока на това как да се адаптират програмите, така че деца, на които българският език не е първи, не е роден език да могат да го изучават по-спешно. Така че ще се запознаем на Стратежи.бг с проекта, който сте подготвили.
Вярвам, че в следващото Петдесет и първо народно събрание ще имат колегите тежката задача да придвижат с Вас нещо, което е от изключителна важност въобще за следващите учебни години на нашите деца българи в чужбина.
Моят въпрос ще е по една тема, която Ви е също засегнахте, а именно командироването на учители. В разговорите ми особено в Щатите стана ясно, че има недостиг на преподаватели и това е едно от предизвикателствата за училището, които наистина са много активни, имат много широка и обществена и културна дейност, както и Вие споменахте, танцови състави. Въобще те са сърцето на българските ни общности.
Но въпросът ми е: какво планирате във връзка с може би дори предложение за увеличаване на бюджета за възможност за командироване на повече преподаватели в чужбина? Имате ли и други може би мерки, които сте предвидили и, които считате, че ще подпомогнат това да може да са обезпечени нашите български училища? Благодаря Ви.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря Ви и аз за този въпрос.
Това, на което ние разчитаме в Щатите и не само е обучението на учители или преквалифицирането им, или допълнителното им продължаващо обучение.
Над 230 хиляди сега са заложени в нашите програми. Софийския университет и Пловдивския университет правят това да преподават в департаментите им. Много е трудно да мислим, разбира се, за командироване на преподаватели в целия свят. Сами разбирате, че това е трудно. Постановление № 90 дава една такава възможност да се командироват към посолства, към дипломатически мисии, там където е необходимо, но не и към частни организации да кажем така или организации, регистрирани в други държави. Разбира се, че има смисъл в това.
Българските неделни училища, както знаете са към дипломатически мисии, към организации на българи, регистрирани в чужди държави и към български православни общини, такива каквито имаме в Атон, в Канада и в Америка. Затова, ние разчитаме все повече да се увеличава и бюджета, да се увеличават възможностите, както и самите университети да създават гъвкави форми за обучение, защото тези хора не могат да прекарват много време в България, за да бъде дневна формата на обучение или присъствена.
Много усилия положихме за такъв тип командироване например в Унгария, където в Шармелек това е едно доста отдалечено градче от столицата, където имаме училищен електорат, където цяло училище иска да изучава българският език по някакъв исторически принцип и нямат учител и вече силно се нуждаят от това. Българското самоуправление, дипломатите от двете страни поставиха този въпрос и ние вече няколко пъти обявяваме това място и търсим учители, като самият кмет на Шармелек осигурява всичко, което е необходимо – логистиката, жилището, те искат да имат този български учител и досега няма нито един кандидат за това място.
Като имате предвид, че ние нямаме извънредни някакви изисквания, които биха затруднили кандидатите – само да са учители по български език. Така че това е много сложен въпрос, както и няма много богат избор да кажем така или много кандидати за училищата в Прага и Братислава, които са все пак български държавни училища. Много може да са причините затова, но истината е, че ние се нуждаем, както казвате от учители и то учители обучени с методика за обучение по български в чуждоезикова среда, което е много важно в чужбина.
Тази година, миналата година започнаха така наречените уебинари, които ние финансираме и самите неделни училища организират такъв тип обучения, като демонстрират своите методики, уроци, те сами правят това в реално време. Ние смятаме, че това е една много, много добра квалификация, която те вътрешно правят в своята мрежа и ние силно подкрепяме и такъв тип обучение. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Господин Пейков, заповядайте за въпрос.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Михалевска, благодаря за изчерпателното изложение.
Моят въпрос е малко встрани от конкретната днешна тема, но всъщност е много пряко свързан. Става въпрос за студентите по така нареченото 103-то, мисля, постановление по международни спогодби от шест държави, в които има деца от български етнос. Това са Албания, Косово, Сърбия, Македония, Украйна и Молдова.
Ние постоянно говорим с колегите в парламента, това ни е една от важните теми на абсолютно всички партии – как България има остра демографска криза, как тези хора са част от българската общност по света, как трябва да ги приемаме максимално добре, как има недостиг също и на кадри в много области.
Доколкото знам, тази година децата, които са кандидатствали по това постановление, са 936. Днес направих проверката и мисля, че е точна. Тоест децата, които учат, те не са деца, те са младежи, студентите, които учат в български университети, общо са някъде между 4000 и 5000 вероятно. И въпросът ми е конкретно свързан с размера на техните стипендии. В момента те са, доколкото знам, 240 лв. Знаем, че много от тези деца идват от много бедни райони, една част от тях идват от зона, в която се води война, нямат връзка с родителите си. 240 лв. при положение, че доколкото знам, в момента Софийският университет от всички университети, в които учат, е единственият, който предоставя столова. Тоест в това влизат и парите за хранене, и учебниците – всичко, цялата им издръжка.
Особено предвид страхотната инфлация през последните години, нарастването на цените, нарастването и на заплатите, не смятате ли, че е крайно време да направим нещо по този въпрос и да се работи по вдигането на тези заплати? Първо искам да чуя Вашето мнение – дали смятате, че това са нормални нива и че те изобщо можем да очакваме да се справят с тези пари, с тези стипендии?
Само да отбележа, че доколкото знам, първата година те не са условни, а от втората нататък са условни – в зависимост от успеха. Доколкото научавам от някои техни преподаватели, те са принудени да работят в много случаи поради тежкото си финансово състояние, изпускат заверки и за една изпусната заверка веднага им се отнема стипендия, което би означавало чисто логически, че ако стипендиите са малко по-мотивиращи, те вероятно ще са и по-мотивирани да не изпускат тези заверки. Тоест нещата са взаимосвързани.
Защо смятам, че това е свързано с темата? Защото децата, за които Вие говорите от тези неделни училища, много от тях се озовават тук, в България, и това дали ще вземат решение да останат в тази страна зависи от това колко гостоприемни ще бъдем към тях, доколко те се чувстват добре приети, доколко могат тук по някакъв начин да подхванат живота си.
Просто мисля, че това е един въпрос, който доста време стои във въздуха, особено откакто започна войната в Украйна. Разбира се, децата, които идват от Украйна, са една, само една част от тези шест държави, в които имаме български общности, но смятам, че това е валидно за всички деца. Смятам, че сумата трябва да е поне, лично според мен, двойна на тази, за да бъде що-годе прилична и да им дава възможност те да се установят тук, да си купят учебници, да си набавят храна, да свързват двата края, дето се казва.
Просто бих искал да чуя Вашето мнение и смятате ли, първо, че трябва да се работи в тази посока, и второ, как ние можем да съдействаме? Защото това не е законова мярка, тоест ние правим закони, ковем закони, но това е 90-о постановление, по което се разпределят тези стипендии. Благодаря.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Аз също благодаря за този въпрос, защото той е част от един много голям такъв, изобщо за приобщаването на тези младежи към България. Сега започва работата по бюджета за следващата година и ние ще помислим за това. Много пъти става въпрос и то е реално, не могат да се издържат нормално.
Освен това в много голяма част от страните учебната литература, учебниците в университетите са безплатни. При нас това не е така. Тоест, както казвате, освен всичко друго, те трябва да закупуват и учебници.
Мисля, че има разлика в това да им се осигуряват тези стипендии и възможността да пребивават в общежитие. Тоест при определени условия те минават по общия ред за настаняване в общежития и това също, след първата година, това също създава проблеми. Тоест темата е по-голяма и затова ние мислим така, ние мислим в цялост. Първо, Националната програма за популяризиране на българското висше образование смятаме, че трябва да има силен акцент върху дейности в самите университети за приобщаването им, за запознаването им с България, но и за привързването им към България. Има много добри опити в чуждите страни за това. И, разбира се, в бюджета за следващата година ще помислим за размера на стипендиите, за увеличаването на размера на стипендиите за тези деца, които всъщност не са и много. Ние не можем да запълним квотата от 2000, нали виждате?

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Ако са малко по-високи стипендиите, ще успеете да се приближите до квотата.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Така е. Но ние смятаме, че това е много дългосрочна политика и тя е свързана не само с привличането им, но и с това да ги задържим в България не просто на територията на България, но те да станат посланици, да кажем така, на България и българското, където се намират по света. Имаме добри примери за това. Благодаря.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Госпожа Ангова – уточняващ въпрос. И после господин Таслаков.

ВЕНЕЦИЯ НЕЦОВА-АНГОВА: Много благодаря.
Аз мисля, че коментирате Закона за държавния бюджет, откъдето, предполагам, се заделят средствата за неделните училища.
Може ли да допълните какви други средства са необходими, в какъв размер, за какви параграфи в бюджета? Тоест какъв е дефицитът на финансиране като цяло, не само за стипендиите, в какъв обем на годишна база, за да имаме тази информация, когато стартира бюджетът за следващата година, като отправна точка. Аз знам, че колегите са предлагали и преди, но смятам, че е добре да имаме актуална информация какви са необходимостите за следващата година от гледна точка на финансиране, ако имате тази информация. Надявам се да не Ви задавам този въпрос…

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: За съжаление, ние сме съвсем в началото, първите дни на обсъждане. Така че, когато направим тези разчети, разбира се, има нужда от допълнително финансиране за всички тези дейности, за които говорихме – и по отношение на неделните училища, на лекторатите и всичко останало. Но имайте предвид все пак, че Министерството на образованието и науката разполагат с най-голям бюджет по отношение на българите зад граница, защото ние разработихме национални програми, които защитихме пред Министерството на финансите и получихме финансиране за това.
Така че, когато сме готови със следващите в Проекта на бюджет и се съберем заедно с представителите на Министерството на външните работи и Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Министерството на културата, които също имат отношение, тогава ще получите и пълната картина за това. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Господин Таслаков, заповядайте за Вашия въпрос.

СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Председател.
И благодаря, че се съгласихте да вкарате тази точка, която беше мое предложение още на първото ни заседание, тъй като неделните училища смятам, че са една от най-важните институции сред българските общности. Аз говоря като човек с опит, който е бил инициатор на такова училище. Знам през какво трябва да се мине, знам какъв е ефектът, знам какви са проблемите. Изключително важно е българчетата, които не са в българска среда и са някъде в чужбина, да имат такива места, където да учат родния си език. Аз съм свидетел как десетки българчета буквално за първи път започват да пишат на български, след което вече започват да се интересуват и от своята история.
В продължение на години да се образоват, защото в моя пример във Великобритания много бързо ги поглъща средата. Много са важни тези училища. Сега, както казах, има и доста проблеми. Аз пак от своя опит ще говоря. Не е само до пари, госпожо Ангова, защото ние родителите във Великобритания, които сме били, сме доплащали по 300 паунда на семестър или на полугодие, за да могат нашите деца да посещават там. Защото някъде около 200 и колко беше субсидията, 200 и няколко лева е субсидията, която е крайно недостатъчна само на дете за една година. Което е недостатъчно само да покрие разходите за наем, като се има предвид, че една зала да вземеш е няколкостотин паунда на седмица. Нали разбирате, какво остава, че трябва да се плати и специалисти учители.
Другото, което е много трудно, е намирането на учители. Аз тук, Вашата колежка каза за някакви командировъчни. Няма такова нещо. Те няма откъде да ги командироват, защото това е много скъпо. Ние, за да направим едно училище във Великобритания, трябваше да намерим от българската общност хора с педагогическо образование, което също е много трудно. Трудно е да намериш, не навсякъде в чужбина има хора от общността точно с такова образование. Така че се радвам, че сме успели поне в това отношение.
Има и други проблеми, макар и рядко. Някои от хората, които организират такива училища, се възползват и го превръщат в бизнес и това е един от моите въпроси – как Министерството на образованието контролира този процес? Защото има такива, слава богу, не са много, има такива хора, които взимат субсидии, взимат и такси от родителите и го превръщат в техен постоянен бизнес.
Единият ми въпрос е точно това – как се контролират процесите в тези неделни училища, за да не се източва държавата и да не го превръщат в една комерсиална организация? Това е много важно.
Другото, което исках да попитам е, дали има данни Министерството колко деца са във възраст, която трябва да бъдат в образованието са в чужбина? Дали има такава статистика? И каква част от неделните училища покриват тези деца и колко още българчета нямат достъп до българско образование? Това ми е вторият въпрос.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря.
Много е хубаво, че сте потопен в тази тема и знаете и проблемите освен славата на тези училища. Това е една от най трайните политики през последните години, която ние създадохме много трудно, защото да финансират със средства от държавния бюджет организации, независимо от вида на регистрацията – дали е търговско дружество или е в чужбина, това е много труден механизъм и той е свързан точно с Вашия въпрос за контрола и механизмите за контрол.
Три неща са устойчиви във времето. Първо, за да има българско неделно училище освен деца, база и учители, трябва да има родителски съвет. И той да бъде регистриран. Затова ние мислим, че тази публичност играе ролята на буфер в организацията на работа и мониторинга на работа. Родителите участват, не просто като си водят децата, те взимат решения и по отношение на бюджета. Поне това е и текстът на Постановление № 90.
Второ, ние създадохме електронна платформа, където както в България не може да има дублиращи се ученици, системата отхвърля това.
Все пак там има доста голяма проследимост и на финансовите документи, които те качват – отчети и други, които нашите колеги проследяват в Министерството на образованието като това не го прави само експерт от една дирекция „Образование“, примерно, на българите зад граница, а екипи от експерти от различни дирекции правят това. Имам предвид финансисти, от счетоводни дейности и други, за да имат поглед повече хора върху финансовите документи и да бъдат по-прецизни в оценката им. Тоест мониторингът се прави от една страна по документи и онлайн, а от друга страна, разбира се, мигновено за съжаление. Там, където има жалби, противоречия, да кажем така, се правят и посещения на място. Не много, но около 5, 6 на учебна година има такива и последиците обикновено са или връщане на средства, или закриване на българското неделно училище.
Това, което е много важно обаче да кажа е, че все пак българската държава има своите дипломати, има своите представители на дипломатическите мисии навсякъде почти, където има български неделни училища. И те имат функции по Постановление № 90 да правят също мониторинг. Някъде това е физически трудно там. Има споразумение между двете министерства, с което Министерството на образованието може да подпомага и финансово включително дипломатите за това да пътуват и да осъществяват този мониторинг. Както примерно се случваше в Одеска област, защото са много, защото не стига ресурсът тогава.
Другото много важно е, Вие го знаете и по-добре от мен, е че хората, които живеят там, които си дават таксите, средствата за това детето им да ходи на училище, го правят по желание. То не е задължително. И да правиш такова мащабно обучение по света по български език по желание, значи те имат потребност от това и имат изисквания към това. Затова те самите, българите, родителите, те самите се явяват много голям стожер за това до каква степен се спазват правилата, до каква степен има нередности и сигнализират както дипломатите ни, така и самите нас.
Много е важно на страниците на тези дружества, да го наречем така, които имат дейност „Българско неделно училище“, финансовите отчети да бъдат публични и ние сега смятаме да направим такова стриктно изискване към тях. Те трябва да публикуват финансовите отчети, защото в повечето случаи става въпрос точно за това – за неизплащане на средства към учители и други такива. В този смисъл те може би ще бъдат задължени да го направят още през тази учебна година, за да са ясни разходвани ресурси както, които дава българската държава, така и тези, които събират от такси от родителите.
Мога да допълня, ако позволите, и това, че издръжката на един ученик, това е много интересно като механизъм, в българските неделни училища се образува не просто от броя на децата в едно училище или от вида обучение от класа, а по-скоро с нормативи се прибавят средства за това какво прави едно училище и колко разходи има. Например, ако има извънкласни дейности, то получава норматив финансов за извънкласни дейности. Ако обучава деца в предучилищна група, което е по-трудно, за тях е от 4-годишни, тогава те получават допълнителни средства. Ако обучават деца в гимназиален етап, също. Ако прави сертифициране по общата европейска езикова рамка и е център или просто обучава такива деца, също. И така няколко допълнителни финансови норматива за това колкото повече усилия полагат, колкото повече резултати имат, да получават повече. И смятаме това за стимулиращо за тях.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Заповядайте, ако имате уточняващи въпроси, господин Таслаков.

СТОЯН ТАСЛАКОВ: Да, уточняващ. Ако може после да отговорите и на втория въпрос, дали имате бройката колко деца са извън чужбина, дали знаете?
И само една препоръка да дам – наистина най-големият разход на училищата, това са наемите и помещенията. И тъй като Вие казахте, че дипломатите могат да помогнат, например, в Англия много училища местни дават своите класни стаи в събота и в неделя. И би било добре, ако може българската държава или нашите дипломати да се разберат на някакви по-нормални цени.
Защото половината да съществува едно училище – къде точно, в каква база ще съществува и ще се намира, дори и да имаш учител, когато няма къде да проведеш класните дейности просто се проваля цялата идея за училище. Затова го давам като препоръка.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Много Ви благодаря за това, защото ние вече имаме добрия пример на Испания. Още по времето на посланик Кондов тогава всички български училища в Испания, които се намират в техни испански училища са без наем. И това беше изключителен пробив в тази идея.
Разбира се, ние отново ще се обърнем към дипломатите. Това е изключително важен въпрос. Но, както знаете, и в Лондон е така, самите дипломатически мисии някъде отварят вратите си, сградите си, за да приемат българските неделни училища и да направят от мисиите ни класни стаи. Така че има и такива примери.
Наистина това е изключително важен въпрос.
Също така те получават допълнителни средства за наема, ако плащат наем. Но просто в Централна Европа това е недостатъчно като средства.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
По отношение на бройката ще отговорите ли или нямате данни.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Не, нямаме такива данни, Вие знаете защо.
Господин Таслаков, заповядайте.

СТОЯН ТАСЛАКОВ: Ако може да дам една препоръка. Тъй като аз също съм – когато моите деца бяха четири- и двегодишни ние заминахме за чужбина и би било редно българските граждани техните деца да се следят от Министерството. Никой не ни пита и ние на никой не сме докладвали, че сме заминали за чужбина, на по този начин е хубаво да има такава практика, най-малкото родителите, когато се намират в чужбина да дадат своя репорт, че това е причината децата им да не посещават образователната система и по този начин и Вие да разполагате с някаква статистика.
Защото има и другия пример – родители и деца, които се намират тук, те не посещават училище, но нямат уважителна причина да не го правят.
Това е може би важно, да направите един такъв регистър да се следи, като препоръка Ви го давам.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря Ви за това. Наистина тази тема е свързана и с обхвата на децата. Вие знаете, че по Механизма за обхват, както учителите, така и социалните служби, представителите на полицията и на местната власт издирват децата, които не са на училище точно по тази причина, защото в повечето случаи те не знаят дали те са в чужбина или просто в България и не искат да посещават училище.
Има, в Националната електронна система има такава възможност да се отбелязва, когато детето е в чужбина или не, но тя е по желание. Тоест, ако кажат и, ако удостоверят това.
Така че благодаря Ви за това, ще помислим.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Преди да дам думата на господин Димчев, от другите народни представители има ли други въпроси?
Господин Димчев, заповядайте.

ДИМЧЕВ: Моят въпрос не е точно за неделните училища, но е пряко свързан с това, което интересува много българи в чужбина, а именно, те трябва да се разглеждат като основен демографски ресурс и обгрижването за тях и, разбира се, че ние се надяваме един ден те да се върнат в България.
Когато обаче те се върнат в България имаме нужда от реинтеграция. Тъй като много от българите, които се завръщат в страната предпочитат по-малки населени райони, факт е обаче, че там се води политика на затваряне на детски градини, затваряне на училища и те се сблъскват естествено с много административни пречки, трябва да отидат до близкия град, записват децата си училищата. Там, пък съответно няма достатъчно бройки, няма места.
Второто, което е всъщност и основен проблем е, изравняването на нивото на българския език. Доста от тези деца, все пак бивайки в чуждоезична среда, тяхното ниво на български език не е същото като техните връстници тук.
Мислите ли да създадете някакви условия, разбирам, че това ще е много трудно предвид на липсата на учители. Това, което аз съм си мислел и бих предложил е мобилни служители на образованието, които реално да обгрижват деца в по-малките общини също. Ако трябва да се пропуска цяла година, но да могат тези деца наистина българският език да им е на ниво, където те нормално да се включат в едно училище.
Само едно последващо нещо. Споменахте, че деца не могат да се дублират в списъците. Мен ме интересува дали това обхваща цялата база с данни, тоест и България, тъй, ако имате деца регистрирани примерно във Великобритания, в някое от неделните училища, ако те се приберат в България, Вие можете ли да установите тяхната липса следващата година във Великобритания.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Да, имаме такава система. В електронната система, не на НЕИСПУО, а тази, която е за обхват на децата, по Механизма за обхват, там ние всяка година прибавяме към децата в България данните на децата от чужбина, за да могат, когато ги издирват, да не търсят тези деца, да знаят, че те са записани.
Проблемът е, че българските неделни училища колкото и да са много, те не обхващат всички деца, които са в чужбина. Напротив, ние искаме да обхващат все повече и повече деца. Това е изключителен проблем, защото така не може да се направи засечката, не може да се направи истинската картина и да се сглоби пъзела. Тоест, прибавяме само малкото деца, които ние сме записали в българските неделни училища и финансирани, но другата част ги няма за тази система и затова са тези обходи в началото на годината, за да се намерят тези деца и да се установи какъв е статуса им.
По отношение на тази реинтеграция, да кажем така най-общо, тя е свързани и с психологически моменти, но и с такива практически, свързани със самото записване например на децата, бихме казали, че всички регионални управления по образованието са предупредени и са съпричастни към идващите от чужбина деца. Ако няма място в паралелката, където иска и може да бъде записано детето, то началниците на регионални управления или ги насочват към подобно други училище, или информират министъра с доклад за това, че е необходима допълнителна бройка.
Най-вече такива проблеми има с приема след 7-и клас в профилираните и професионалните гимназии, защото тези деца не са държали изпити по национално външно оценяване и не могат да имат този бал, който имат децата, въпреки, че приравняват дипломи, разбира се.
Затова министърът на образованието и науката по изключение в тези случаи може да завиши на държавния план-прием в паралелките, където тези деца биха могли да се обучават. Както и системата на частното образование в България приобщава тези деца по един много добър начин с езика, който те владеят и преподават български език чрез него и така нататък.
По отношение на българския език и нивото на българския език, което е много различно, когато детето се върни в 1-ви клас или в 8-и и 9-и, наистина е необходима специална грижа и методика. Просто не може всеки да прави това. Затова по наши програми, финансирани от Европейския съюз и национални програми ние подпомагаме училищата, където има такива деца, първо, с допълнителни часове по български език, извън задължителните.
Второ, с обучение на учители, които да могат да преподават това, и с материали, с учебни помагала, които се изработват за съответния клас, както и за учителя, разбира се, с които те да се чувстват по-сигурни в това обучение.
За мобилни такива групи ние не сме мислили, но университетите в България и департаментите по чуждоезиково обучение, те имат специалисти и могат да правят, и са в такава готовност, да правят мобилни групи за обучение на учители, не за преподаване, а за обучение на учители, които преподават допълнително български език на деца, върнали се от чужбина.
Нещо забравям ли друго? (Реплики.) Не. Благодаря Ви и аз.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Заповядайте за уточняващ въпрос.

СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Има и такъв проблем при завръщане на българчета, които са учили в чужбина. В нашия личен пример това, че бяха учили децата в неделно училище, тези дипломи и сертификати, които им раздадоха, те реално не свършиха никаква работа при записването в българско училище и какъв проблем се получи.
Българските училища, когато дойде българче от чужбина и иска да се запише, изискват документ от чуждестранното училище, където са били. В случая английските училища изпращат просто един репорт какво са учили, какви дисциплини, и го изпращат на имейл.
Българските директори не го приемат това нещо, докато не бъде преведено, не бъде сложено с апостил и не знам още сума ти изисквания. И докато този документ не бъде издаден, децата стоят тук един, два, три месеца, те не биват допускани до българската образователна система и стоят вкъщи.
Аз смятам, че това е един много сериозен проблем и много западни училища не издават такива документи, каквито се изискват тук. За мен трябва да има някакъв по-улеснен режим, защото в другите държави просто един имейл с репорт е достатъчен, няма нужда от печати, няма нужда от апостили и така нататък, и от превеждане, защото все пак в крайна сметка в РУО трябва да има един експерт, който да може да чете на английски, не е толкова сложно.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: По отношение на признаването на документи от чужди държави, предстои промяна на Наредбата ни, документът се изработва, на първи етап сме, платформа, която да има единно признаване, да кажа така, на тези удостоверения за завършен клас, етап и степен на образование, тъй като те се извършват в училищата и в регионалните управления на хартия сега и това силно затруднява работата, и ние сме предприели това, заедно с един университет правим тази платформа, за да уеднаквим изискванията, както и възможно е и да ги облекчим, но въпреки всичко трябва да има достатъчно голяма и висока увереност затова, че детето е завършило определени предмети, по определен начин, за определен клас и това е безспорно.
Така че, да, действаме по този въпрос. Надяваме се до края на годината да има тази платформа и да бъде облекчен приемът на децата в нашата образователна система.
Благодаря за въпроса и за проблема, който поставихте.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря и аз.
Други въпроси има ли?
Ако не, аз ще си позволя да задам няколко въпроса. Първият е за тези 30 млн. лв., които казахте, че Ви е финансирането. Дали са достатъчни? Малко ли са, твърде малко ли са? Съответно какви са нуждите Ви?
Другият въпрос е за тези 80 училища в Украйна, които е имало. Казвате, че сега учението е възпрепятствано, но не казахте реално колко от тях функционират в момента. Това мен живо ме интересува. Точна бройка имате ли или поне някаква ориентировъчна? Тоест от 80 колко са останали?
Също така имате ли актуална бройка всички училища, които се финансират в момента от МОН и каква е съответно тенденцията за в бъдеще?
Как се получава мониторингът на място, за да се потвърди наличието на съответния брой ученици, които се обучават в едно училище в чужбина?
Има ли трудност с интеграцията в българската образователна система? Тоест учениците, които се интегрират, които се обучават в чужбина, като се решат да се завърнат, съответно имат ли сериозни трудности и как ги преодоляват? Благодаря.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: 70 бяха училищата в Украйна, заявили са 50 от тях, че ще функционират тази учебна година и имат готовност за това.
15 октомври ми казва Ваня Балчева, че ще бъде, това е и датата, където ние събираме актуална информация онлайн.
Вие знаете, на всеки 15 октомври те ни казват реално колко деца са започнали обучението си, защото могат да имат намерение, могат да пътуват и други причини, които да ги възпрепятстват.
На 15 октомври ние имаме по-пълна информация за това.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Момент само. А колко са били за измината учебна година? Тоест тези 50 – това увеличение ли е? Намаление ли е?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Намаление е. Преди войната бяха 70, 55 миналата година, сега 50.
Имайте предвид, че училищата в Украйна бяха подложени на много сериозен мониторинг на място преди войната, защото там имаше много организации, много различни организации, които организираха обучение и ние искахме на място какво се случва. Най-вече за това, че те промениха Закона за училищното образование в Украйна, и ние искахме да видим как се съвместява нашето обучение с това, което се случва в техните училища.
На базата на този мониторинг на място също бяха реорганизирани някои от училищата в Украйна. Сега се надяваме тези 50 да започнат работа. 396, точно 396 ще бъдат в целия свят с одобрено финансиране, имам предвид училища за тази предстояща учебна година.
Как осъществяваме мониторинга на място? Разбира се, ние бихме искали да имаме мониторинг в най-широкия и спокоен смисъл на думата, като наблюдение на процесите, на работата на тенденциите, на срещи с учители, с родители и с общности, но както Ви казах и преди, винаги се случва по жалби и сигнали. Тогава, когато дружествата се делят, разделят, разделят учителите, разделят децата най-общо или има сигнали за финансови и други нарушения.
Как го правим? Обикновено в тези проверки, така да го наречем, участват експерти от няколко дирекции в зависимост от тематиката на проверката – на финансисти, юристи и други, както и в много случаи разчитаме много на дипломатите ни по света, които оказват пълно съдействие и логистика, и придружават всички експерти, както и участват в самите проверки на място.
Така че мога да кажа, че тези проверки на място са съвместни между Министерството на образованието и науката и Министерството на външните работи.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Относно тенденцията казахте 396 училища. Това повишение ли е? Съответно каква е тенденцията?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: И аз така мисля. Точно толкова бяха и миналата година. (Реплики.)

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Други въпроси има ли?
Благодаря, колеги.
Ако нещо имате да добавите?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Не. Благодаря Ви много за това, че имахме възможност.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Госпожо Балчева, Вие нещо имате ли да добавите? (Реплики.) Добре.

Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Ако имате нещо, заповядайте.
Ако не, благодаря Ви за присъствието на всички.
Закривам заседанието.

.