Д-р Иван Думиника
.
РЕЧ, ИЗНЕСЕНА В МЕМОРИАЛНИЯ ПАРК „ШИПКА” В КИШИНЕВ,
ПО СЛУЧАЙ ОТБЕЛЯЗВАНЕ НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
„Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля, да бъде според както той иска“. Тези думи от Манифеста за обявяване на независимостта на България отразяват същността на днешния ден. Ден, в който българите честват върховния акт на стремежа им към свободата – обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г.
Това не е само историческа дата – това е апогеят на националноосвободителната борба на българския народ. От Освобождението през 1878 г., през Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., до този финален акт на самостоятелност през 1908 г. – българският народ показва своята воля за единна и независима държава.
В тази историческа сага Бесарабия и бесарабските българи играят съществена роля. През април 1877 г. от Кишинев тръгват три доброволчески дружини, които активно участват в Освободителната война и принасят своето за освобождението на България от чуждо иго. Водени от стремеж към свободата на прародината си, тези хора се включват в общото дело на българската кауза.
По време на Съединението през 1885 г., майор Данаил Николаев – бесарабец по произход – ръководи милицията на Източна Румелия и допринася за почти безкръвното му осъществяване. Болградчанинът Николаев е първият, който в Пловдив извиква „Да живее Съединението!”. Тараклиецът Олимпи Панов защитава българското Съединение в Сръбско-българската война и дори играе ролята на главнокомандващ, подписвайки от името на княза примирието със сърбите.
През 1908 г. един от най-големите държавници на своето време, министър-председателят Александър Малинов – също бесарабец – собственоръчно написва текста на Манифеста за обявяване на независимостта. Той, заедно с Данаил Николаев – вече генерал и министър на войната, е сред подписалите този важен документ в българската история.
Но историята на борбата за независимост не приключва тук. Бесарабци като генералите Георги Тодоров и Николай Колев, известен като „бащата на конницата“, продължават да защитават независимостта на България с чест и достойнство.
Днес, когато честваме този велик празник, нека си припомним тези, а и други знайни и незнайни герои и техните дела. Този ден трябва да укрепва вярата на българския народ, както в България, така и извън нейните граници, в силата на единството и независимостта. Защото, както започнах с думите от Манифеста, всичко зависи от желанието и волята на народа – „да бъде, според както той иска”.
Честит празник на всички българи, както в България, така и извън границите й!
.
Иван Думиника,
доктор на историческите науки
20.09.2024 г.
Кишинев, Р Молдова
.
