За морските охлюви, българската политика и eдин американски поет

„Няма промяна, има преобразуване –
метаморфоза.“ – д-р Хасан Ефраимов

– Дълго ли ще чакаме промяната към добро? – запита Народът.
– Ако чакате, ще е дълго!“ – отговори Учителят.

Отдавна чета написаното и гледам документалните филми на американския журналист и режисьор Майкъл Мур – напремер, филмът му “Sicko”, в който той остро критикува здравната система в САЩ, сравнена с тази на Канада, Англия и Куба. Така днешното заглавие можеше да бъде и „Sicko: Болната българска политика“.

„Политиците са нашето наказание“ е модификация на „Ние самите сме нашето наказание“, изречено от Марк Теренций (116-27 пр. Хр.) – „най-начетеният от всички римляни“.

Не вярвам политическото инженерство да се поучи от генното инженерство, но ще споделя примера на Nucleix, Ltd – лаборатория за анализ на ДНК. Нейни сътрудници публикуваха статията “Автентичност на ДНК пробите за съдебната медицина” (PRWeb eBooks, 17 август 2009). Тъй като съвременните методи позволяват синтезиране на ДНК в голямо количество и с различни профили, пробите могат лесно да се фалшифицират. Този технологичен „прогрес” се нарича “Кой е новият баща?” и е кражба на биологична идентичност. Технологията на Nucleix, обаче, може да различи истинската от фалшивата ДНК. Това помага на криминалисти, съдебни лекари и съдии да определят истинския престъпник – убиец, крадец, депутат, министър, президент. Големият въпрос е предизборните кампании и технологията на изборите ще могат ли да различат истинските от фалшивите политици? Или този политически „прогрес” ще се нарича “Кой е новият политик?” и пак ще е кражба на политическа идентичност?

Електронното издание на пристижното научно списание Nature Briefing често публикува Quote of the day („Цитат на деня“) – на 5 септември 2024 г. цитатът беше: „Охлювите очевидно имат проблем с PR, така че нека се опитаме да оправим нещата“ (Slugs clearly have a PR problem, so let’s try and put things right). Автор: Christopher Terrell Nield, професор в Department of Bioscience, Nottingham Trent University, UK. „Той призовава за защита на охлювите. Защото те се „радват“ на лоша репутация, докато тяхната слуз е чудно вещество, което вече е използвано за добри цели. Охлювите ни учат за еволюцията на зрението, интелекта и репродукцията“, правена със страстна любов.*

Охлювите са със синя кръв (от хемоцианин, съдържащ мед – за разлика от хемоглобина, съдържащ желязо в молекулата си. Охлювите са стински, не маркетингови интелектуалци, особено тяхните братовчеди – морските охлюви. Те са проучвани в Argonne National Laboratory в щата Чикаго, САЩ. Заглавието на една от статиите им е: Slugging it out: Scientists find material that mimics the intelligence of sea slugs („Дискутиране: Учените откриват материал, който имитира интелигентността на морските охлюви“). Те изследват прехвърлянето на тип обучение на охлювите в неорганична система (никелов оксид), която може да служи като градивен елемент за нови приложения на изкуствения интелект.*

Единият американски поет е Едгар Алън По (1809-1849)

На 3 октомври 1849-та Едгар По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние, нуждаещ се от спешна помощ“… и е отведен в близката болница, където умира на 7 октомври 1849 г. в 5 часа сутринта – ужас, едва 40 години живот! Той не успява да се съвземе, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова бедствено състояние. Някои казват, че последните думи на Едгар По са били: „Lord, help my poor soul!“ („Господи, помогни на бедната ми душа!“). Истинската причина за неговата смърт, обаче, остава загадка.

Една от хипотезите предполага, че смъртта е причинена от отравяне с алкохол или от прекалена доза упоителни вещества, използвани при принудително гласуване, което се среща често по това време. Джордж Т. Шарф го описва в „Хрониките на Балтимор“:

„Реформаторското сдружение бе организирано, за да запази сигурността, спокойствието и честността на изборите, които по това време бяха сцена на най-позорното насилие и безредие. В допълнение към обикновените заплашвания, честни мъже, както и нещастни клетници, често биваха сграбчвани и „убеждавани“ в бърлоги, упоявани, зашеметявани с уиски и след това разнасяни по урните, за да гласуват в квартал след квартал, докато полицията стоеше безучастна и кандидатите си получаваха гласовете.“

Тази американска картина на принудително гласуване е подобна на българската, в „порочния кръг“ (сirculus vitiosus) на която вече три години се въртим. И докога ще бъде така, никой от политиците не знае. Въпреки че Хегел, мъдрият идеалист на диалектиката, преди повече от 100 години е казал: „Какъвто е народът – такъв и водачът, какъвто е водачът – такава и държавата.“ Но няма кой да ги накаже за постъпките им. Както пише в Библията: „И така ще бъде: Какъвто е народът, такъв е и свещеникът; и Аз ще ги накажа за постъпките им“.

Пак, пак и пак – пакост голяма

Държавите прогресират, защото имат мъдри политици – и мъдър народ, който ги избира.

На финала на 27 октомври пак ще се класират 240 депутати за 51-то Народно събрание. Ако партиите на старомутрието (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, АПС, ДПС, БСП-1, БСП-2 и ИТН), пак спечелят, пак ще се отложи осъществяването на „закон и ред“ и „красива хармония“, каквито има, например, в Япония. Нали някои казват, че сме или ни се иска да сме „Япония на Балканите“. Надеждата това да стане е в някои от новите партии, като „Единение“, „Синя България/КОД (Консервативно Обединение на Десницата)“ и „Ние идваме“ (които няма да учстват на тези избори). Към тях, също и към кандидат-депутатите на другите партии – в нещо като предфинален изборен дебат – имам следните въпроси:

1. Защо участниците в младоликия, образован и мирен протест 2020–2022 пак станаха наивни донкихотовци за демокрация – като нас, тези от есента на 1989-та и зимата на 1997-ма?

2. Защо враговете от Бояна и Харвард (ГЕРБ и ПП) направиха политическа сглобка?

3. Мускетари или нови манипулатори на демокрацията са новите партии „МЕЧ (Морал, Единство, Чест)“ и „Има смисъл“ (на една political party creator)?

4. Нали Las dos Españas (Антонио Мачадо) няма да стане Las dos Bulgarias? – мнозинството българи не искат нито гражданска, нито каквито и да било други войни.

5. Докога кандидатите пак ще обещават, а ние пак ще избираме „от две злини, по-малката злина е добрина“, „по-малката злина“ пак ще идва на власт, няма да изпълнява обещанията си, пак ще станем по-зле и пак ще чакаме идването на нови спасители? Пиесата на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“ вече 35 години се играе на българската политическа сцена.

6. Докога някои политолози, социолози, политически психолози и социални антрополози ще страдат от медийна абстиненция – и докога пак ще им пълнят чашите с медиен алкохол? Лекувайте ги, моля!

7. Тайнствата на дълбоката политическа алхимия пак ли ще останат неразкрити и ненаказани?

8. Българската надежда пак ли ще е потвърждение на написаното от Фридрих Ницше: „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците“?

9. Нали си спомняте книгата „Да имаш или да бъдеш“ („To Have or to Be?“) на Ерих Фром? – политиците пак ли ще предпочитат само „да имат“ пред това „да бъдат“ образовани и почтени хора?

На тези, които отговорят обективно, а не „политически коректно“, на поставените 9 въпроса, ще кажа: „Дойдох-те, видях-те, победих-те“, намерете съмишленици в НС, но не се „сглобявайте“, направете коалиция за доброто на народа (pro bono publicо), а не за вашето и чуждото добро.

Ще ги помоля, обаче, да запомнят:

1. Dictum, factum („Речено, сторено“) – ако не сторят реченото, броят на избрителите прогресивно ще намалява и избраните ще стават нелегитимни.

2. Всяка сутрин водачът на инките казвал на своите хора „Не крадете и не лъжете!“, а те му отговаряли „И ти също!“ (от лекцията в Бургас на д-р Нели Миранда от Боливия).

3. Бъдете независими – „Аз не съм воден, аз водя“ („Non ducor, duco“).

4. Лустрацията (латински, lustratio – пречистване), въпреки много закъсняла, е етиологично (причинно) лечение, „лекарство по избор“ (drug of choice) за българската политика. „Мутри вън“, „Оставка“, „Ууу….“ и други подобни са насочени към симптомите – не към причините – на болестта, наречена „преход“.
Когато настъпи Dies lustricus (Ден на пречистването) и Metanoia (Ден на прошката и на промяната на начина на мислене), ще започне обновяването на политическата система, целяща постигане на меритократична демокрация (власт на народа чрез заслужилите със знания-и-морал политици).

5. Като инвестирате повече разбиране и повече пари в Здравеопазването, Образованието и Науката (ЗОН), ще излезем от ЗОНата на мрака: от „най-болните, най-бедните и най-неграмотните“ в Европа, можем през 2034 г. да станем „здравите, богатите и грамотните”, през 2044 г. – „по-здравите, по-богатите и по-образованите“ в Европа. Тоест, действайте дългосрочно, не мандатно.

5. Спрете песента на козата! В България върлуват инфарктни, инсултни и ракови епидемии, които вече 45 + 35 години ни убиват – стотици българи всеки ден. Според данни на Националния статистически инстутит, през 2023 г. са родени 57 197 деца; 57 197 : 365 = 157 родени дневно. През същата година са починали 101 006 българи; 101 006 : 365 = 277 починали българи дневно. Ужас, това е демографска война, катастрофа, трагедия – „Песен на кoзата” (гръцки, tragoidia; tragos – коза, aeidein – пея). А ние нямаме действаща, научно-обоснована предиктивна и превантина национална стратегия за инфарктните, инсултните и раковите войни! И продължаваме да сме европейски шампиони по смъртност. Какво толкова да ни радва, че имаме европейски, световни и олмпийски шампиони по различни спортове – казвам го като бивш национален шампион по гимнастика за ученици (1953–1957), който уважава труда на спортистите, но „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила“ (Аристотел). Следователно, приоритетствайте, драги депутати и министри! Защото гласуването на безотговорно ниски бюджети за Наука, Образование и Култура (НОК), може да НОКаутира държавата ни. Не трябва бюджетът за въоръжаване да е над 2% от БВП, защото така иска НАТО, докато това, което иска Народът за НОК, да е под 1%. И запомнете: Пациентът в линейката има предимство пред политиците в кортежа на Националната служба за охрана (НСО)!

„Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото.“ – Стоян Михайловски , от „Книга за българския народ“, публикувана през 1897 г.

Много е трудно да бъдат избрани образовани и морални депутати, когато повече от гласуващите са необразовани или неграмотни, готови да получат „хонорарите“ си, въпреки гръмко повтаряното „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ – девиз, конкурентно лицемерен на „Пушенето е особено вредно за Вашето здраве“, рекламиращ купуването на цигари.

Спасението? – „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, съчетан с „Бунтът на просветените елити“ – Homines novi („Нови хора“), като мъдрият геополитик и арх. Христо Генчев – старши, Руси Чанев (един от най-ерудираните и родолюбиви артисти), Иван Христанов (основател и водач на ПП „Единение“) и д-р Петър Москов (водач на ПП „КОД“) – eдни от най-интелигентните политици и тем подобните. Има ги, но необразованите избиратели не могат да ги разпознаят и гласуват за себеподобните си кандидат-депутати от „сторомутренските партии“, които пак искат да управляват от тях съсипаната ни държава. На този фон, апатията от страна на просветените избиратели пак ще бъде подарък за т. нар. „системни партии“.

Освен това, всички войни да спрат и нови най-после да не започват – Nevermore! („Никога вече!“), още повтаря „Гарванът“, влязъл в къщата на Едгар Алън По в една декемврийска нощ на 1845-а година.

Затова „в случай на война, счупете стъклото“:

.

.

Д-р Георги Чалдъков

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Браво на Охлювите – и на учените, които изследват репродукцията им, правена с много страстен и продължителен секс (9-10 часа). Те са и добри алпинисти:

Охлюв
катери планината Фуджи,
но бавно, бавно. – хайку от Кобаяши Исса

.