Момент от представянето на "Ахав" и "Строфи на кръвта" в Пазарджик
Излязлата тази година нова поетична книга „АХАВ“ (изд. „Факел“) на нашия сънародник в САЩ Васил Славов, както и излязлата миналата година стихосбирка „СТРОФИ НА КРЪВТА“ (ИК „Знаци“), бяха представени наскоро, с учасието на самия автор, в София, Пазарджик, Бургас и Сливен.
.
Моменти от представянето на „Ахав“ и „Строфи на кръвта“ в София. Снимки: Владимир Дворецки
Тези представяния на последните две книги на Васил Славов в родината, породили вдъхновена, интересна, приятелска атмосфера, се състояха в София с участието на проф. Станислав Памукчиев, д-р Любомир Канов, Румен Леонидов, Стойчо Стоянов, Димитър Бочев, Валентина Радинска; в Пазарджик – на Никола Иванов, д-р Елисавета Георгиева, Хари Харалампиев; в Бургас – на Румяна Емануилиду, Живка Иванова; в Сливен – на Росица Петрова, Веселина Селарска, Деньо Динев, сем. Аспарух Панови.
.
Моменти от представянето на двете книги в Пазарджик
Събитията в четирите изброени града бяха уважени разбира се и от редица други приятели, читатели и ценители на творчеството на Васил Славов.
.
Следва текст на Никола Иванов за „АХАВ“ на Васил Славов. (Текстът е прочетен на събитието в Пазарджик.)
.
.
ВИСОКА ПОЕЗИЯ
За книгата „АХАВ“ на Васил Славов
(стихотворения, изд. „Факел“, 2024 г., редактор Румен Леонидов)
Васил Славов живее със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания. Той емигрира веднага след промените през 1989 година. Син е на писателя Атанас Славов. Заедно с поетите Георги Белев и Любомир Николов създават най-стойностната българска литература в Америка. И тримата пишат предимно на български език. За съжаление, Георги Белев почина.
Новата стихосбирка на Васил Славов „АХАВ“ е поредното потвърждение, че той категорично е част от „Балната зала“ на съвременната българска поезия и литература. Неговите стихове са сред най-доброто, сътворено в българската национална лирика през последните десетилетия. Той съвсем не е сред шумните, пробивни автори, които непрекъснато напомнят агресивно за себе си. Защото несъмнено е много талантлив, а надарените са несигурни в сътвореното и винаги се съмняват. Сигурни са само бездарните. За него Борис Христов споделя: „Васил Славов – и в поезията, и в прозата – е отдавна на върха, без сам да знае. Може би защото никога не е знаел, че е „човек на изкуството“, а работник, приведен над Пътя, по който върви и отминава… Човекът“.
За всеки поет и творец е особено важно да има свой личен Път в литературата, който неизменно да следва. Такъв е именно Васил Славов, той е поет с биография. Това е дълбок и драматичен поет, който се интересува от най-сложните екзистенциални, философски и метафизически въпроси на Битието, включително за Смъртта и Смисъла. Каквато и тема да го занимава, той търси същността. Споменът играе силна роля при него. Изумително фина е неговата чувствителност. Той твори и предпочита да живее в самота и тишина, защото интуитивно разбира, че в тишината и самотата по-силно отеква и се усещат болката и тъгата:
Колко наранима е самотата.
Дори в белия сняг, който се опитва да надникне в нас.
Самотата не принадлежи на самотните.
Самотата принадлежи на тези, които преминават през
изпитанието си.
Лириката на Васил Славов излъчва духовност и хуманизъм, съчувствие и състрадание към унизените и оскърбените от живота и съдбата:
Човек и дрипав куфар, димна вечер,
под стола кучето от път пребито;
стени без цвят,
дъхти на дъжд,
от най-високото светкавицата слита.
Което се допълва от картината в „Пътека“:
Далечен спомен и тъга
и пристанът, забравен чака
човека, тръгнал към дома,
загубен в сенките и в мрака.
В това ни убеждава цялата му поезия. Светът не е станал привлекателно място за живеене, неуютен е светът за човека. Затова в стиховете му преобладават дъжд, сняг, мъгли, духат ветрове, птиците не цвъркат с весели трели. Ето какво е за него Поезията, Творчеството в „Може би“:
Може би –
Молитвата е тихият ни опит да докоснем Творителя си.
Може би –
Поезията е опитът на Бог да осмисли Творението си.
В стиховете на Васил Славов ще открием един високо културен, деликатен и раним творец. Като мото към стихотворенията си той използва стихове и мисли на творци като Къмингс, Мелвил, Борис Христов, Сеферис, Хенри Милър, Константин Павлов, Христо Фотев, Конрад, Фокнър, Керуак, Вутимски, Елиът, Дилан Томас… Класическият му и свободен стих са модерни и безупречни. Специално ще отбележа и картините на великолепния художник Станислав Памукчиев, с които е илюстрирана книгата.
Изборът на творческо и житейско поведение на Васил Савов е: „да бъда ням… И бях.“ В сборника няма да открием неубедително и излишно стихотворение. Извън каквото и да е съмнение срещаме един автентичен, физиономичен и различим поетичен свят, който оставя трайна диря у интелигентния читател. Ще завърша с великолепното класическо стихотворение „Ням“, с което започва стихосбирката:
Аз чувам вече стъпките на тишината,
притулните й стъпки на сърне –
как падат, падат, с цялото небе,
аз зная кой до облака ме чака.
Далеко друмникът в тъгата си ще спре,
ще бъде светло и ще бъде тихо,
душа с душата ще пише стиха,
а времето от вятъра си ще се отрече.
Аз виждам как по мен расте трева,
как белите й стръкове ме преболяват,
как странната вечерня изтънява
и как за пътя ни се готви обичта.
Това е Поезията!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Приложените снимки от представянията на двете книги в Пазарджик и в Сливен са изпратени на Васил Славов, като не са посочени техните автори. Затова те не са посочени и в тази публикация.
.
