.
Две седмици и половина остават до президентските изборите в САЩ на 5 ноември. Както предполагам, знаете, че победителят се определя не с национално гласуване, а чрез система, наречена Electoral college или Избирателна колегия. Парадокс, Съединените щати са единствената демокрация в света, където кандидат за президент може да получи най-много гласове и въпреки това да загуби изборите.
През 2000 г. Ал Гор имаше половин милион повече гласове, но избирателната колегия избра Джорж Буш. Същият казус се повтори през 2016 г. – Хилари Клинтън спечели народния вот, но президент бе избран Доналд Тръмп, като си осигури 304 електорални гласа срещу 227 за Хилари.
Как работи избирателната колегия? Състои се от 538 електори. Броят им е равен на общия брой гласуващи членове на Конгреса на САЩ (съставен от 435 представители и 100 сенатори), плюс трима електори от Окръг Колумбия.
Всъщност, гражданите на САЩ гласуват за електори, а не за самите кандидати. Дванадесетата поправка на Конституцията на САЩ предвижда всеки електор да подаде един глас за президент и един глас за вицепрезидент. Електорите обикновено са партийни активисти, които обещават (подчертавам обещават) да подкрепят кандидата, получил най-много гласове в техния щат. Всеки електор представлява един глас в избирателната колегия, като всеки щат работи на принципа „Победителят взима всичко”. Това означава, че кандидатът с най-много гласове в щата получава всички електорални гласове. Този принцип не важи за щатите Мейн и Небраска. Това са единствените щати, които разделят гласовете си в Избирателната колегия. Два от четирите електорални гласа в Мейн отиват за победителя в целия щат, а по един електорален глас отива за победителя в двата конгресни района (тоест може да има разделение на кандидатите). По същия начин в Небраска два от петте електорални гласа отиват за победителя в гласуването в целия щат, а по един електорален глас отива за победителя във всеки от трите конгресни района на щата.
Електорите в Избирателната колегия, според устава трябва да гласуват „по съвест”, но и да се съобразяват с партийната дисциплина. Тук естествено възниква въпросът – може ли електор да смени гласа си и да не гласува за победилия кандидат в съответния щат? Да, може и оттук идват изненадите! Например, през 2016 г. седем от 538-те електори пуснаха бюлетини за различен кандидат от този, който беше спечелил мнозинството гласове на избиратели в щата им, и Тръмп спечели.
Шест дни преди 8 декември (наречен safe harbor – безопасен пристан) е необходимо крайните резултати в щата да са финализирани. Следва събрание на електорите – партийните активисти на победилият кандидат. В изпълнение на федерален закон, електорите официално изпращат гласовете си на Конгреса на САЩ „в първия понеделник след втората сряда на декември“, тоест на 14 декември. След Нова година двете камари се събират на 6 януари на сесия. Пликовете с гласовете от всеки щат и от Окръг Колумбия се отварят и гласовете се броят. Вицепрезидентът наблюдава преброяването на гласовете на Електоралната колегия и обявява резултатите. Би могло да се получи ситуация, че Харис трябва да обяви победата на съперника! 47-ият президент на САЩ полага клетва на 20 януари 2025 г.
Отношението на американските избиратели към Избирателната колегия са противоречиви. Критиците се аргументират, че Избирателната колегия е архаична, недемократична и дава диспропорционално влияние на колебаещите се щати. Поддръжниците твърдят, че Избирателната колегия е важна и че защитава правата на по-малките щати. Многобройни конституционни поправки са били подадени в Конгреса на САЩ, за да променят Електоралната колегия или да я заменят с пряко народно гласуване, но нито едно предложение не е преминало през Конгреса.
.
.