.
Интересно е как Израел се обявява за страна, която защитава Запада от ислямски тероризъм, но в същото време доставя 70% от оръжията в арсенала на Азербайджан, с който азербайджанската армия извърши етническо прочистване над арменци. И с които изгони над 100 хиляди такива в Арцах (Нагорни Карабах). И с които чупеха църкви и обезглавяваха жени. Израелският министър на отбраната Йоав Галант възхвалява военното сътрудничество с фамилния диктатор Илхам Алиев, а последният нарече Армения „изкуствено създадена държава върху древни (!) азербайджански територии без никакво значение и стойност“.
В замяна Азербайджан доставя близо половината от внасяния в Израел суров петрол.
Проблемът на съвременният свят е липсата на еднакви политически правила, на някакъв справедлив аршин, на логика и последователност. Проблемът е, че една шепа велики сили си прилагат правилата тогава, когато им изнася. И както им изнася. Ще измислят и ще завъртят така нещата, че винаги те да изглеждат „ангел-спасители“, освободители, разпространители на демокрация, а всички останали трябва да умрат (или да си предадат доброволно ресурсите, защото са „прекалено тъпи да ги използват“).
Израел нахлу в Ливан през 1976 г. и 1982 г. Тогава нямаше Хизбула. Напротив. Шиитите приветстваха тогава израелската армия, тъй като приетите от Ливан стотици хиляди палестинци бяха предимно сунити. По-голяма част от шиитите бяха съюзници на Израел. Оставането им обаче и окупацията на Южен Ливан с цел да се вземе най-големия резервоар на питейна вода (река Литака), обаче ги настрои срещу тях и се появи реакция. Тази окупация и арогантност СЪЗДАДЕ Хизбула през 1982 г.
Всяко действие и насилие поражда противодействие и, за съжаление, по-голямо насилие, което се изражда с времето. Все по-чудовищни и по-черни стават хората, замесени в конфликта. Все като си мислиш, че има изход и ще се събудят, „великите сили“ нарочно наливат масло в огъня.
Израел сега пак си намери причина да окупира Ливан, нека пак позная – пак ще окупира водните резервоари, на какво искате да се обзаложим? Така, както окупира Голанските възвишения и не ги връща, а експлоатира водата, въпреки че според ООН това е територия на Сирия.
По-силният си определя правилата.
***
Това не е история за борбата между религии, нации, идеологии. Това е борбата между човек и човек. Когато едната страна е много по-силна от другата и има правото да извършва, каквото си иска, без никакви последствия.
Така, както германците са вкарвали безпомощни евреи в лагери, наред с други етноси. Така, както са вкарвали индианци и аборигени в резервати, а африканци са ги влачили по плантациите. Така, както Османската империя е отвличала славяни за роби. До нея се нареждат и всички останали империи.
Във всеки голям арабски град има „еврейски квартал“. Ако отидете в Алепо, Кайро, Дамаск, Багдад – там все още има квартали, които се наричат „еврейски“. Евреите са ги напуснали, но едно време е имало повече евреи в изброените градове, отколкото в самия Йерусалим. Защото са били приети след масовите погроми и гонения в Европа. И вероятно щяха да са там и до днес, ако не бяха интересите на Великобритания и Франция, които са си чертали с линии границите така, както им изнася.
В Сирия точно Великобритания помага на сирийците да изгонят французите. Нахлули в Дамаск и спрели кръвопролитията на французите под радостните възгласи на местното население, което ги обявило за герои. Вижте сега как са се обърнали нещата.
Но винаги е интересно как „Великите“ държави успяват да скарат хората в бившите им колонии, как да ги накарат да се избиват един друг. В една епоха подкрепят едните, в друга – другите.
И винаги ми е било интересно как е имало глашатаи и сервилни люде, които да се прекланят покорно и да се подчиняват, вярвайки, че така ще станат по-висши. Немалка част от френските части са били от местното население, допълнени от сенегалски и алжирски наемници.
И е интересна психологията на масите. До каква уродлива жестокост стига човек, когато има тотално надмощие над определена група хора, и как оправдава всичките си действия, макар и уродливи.
Оттам е лицемерието и двуличието. Заради нагласата винаги да се виждаш по-праведният и да не умееш да схванеш, че отсреща е същият като теб.
.
Дахер Ламот,
Фейсбук
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.