.
Флорида не беше виждала такова чудо. Нито приятелите ни. Нито приятелите на техните приятели. Ураган, камо ли пък два, които да пометат обикновено закътаното при урагани западно крайбрежие на щата. И всичко това, понеже жена ми на 25 септември – ден преди да се оформи първия, предсказа, че „Тази година ураганите ни се разминаха“🙂.
.
.
Но и аз не бях виждал подобна организираност и разумно спазване на мерки. Първият ураган свари района около Тампа/Сарасота неподготвен. Тук никой повече от 60-70 години не помнеше подобно наводнение, при условие, че ураганът мина на около 100 мили. Както и никой в Тенеси, Северна Каролина и Джорджия не очакваше, че ще потекат реки от дървета, къщи, мътилка и ужас по склоновете на Great Smoky Mountains.
Helene – първият ураган остави катастрофа в отдалечените от Мексиканския залив щати. Неочаквана и невиждана катастрофа, с над 200 жертви, а кой знае колко и досега не са открити, понеже кой знае защо там спасяването е дело повече на доброволци и на местните хора, отколкото на държава, притежаваща хиляди самолети, хеликоптери и каквото се сетите за спасяване. Но е трудно да се опише и желанието, силата на духа и себеотвержеността на хилядите американци, които се впуснаха да спасяват пострадалите. Не сте виждали 100 болни и лекари от болница да седят на покрива й, понеже реката е заляла всичко в нея до покрива. Аз видях.
Не сте виждали колони от камиони на електроснабдителни компании от Небраска, Тексас, Алабама и къде ли не да се стичат към Тампа в деня преди урагана. Аз видях. Колони с бегълци напускат Тампа, Сарасота и района, а срещу тях стотици, хиляди камиони и кранове се движат, за да са в Ден първи на мястото на катастрофата и да възстановят електроснабдяването. Невероятно усещане.
Когато се връщахме от евакуацията, нямаше още бензин по повечето бензиностанции и първите цистерни бяха посрещнати с километрични опашки, на които дори се вадеше оръжие, та полиция се наложи да ги охранява.
Но електричарите с камионетките бяха вече там. От 3 милиона без електричество в нощта на урагана, след два дни бяха останали само 300 000, след една седмица – 20 000. Видях, и я виждате на снимката, поляната до дома ни (400 м), беше цялата в камиончета – може би около 500. Там паркираха, там спяха, там ядяха като войници, тези американски електроспасители. Невероятно усещане за общност и отговорност. ГЕРОИ!
.
.
За организацията и безупречната работа на ДеСантис и екипите му не ми се говори. Всеки ден, всеки час се знаеше къде какво се случва и кой носи отговорност. Времето за възстановяване на ток и вода беше определено с 5-дневен график напред.
А не можете да си представите каква катастрофа е по крайбрежните улици, съборени и наводнени къщи, сгради и съдби.
Най-големите щети обаче дойдоха от неочакваните 150 торнадота. Там щетите бяха най-неочаквани и най-жестоки. Там имаше загинали, мислейки си, че са далеч. Тъжно и страшно е тук.
Но градовете се изправят, оживяват, бензин има навсякъде, хората сами се оправят и малко разчитат на държава или община. То държавата, ако не борим щата разбира се, не се усеща много засега, но ще се усети при следващата буря след три седмици.
Това е дух, истински американски дух за оцеляване и справяне с трудностите. Харесвам да съм обграден от подобни хора.
.
Текст и снимки:
.
