.
От редакцията на Еврочикаго изпратихме до три български институции – Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието и Министерство на външните работи, заявления за достъп до обществена информация, отнасящи се до размера на престъпленията, свързани с покупко-продажба на гласове и манипулиране на изборните резултати; избирателните райони и общините, в които се наблюдават съответно най-много и най-малко изборни нарушения; изборните секции и държавите зад граница, в които се наблюдават съответно най-много и най-малко изборни нарушения. Всички въпроси се отнасят за периода от влизането на България в ЕС до наши дни.
Едва ли е нужно да се напомня, че проблемът с изкривяването на изборния вот заради купени гласове и манипулиране на изборните резултати има пряко отношение към същността на избраното представителство и това дали то може да се нарече такова. Особено при наблюдаващата се все по-ниска избирателна активност и голямото разочарование на мнозина от т.нар. политическия елит. А пазарът на гласове в България и срастването на престъпния бизнес с политиката са стигнали много тревожни размери.*
Досега на изпратените от нас заявления по ЗДОИ получихме отговори от МВнР (респективно от ЦИК) и от МВР.
В заявлението ни за достъп до обществена информация, адресирано до Министерство на външните работи и регистрирано под №: ЗДОИ – 86/04.10.2024 г., поискахме информация за изборните секции зад граница, в които са отчетени най-много и съответно най-малко изборни нарушения при български избори – парламентарни, президентски и европейски, за периода от влизането на България в ЕС през 2007 г. до наши дни, като посочихме, че исканата информация е по повод покупко-продажбата на гласове и манипулирането на изборните резултати.
Заявлението ни бе препратено от Министерството на външните работи на Централната избирателна комисия и е получено от ЦИК с писмо по електронната поща с вх. №: ЦИК-НС-02~1403/09022024 г.
В отговор (вж. снимка) от Централната избирателна комисия ни съобщиха, че жалбите и сигналите за извършени нарушения на изборното законодателство в изборен ден, подадени до ЦИК, и решенията по тях, на основание чл. 57. ал. І. т. 28 от Изборния кодекс, се вписват в публичен електронен регистър на жалбите и сигналите, като Комисията води такъв регистър за всеки отделен избор от 2017 г. насам, както следва:
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 9 юни 2024 г.
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 2 април 2023 г.
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 2 октомври 2022 г.
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 21 ноември 2021 г.
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 14 ноември 2021 г.
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 11 юли 2021 г.
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 04 април 2021 г.
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 26 май 2019 г.
- Жалбите и сигналите, постъпили в ЦИК в изборния ден на 26 март 2017 г.
От горния публичен електронен регистър научаваме, че жалбите и сигналите, които Комисията е получила и разгледала само в изборния ден, са съответно:
106 бр. – 10 юни 2024 г. за НС
123 бр. – 2 април 2023 г. за НС
103 – 2 октомври 2022 г. за НС
94 – 21 ноември 2021 г. за президент 2 тур
231 – 14 ноември 2021 г. за президент 1 тур
150 – 11 юли 2021 г. за НС
407 – 04 април 2021 г. за НС
160 – 26 май 2019 г. за ЕП
135 – март 2017 г. за НС
Общо само за 9-те изборни дни – 1509 бр. жалби и сигнали.
Жалбите и сигналите, получени в ЦИК и огласени на сайта на комисията, се отнасят до всички избирателни секции в страната и зад граница за последните девет български избори, те не са разделени според това дали са от страната или зад граница. Освен това няма информация за сигналите и жалбите при българските избори преди 2017 г.
От редакцията обръщаме внимание на законодателите и заинтересованите институции, че за избори, произведени през предходни от 2017-та години, ЦИК няма задължение да съхранява жалбите и сигналите, съгласно утвърдената номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ЦИК. Смятаме, че е необходимо сроковете за съхранение да бъдат увеличени.
При оглед на списъците с тези жалби и сигнали от 2017 г. насам може да се види, че най-много нарушения и сигнали има регистрирани като цяло при българските избори в Р Турция. Става въпрос за различни български избори, в различни градове – Бурса, Измир, Едирне, Чорлу, Истанбул, Маниса. Срещат се и сигнали за изборни нарушения при някои български избори и за СИК в Дрезден и Бремен, Германия; Брюксел и Гент, Белгия; Пилзен, Чехия; Атина, Гърция; Струмица, РС Македония, Глазгоу, Великобритания; Гандия, Испания; Чадър Лунга, Молдова.
.
От своя страна МВР ни изпратиха също отговор по изпратеното заявление по ЗДОИ. Той е за регистрираните престъпления в периода от 01.01.2007 г. до 17.10.2024 г., разпределени по текстове от Наказателния кодекс, които са съответно по чл. 167, ал. 2 – 5 от НК (за купуването за гласове и др.) и с престъпления по чл. 169 от НК (за манипулиране на изборните резултати от членове на избирателни комисии).
.
.
От отговора (от ТУК може да се изтегли в таблична Excel форма) се вижда, че за посочения период най-много са отчетените престъпления в Бургаска област, следвани от тези в Плевенска. Не са малко и нарушенията в Софийска област – ако се съберат числата за град София и за София област, както и нарушенията в Монтанска област.
Данните, които получихме, са по области, от областните управления на МВР, както и от СДВР. Те не са по избирателни райони, нито и по общини, както бяха отправени нашите въпроси по ЗДОИ към Министерството на вътрешните работи.
Затова от тези данни не може да се види кои са избирателните райони и общините в България, в които се наблюдават традиционно най-много изборни нарушения и регистрирани престъпления, нито в кои избирателни райони и общини наблюдаваните нарушения и престъпления са най-малко.
.
Очакваме отговор на заявлението по ЗДОИ, отправено до Министерство на правосъдието на Р България (Вх. № 95-00-111/07.10.2024 г.), което препрати това наше заявление на Висшия съдебен съвет. Ето и въпросите, с които се обърнахме към Министерство на правосъдието и които са препратени за отговор от Висшия съдебен съвет:
1. Броя на престъпленията по чл. 167, ал. 2 – 5 от Наказателния кодекс (за купуване на гласове и др.), при проведените парламентарни, президентски, местни и европейски избори в България от 2007 г. насам. Моля, посочете броя на престъпленията, делата по които са свършили, съответно: с ефективно осъждане, с условно осъждане, с прекратяване, с оправдаване и с освобождаване от наказание.
2. Броя на престъпленията по чл. 169 от Наказателния кодекс (манипулиране на изборните резултати от членове на избирателни комисии) и броя на осъдените лица – при парламентарни, президентски, местни и европейски избори в България. Моля, посочете броя на престъпленията, делата по които са свършили, съответно: с ефективно осъждане, с условно осъждане, с прекратяване, с оправдаване и с освобождаване от наказание.
3. Броя на престъпленията по чл.167, ал. 2 – 5 от Наказателния кодекс (за купуване на гласове и др.) при българските избори зад граница – парламентарни, президентски и европейски. Моля, посочете броя на престъпленията, ако има такива, делата по които са свършили съответно: с ефективно осъждане, с условно осъждане, с прекратяване, с оправдаване и с освобождаване от наказание.
4. Броя на престъпленията по чл. 169 от Наказателния кодекс (манипулиране на изборните резултати от членове на избирателни комисии) и броя на осъдените лица, ако има такива, при българските избори зад граница – парламентарни, президентски и европейски. Моля, посочете броя на престъпленията, ако има такива, делата по които са свършили съответно: с ефективно осъждане, с условно осъждане, с прекратяване, с оправдаване и с освобождаване от наказание.
Преди няколко дни пред журналисти държавният глава Румен Радев заяви следното:
„Още от първия ден на сегашния кабинет аз ясно заявих, че първостепенен приоритет следва да бъде борбата с купения вот. По резултатите от тази борба, ние ще съдим за цялостната работа на правителството. За мен, като държавен глава, е важно обществото ни да разбере дали институциите осъзнават своята отговорност пред него и дали ще демонстрират така желаната ефективност, така че най-сетне това порочно явление купен вот да бъде силно ограничено. За да не се изкривява повече гласът на българите, и съответно да вкарва представители в парламента, които са продукт на такъв купен вот.“
Ще припомним, че от редакцията на нашия сайт още преди почти 4 години и 7 български избори питахме и Президенството по темата – ето нашият въпрос оттогава:
„Президентството би ли поискало информация за последните 10 години, колко от разкритите нарушения по време на избори са стигнали до съд, какъв е броят на осъдените и какъв е размерът на наказанията? Бихте ли повдигнали дебат по-темата и възможно ли е да поставите въпроса за по-тежки наказания на бъдещ референдум, заедно с други наболели въпроси, които вълнуват българските граждани?“
Президентът не пожела да предложи референдум по темата, но се надяваме поне от президенството да са изпълнили обещанието, което тогава получихме и което бе следното:
„Идеята президентската институция да поиска информация колко от разкритите нарушения по време на избори са стигнали до съд, какъв е броят на осъдените и какъв е размерът на наказанията е много добра и уместна и правният екип на президента ще проучи задълбочено възможността тази информация да е достъпна публично. Трябва да се отбележи, че проблемът не е в тежестта на наказанията, а в тяхното принципно и последователно разследване и прилагане.
Различни нарушения във връзка с изборния процес, вкл. купуването на гласове, са криминализирани в Наказателния кодекс – Глава Трета от особената част – Престъпления против правата на гражданите, част втора – Престъпления против политическите права на гражданите (чл. 167 и сл. от НК). Няма точна информация за реално извършените престъпления; статистиката отчита само тези, които са разкрити.
Данните на НСИ са за престъпления, завършили с осъждане (което е част от разкритите престъпления) и статистиката се събира за цялата глава „Престъпления против правата на гражданите“, т.е. включва и други престъпления, а не само тези против политическите права. По данни на НСИ (Престъпления, завършили с осъждане, по глави от НК и по области) през 2019г. по глава „Престъпления против правата на гражданите“ с осъждане са завършили 216 престъпления общо за цялата страна, от които при 114 престъпления извършителите са осъдени ефективно, а при 102 – условно.
В Доклада на Прокуратурата на РБ (Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.) данните са също за цялата глава трета („Престъпления против правата на гражданите“) и няма точно информация за престъпленията против политическите права специално. През 2019 г. по глава „Престъпления против правата на гражданите“ има общо 701 новообразувани досъдебни производства за цялата страна. За същата година броят на внесените в съда прокурорски актове по тази глава е 197 за цялата страна, като общият брой лица по внесените прокурорски актове е 226.
Вашето предложение ще бъде изпратено по компетентност с цел възможността информацията за броя на осъдените и за размера на наказанията по разкритите нарушения по време на избори да е ясно структурирана и публично налична.“
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
* Тази проблематика е представена много подробно в „Пазар за гласове“ от поредицата „Дневен ред“ с Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, с гост Йово Николов. От видеозаписа по-долу може да научите не само за мащаба на проблема с покупко-продажбата на гласове, но и за срастването на престъпния бизнес с политиката.
.
.
