Илюстрация: bfka.org
.
* * *
И ще забравиш всяко зло,
когато спре дъждът
и слънцето докосне
връх от хребета;
и ще потеглиш пак,
но не по стръмен път,
над урви
и повличащи усоища.
И ще се питаш пак:
защо живях,
на пресекулки
дишайки на сцената,
като зрънце,
попаднало сред камънак
и носещо сърцето
на вселената?
Водата ще проправи път
за друг живот,
през рухнали
надежди и съмнения;
и може би отново
ще си бряг
за лутащи се без посока
скръбни хора.
.
Мариана Христова
.
