.
На 14 октомври Църквата почита преподобна Параскева или Петка Българска. Света Петка (Параскева) е почитана от българи, гърци, румънци и сърби.
Света Петка е родена през XIII век в тракийския град Епиват на Мраморно море, в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните и желание да се посвети на Господ.
След смъртта на родителите си тя раздала имуществото им на сиромасите и се оттеглила в малък храм в Иракли, за да служи на Бога. След пет години отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, след което заживяла отшелнически живот в Йорданската пустиня.
Малко преди смъртта си, на преклонна възраст, се завърнала в родния си град. По време на царуването на Иван Асен Втори, през 1238 г. мощите й били пренесени в старопрестолния Търновград.
След падането на българската столица под османско владичество, мощите на св. Петка Търновска били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма “Три светители”.
В народните представи св. Петка е светица лечителка и пазителка от болести. А Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъден годишен цикъл. Затова народът казва: “На Петковден ралото да ти е под стрехата”. На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. Народът отбелязва деня като начало на зимните празници. На много места в събота преди Петковден се отбелязва Петковска задушница.
Днес празнуват всички, носещи имената Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
.
