Илюстрация: magipashova.com
.
Писма 1, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10 –
вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук.
Писмо единадесето
Ти растеш толкова бързо, направо не е за вярване, сине. Вчера ни беше на гости и вече седеше на столче на нашата маса.
Добре дошъл на масата.
Да ти кажа, масата има голямо значение за нашето семейство. На тази маса ние седим един с друг под предлог, че се храним, но това е само предлог. Понякога се храним, понякога пием чай или кафе, а понякога просто седим и си говорим. Истинското предназначение на масата е да ни събира заедно.
Тези писма ги започнах с амбициозната идея да те науча, да ти дам ръководство за живота. Трябва да ти призная. Няма такова нещо като ръководство за живота. Ние просто се раждаме и толкоз. Никакво ръководство, никакви правила за това как и защо да живеем.
Има хиляди написани правила разбира се, но нито едно не е всеобщо, окончателно и неоспоримо.
Животът е едно много объркано място и колкото по-дълго живее човек, толкова по-сложно и объркано става.
И тогава идва на помощ масата. Ние всички сядаме около нея. Някой пие чай, други кафе, трети пуши цигара или си хапва нещо. Ние сме всички заедно с нашите мисли, страхове, съмнение, надежди. Говорим си. Нали сме заедно.
Разговорът идва някак си естествено. Понякога е за времето, понякога за домашните задачи, но най-хубавите разговори са за нищо. Просто си казваш на глас, каквото мислиш. В психологията това се нарича свободни асоциации. Това са изказани мисли, без всякаква цел. Нито искаш някой на нещо да научиш, нито целиш нещо от тях да получиш, просто си казваш, каквото ти е на сърце. То е малко като разговор със себе си, но и не само. Оттатък чуваш мислите на другите и техните отговори на твоите мисли.
Хората, сине, са много, ама много различни. Мислите им са разнообразни и странни – и всеки вижда около себе си съвсем различен свят. Да успееш да надникнеш в световете на другите хора е чудесно приключение. То същевременно е и най-трудното нещо на света. Когато сме около масата, ние отваряме света си за другите, а те своя за нас. Масата и това, че всички седим около нея, е символ на доверие. Те е стремеж към общуване, маскиран зад процес на хранене.
Аз нямам за теб готови отговори, сине. Всичко в живота ще трябва да научиш сам. Ти ще изградиш своя собствен свят така, както ти приляга. Моят опит не е безполезен, но единствено ти можеш да го осмислиш и да го оползотвориш, пропускайки го през твоето разбиране за света. А ти ще имаш твое разбиране и това е най-хубавото. Светът непрекъснато се променя и това, което е работило за нас, не винаги ще работи в бъдеще за теб. Понякога на човек му се иска да предпази някого от грешка, която той е направил, но в повечето случаи това не работи. Човек е така устроен, че учи най-вече от собствените си грешки. Ние усещаме колко сме различни и съвсем резонно си задаваме въпроса „Ако нещо е грешка за някого, дали е задължително то да е грешка и за нас?”.
Аз нищо друго не мога да ти дам, сине, освен място на нашата маса.
Винаги си добре дошъл. Днес ти за пръв път седна на масата. Ние, както винаги, си говорехме, а ти си гукаше и си играеше с една играчка, която от време на време хвърляше на земята. Тогава някой от нас ставаше, отиваше и измиваше играчката ти и ти я даваше отново.
Ние говорихме, казвахме си на пръв поглед безмислени неща, подхвърляйки в главите си нашите възрастни играчки. Понякога ги изпускахме или нарочно хвърляхме на земята и винаги, преди да се разплачем, някой от другата страна на масата вдигаше играчката, почистваше я от прахта и ни я даваше отново.
Колкото и голям да станеш, помни, сине, че на масата ни винаги има място за теб. Днес пиеш млекце и ядеш каши, утре ще опиташ чай или кафе, в други ден ще споделиш с нас ракия или цигара, няма значение какво.
Важното е да се чувстваш добре като знаеш, че независимо колко объркан и труден може да е бил денят, всички тези трудности са нищо повече от поредната играчка, изпусната на пода. Донеси я на масата, ние ще я изтупаме от прахта, ще я измием, ще я залепим, ако е счупена, и тя ще стане като нова, а ти ще си готов за следващия ден.
Добре дошъл на Масата!
.
.
