.
Видях тази снимка (б.р.: вж. снимката по-горе) да се разпространява из фийда, като за мое учудване либерали я разпространяват. И се запитах, тия защо точно я разпространяват? Не им схващам логиката, вероятно искат да хвърлят вината върху някого, а повтарят чак сега неща, които съм ги казвал преди 7-8 години.
Но числата не са правилни. Постовете – поръчкови и целят политическа полза. Те само показват безобразното невежество, което се разпространява, при това от хора с мюсюлмански имена.
Да вземем Ливан. В началото на 20-и век процентът на християни по тази територия е над 77%, исторически държавата е основана на базата на съглашение между мнозинството християни-маронити и малцинство друзи (https://en.wikipedia.org/wiki/Christianity_in_Lebanon), които са подхванати от французите да си направят собствена страна (за французите са на сметка – те налагат основното империалистическо правило „Разделей и владей“).
Парадоксалното е, че този светец Марун (https://en.wikipedia.org/wiki/Maron), върху който е построена цялата им християнска деноминация и ливанска идентичност, е сирийски монах, който е роден в Сирия, живял и творял в Сирия и починал там, като дейността му често е била концентрирана около река Оронто, която пресича и моя град Махарде. Точна на тази река е построен язовир „Махарде“, построен от българи и българска компания.
Спадът в броя на християните започва още в края на 19 век заради агресивните дейности на Османската империя, описани и в пътеписа на Марк Твен „Глупаци в чужбина“.
В нея Марк Твен е потресен от жестоките кланета над християните в Дамаск от османците и умолява Русия да смаже Османската империя, а този път Франция и Англия да не се намесват. Тук само да подчертая, че християните в Сирия са били над 1/3 от населението.
Следващото събитие, което допринася за значителното намаляване на християните, е т.нар. Сафал ал-барлак или Саферберлик (https://en.wikipedia.org/wiki/Seferberlik), където Османската империя кара сирийци и ливанци да се бият за тях през Първата световна война. Това довежда до намаляване на работната ръка и съответен широкомащабен глад. Следва масова имиграция на сирийци и ливанци към Южна Америка, а поради тази причина има и толкова много аржентинци, венецуелци, бразилци от сирийско-ливански християнски произход (https://en.wikipedia.org/wiki/Syrian_diaspora).
Това сa две от основните причини за намаляването на християните в Сирия и Ливан. Следващата е войната в Ливан.
След интифадата през 1948 г. Ливан приема над 150 хиляди палестинци, които са предимно мюсюлмани сунити. След т.нар. конфликт между палестинци и Йордания през 1970 г., още 150 хиляди души (пак предимно мюсюлмани сунити) пристигат в Ливан. Дотогава населението на Ливан е било предимно християни, с малко друзи и шиити (друзите са де факто секта на шиитите).
Ливан в онези времена е била най-силно развитата арабска страна по отношение на култура и икономика. Наричали са Бейрут „Перлата на изтока“ или „Париж на Ориента“. Търканията между мюсюлмани и християни и намесата на Израел води до широкомащабен конфликт. Първоначално шиитите са били на страната на Израел, дори, както се разказва, са посрещали израелците със свалени шапки и табли с подвкусен ориз. Оставането на Израел и окупирането на Южен Ливан, където се намира най-големият източник на питейна вода (река Литани) е причината да се обърнат шиитите срещу Израел и да водят битка с тях до тяхното изгонване през 1990 г.
Насилието води до още по-голямо насилие.
Това е третата причина, поради която голяма част от християните напускат не само Ливан, но и Сирия.
Четвъртата най-голяма причина за обезлюдяването на района от християни е инвазията на САЩ в Ирак. Това доведе до необратима лавина от събития. Мнозинството мюсюлмани в Ирак са шиити, a Саддам Хюсеин беше сунит. Махането му означаваше шиитско мнозинство, а оттам и сближаване на Ирак към Иран. Което принуди САЩ да финансира сунитски групи в Ирак, за да изравни статуквото, което автоматично доведе до появата на ИДИЛ и съответното насилие върху християни.
ИДИЛ, която после се пренесе в Сирия, както и финансирането на „умерени“ бунтовници, доведе до масова имиграция и гонения срещу християните. И то в страна, която бе известна с толерантността към християнството. Радикалните ислямисти неслучайно наричаха „криптохристияни“ доминиращите в Сирия политически алауити, не само защото не си забраждаха жените. Язвително ги наричха и „нусайрити“, не само заради религиозния им лидер „Нусайри“, а и заради близостта им към „насара“, което означава назаретяни, тоест християни.
В Сирия по традиция едва половината християни живееха в страната (около 1,3 милиона), като повечето работеха в чужбина за големи заплати (също над 1,3 милиона), след което се завръщаха в Сирия и отваряха проекти вътре в страната. Поради тази причина сирийската диаспора преди войната бе предимно християнска.
И ако трябва да бъдем честни, трябва да сложим и Израел в списъка. Там християните (3/4 от които са палестинци) са се стопили от 10% в началото на века до малко над 2% днес.
Но, както хората са казали – омразата поражда по-голяма омраза.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Заглавието е на редакцията.
.
