Мнение на Петър Анастасов*
.
„45 години стигат – времето е наше!“ – викаше заблуденото население, надявало се България за месеци да се превърне в Америка! Време, което си остана тяхно.
Преди 35 години бях на 15. Изживях този ден! Изживях поредната лъжа, с която едни ченгета подмениха режима, взеха власта, изнесоха капитала на България (за да го върнат по-късно за лични облаги) и дадоха началото на годините на Мафиотска България – днешна МУТРИЯ – която продължава да съществува непокътната, въпреки че уж сме в НАТО, уж сме в ЕС, уж сме от Западната страна на барикадата!
Преди 35 години свалиха другаря Тодор Живков, същите онези предатели, кланяли се на СССР, днес правещи се, че се кланят на САЩ!
Населението, поне тогава, насилствено 45 години бе управлявано в утопичен строй, в който ползването на лекар, евтина храна, панелка 65 квадрата и „Москвич“ бяха велик живот, а петилетките се преизпълняваха за 3 години, а наградите за добра работа бяха потупване пред строя и лента „ударник“! Днес, 35 години по-късно, в МУТРИЯ властта се купува, свободното изразяване на мнение е изчезнало (без да има концлагери и Белене), защото на населението отдавна му е писнало да бъде лъгано, панелките започнаха да се разглобяват и затова ги санират, ладите са на изчезване, трета ръка джипове ги замениха, а награда за „добра работа“ отдавна няма!
Преди 35 години Васко Кръпката изпя „Комунизмът си отива!“, но той така и никога не си отиде (не, че беше идвал комунизъм в България, просто на населението му беше внушено, че социалистическата диктатура се нарича комунизъм)! За 35 години този „комунизъм“ се превърна в още по-гнил национализъм, в расизъм, в толериране на корупция и най-вече постави България на дъното на всички дъна! Фактът, че вече 7 пъти за 3-4 години не могат да си преразпределят кокала, е показателен, колко онези на „върха“ в „държавата“ са се самозабравили или по-скоро колко алчни са станали.
Кражбите днес не са като онези преди 35 години само с куфарчета… Кражбите на СДС-арите с приватизацията продължиха и с „връщането“ на „царската собственост“, както и облагодетелстването на лица, дошли от нищото за обикновения българин, но поставяни, за да рушат и продължават да присвояват държавната собственост, превръщайки я в собственост на новите олигарси и капиталисти (не, че дойдоха чужди капитали, освен изпраните и онези от алкохол без бандерол, наркотици, проститутки и трафик).
Но се осъществи една мечта на онзи режим – тази БЕЗ КРЪВ да се присвои държавата и да я превърнат в своя частна собственост. Без кръв, но с цената на какво!? Избяга половин България по „белия свят“, за да се спаси от рекет, мизерия, корупция и мафия! Спомням си първите мутри и рекетите, бухалките и стикери на охранителите… Спомням си и разчиственето на територии в София.
През 92-ра работех на „Витошка“ и отсреща се намираше билярд клуб на мутрите, Тогава за първи път видях дъното на бездарната българска мафия, която дори нямаше пищови. Бяха дошли да се бият ВИС-аджии със СИК-аджии с кирки, щанги, бухалки и няколко ножа… Поне някой филм със западни гангстери да бяха гледали за малко обща култура, ама не! Кухите лейки с липсващи вратове, но хранещи се предимно с анаболи и блъскащи по цял ден щанги, бяха купени лесно от новите босове на Нова България и близо десетина години я управляваха насилствено (докато не се поизпраха, за да се превърнат в бизнеСмени).
И населението замлъкна – тишина настъпи, махнаха ТРИТЕ НУЛИ и обраха и малкото останал капитал в банките, яка приватизация започна, „царят-спасител“ се появи и отлетя доста бързо! Охранителят му зае празнината, а крадците с бели ризки станаха бъдещите управници на днешна МУТРИЯ.
35 – години не стигнаха!
ТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ И НЯМА ДА СПРАТ!
Забележете само, каква вяла опозиция има (имат ли!?) – бившето БКП+ДС, преминало през СДС, Екогластност, ДПС, и все нещо завършващо на СЕ… та до днес! Всички до един проксита на онзи строй, на свят, от който уж избягахме преди 35 години, от живот, който уж не харесвахме, а днес половината население шизофренично тъжи за по-малкото зло от тогава, виждайки поредното дъно… И оправия няма!
Децата ни – едно цяло поколение НЕ ЗНАЕ за събитията от преди 35 години, а и не го интересува, интересува се само от материалното, което ние днес, родителите им, даваме. Всеки родител е лош, ако не е крадец и пълен с пари (защото шанс за законен възход няма)! А семейните ценности отдавна не съществуват…
Уважението у дома се е сринало, в клас отдавна липсва, а и на улицата не може да бъде по-различно от самото време, в което тези деца израснаха и копираха от възрастните – МУТРИЯ – свят на корупция, безнаказаност, лъжа, насилие, страх и най-вече тотална липса на светлина в тунела! Свят, в който протестиращият излиза под команда на паветата само платено (вече се и пазари – явен напредък и градация), гласуващият пуска плик в урната само платено (също вече се пазари сериозно – дори и организирано на групи по семейства), докторът лекува болния само ако е напълнен джобът му (солидно), а учителят, при все по-добрата заплата (спрямо чистачките) като стандарт, която се дава вече, всъщност играе ролята на звероукротител и стена в клас между децата и родителите (стена, по която плюят, че дори и бият)! А си мислехме, че не може повече надолу… Всe по-малко обаче продължаваме да мислим така, защото поредното дъно се заменя от ново и не знам колко още е дълбоко неизвестното бъдеще!
На тези избори дойде и „НОВО НАЧАЛО“, на другите ще дойде и НОВА НАДЕЖДА (някои им се привижда такава в президента; не, че някои стари не се пробваха също)… идват МЕЧове, ВЕЛИЧИя и какви ли не чудеса в политическия мир на еднофамилните партии и корпоративно създадените структури от мафията в МУТРИЯ за печелене на по-голяма порция в разпределянето на кокала. А борбата при тях е толкова груба, че освен икономическа, финансова, политическа, съдебна и институционална, тя не е спирала да бъде и мутренска. 35 години!
ДЕЦА, НЕ НИ ПРОЩАВАЙТЕ!
Ние Ви оставихме сираци в този свят, в родина, която не познавате, защото над 2 милиона българи раждат отдавна поколение извън граница (колко ли процента от тях се чустват българи?). Застаряващото население в България, повечето пенсионери, все повече изчезват, оставящи след себе си залепени само по няколко листа А4 по стълбове и табла на енергото в квартала, забравени от деца и внуци, въпреки надписа отдолу „от опечалените“!
В провинцията отдавна училищата са празни, болници се закриват (без лекари и подръжка), да не говорим за „читалища“, „библиотеки“, културни домове… Дори пенсионерските клубове не просперират! Единственото позитивно в тази трагедия е, че и пътищата асфалт изчезнаха, и става все по-трудно ходенето до провинцита, та не се вижда (от нашите и чуждите богове) отблизо какво се случва там…
35 години – едно нищо! Нищо не се създаде, нищо не се възобнови, нищо не показа, че България е в Европа, че народът и можещ, знаещ, искащ промяна и борещ се за нея. Напротив, днес всеки е съгласен да даде и вземе подкуп, та дори и 10 лева да е, защото отдавна така е прието. Заменихме отдавна ходенето с бонбони и бутилка – с пликче (е, ако нямаме пликче, става и без него, важно е съдържанието му да се предаде на правилния човек). И докато едно време ползвахме „приятел в нужда“ (останало само в „Стани богат“ като опция), днес повечето от тях, водещи се за такива, са само срещу пликче също – защото така е прието… Защото критериите за „добър“ живот днес са размерът на екрана на телевизора, марката и цената на мобилния телефон на лицето, автомобилът му, както и броя на цифрите в банковата му сметка! Не, че по цял свят парите не са основният фактор за движение (и стимул), но на много местта все още съществуват запазени и нематериалните ценности.
За 35 години загубихме повечето от тези нематериални ценности! Загубихме смисъла и стойността на думи като чест, достойнство, на приятелството истинско, на тежестта на думата Родина, на уважението към по-възрастните, на признателността към майките, бременните и въобще жените (стоящи в метрото, докато мъжкари седят и блеят)… Ценности, носещи смисъл в това, да я има демокрацията, да го има свободният избор, но и да съществуват благодарение на хора – хуманно, а не насилствено, чрез войни, диктатура и с купени живи или подписани мъртви души…
35 години! След 10 ще станат 45, след 20 – нас няма и да ни има…
ПРОЩАВАЙТЕ, ДЕЦА!
Нашето време свърши, ние изчезваме, ние предадохме България, ние няма да я спасим! И не вярвам, че по начина на живот, на който ви научихме (залепени пред екраните), ще дойде ден, в който вие ще се отърсите от нашето наследство и ще се събудите. Защото все повече вървим към матрицата, все повече хора остават без работа, все по-трудно се оцелява, а на тази планета благата вече не се разделят от милиард души, както преди век, а от 10 пъти повече! Възможно ли е да оцелее Третата българска държава – или по-скоро правилният въпрос е „Колко дълго ще оцелеем?„, явно 35 години оцеляхме, но колко още!?
При българския казан дяволите не са нужни.
Ние винаги ще се теглим сами надолу, разделени между Изтока и Запада, между Русия и Украйна, между лева и еврото, между всичко, което не познаваме, но се правим, че познаваме, разбираме и най-вече, всеки има собствено мнение, различно и уникално от всички останали! Затова можем да говорим по всички въпроси свободно, баш-майстори сме – специалисти по всичко, егото ни е ненадминато (не дай си Боже някой да ни осмее, ще го разкъсаме, докато се веселим на образа на Бай Ганьо и лъжливото овчарче), против всичко и всички сме, а национализмът ни е на път да задмине дори македонския и гръцкия (до момента, в който някой отново не го купи за педесетачка), а най-странното е, че надписът на сградата на Народно събрание гласи „Съединението прави силата!„, а ние претендираме, че този завет ни е още от Кубрат (нищо, че още Езоп го е давал като пример със снопа пръчки).
Може би най-важното е от всичко е, че сме оцелели през толкова робства, оцеляхме и през последните 35 години и 45 преди тях! Остава ни оптимизмът, че ще оцелеем и ще дойдат отново славни времена (последното изречение го добавих за компенсация на недоволните от прочетеното по-горе, все пак свободата да живеем и се изразяваме е най-важна, а без критици не може)!
И така, за последно, да поздравим празнуващите юбилея от последното освобождение:
ДРУГАРИ, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Имигрант в Гърция, активен участник в борбата за правата на българите в чужбина, основател на 5 български училища на о. Крит
.
