Божана Богданова
.
Спомените… Разказите… Всяка дума е като пареща болка, която отваря раните на душата и задава вечния въпрос – как се ражда несправедливостта в този свят с хилядолетна история… Героите на тези драматични събития не се кичат с ордени и медали. Тяхната слава и чест е шепата пръст, която притискат до сърцето си, за да я пренесат като спомен от родното място. Оттам, където е коренът – свещено място за молитва. Там, където потомците отиват на поклонение – така, както се ходи на Божи гроб. Това е богатството, съхранено от времето – църквата, иконите, училището, мегданът за хорото и празничните носии на момите, къщата, кладенецът, сянката на столетно дърво, под клоните на което връзвали люлка за бебето, нивата, гробището … – все отломки от материалното и духовно богатство. Всеки си има своя ден за помен, палят се свещи, прелива се чаша вино на сакрално място – където земята помни кървавите следи на насилието… Всеки запазил спомените си толкова лични, и мили, и неугасващи… които мотивират… и не забравяш… и не предаваш… И спомена за една търкулнала се сълза по бузата, последната… на баба ми Божана… и до днес спомням си я с тъга… А и защото останала сирак, моите баба Божана и дядо Димитър Кечеджиеви по майчина линия, тракийски бежанци от Булгаркьой, Кешанско, Одринска Тракия, загубилите всичките си шест деца и едно внуче, останали сами без децата си на тая земя, намерили сили и живота си продължили с мен, последната издънка от рода… А и защото, когато в училище си купувах от любимите „Аеро” шоколадче и топло геврече, и половината похапвах си ги сладко, а другата половина носех вкъщи за тях… А и защото, когато бях в пети клас, едни хора отишли у дома с едни боти зимни, за мен, за студа, и когато поискали съгласие да бъда настанена в Дом за сираци, баба ми тогава отсякла с ръка и по живо и по здраво изпратила пратениците от дома… А след това, обляна в сълзи ме чакаше на вратата, за да ме прегърне силно, за да ме целуне и дълго да ме милва с топлата си майчинска ръка… А и защото, когато моята баба Божана получи удар, както казваха някога за инсулта, и дълго се залежа, аз все още ученичка тогава се грижех за нея, както подобава и без да греша… Защото, когато една от племенниците на баба ми й предложила да я настанят в Старчески дом, за да не ми е в тежест и да не ми пречи да уча и образованието си да продължа… И когато, прибирайки се в къщи, намирайки я със свита душа, а сълзите й капеха от очите й една подир една… отсякох, че никой никога не ще ни раздели… където съм аз, там ще е и тя… И така заедно и с нея, и до нея, и до последната търкулнала се по бузата й сълза, усещайки, че си отива и ще ме остави сама… – така започва разказа си за своите предци, за корените и за Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ БОЖАНА БОГДАНОВА, председател на сдружението, потомка на тракийски бежанци. Всичко е много лично, всичко е преживяно, изстрадано и преминава през сърцето.
.
Следват отговорите на г-жа Богданова на няколко поставени й въпроса.
– Кога и как е създадено Вашето сдружение?
– Преди много, много, десетки години… при баба ми Божана гостуваха често у дома племенницата й Ангелина Барбучка и една журналистка от София, дъщеря на проф. Русев, преподавател по география в Софийския университет, с молба баба ми да им разказва за всичките отпреди това преживяни и история, и толкова и щастлива, и тъжна, и жестока съдба… Аз макар и малка, свита в един ъгъл, слушах я в захлас…
.
Когато загубих баба си и останах съвсем сама… едва на прага на младостта, сякаш бунтувайки се срещу загубата, огромна за мен, и реалността, тръгнах да диря разказаното от баба ми, за да си го прибера… и като спомен да остане за вечни времена. Питах, разпитвах, надзъртах… къде ли не… в архивите – и в държавните, и в общинските, и в библиотеките, и в църквите, и в БАН… и в едни специфични отдели в общините, и още къде ли не… Натъквах се на какво ли не… Автентични документи, хиляди издирени документи после от мен безвъзмездно за потомци на тракийски бежанци от цялата страна… и общи, и касаещи конкретни имена. И толкова много информация… Изумявах… И тогава, и толкова силно, в памет на баба Божана и дядо Димитър от Булгаркьой, Кешанско, Одринска Тракия… и баба Мария и дядо Димитър от Търново, Узюнкюприйско, Одринска Тракия, в памет на моите деди и прадеди, и в памет на всичките тракийски бежанци… някак от само себе си се роди идеята преди повече от тридесет лета, да се организираме и като един юмрук, заедно, все потомци на тракийски бежанци от Беженарския квартал в Сливен, да продължим да се завръщаме към корените си – и със срещите, и с експедициите до родните места на дедите ни, и с възстановките, и с новите идеи, инициативи, публикациите… и с участията в национални и частни телевизии и радиа, и с поканите, декларациите, обръщенията, с издаваните сборници и свитъци… с изложбите и с хилядите снимки, събрани през годините… клипчета… филми… внасяни ведно с писмата от нас през годините в Народното събрание, Комисията по външна политика към Народното събрание, Президенството, Министерския съвет, Министерството на външните работи, Патриаршията, ДА „Архиви“… Европейския парламент, Представителство на Европейската комисия в България със седалище в София, Съюза на тракийските дружества в България, Тракийския научен институт… и още държавни и общински институции. И всичкото това… защото нашите деди, тракийските бежанци, те са и моя съдба… те са и наша съдба… А тази съдба не се забравя, не се оставя… ПАМЕТ, БОЛКА, СИНОВНА ОБИЧ, ДЪЛГ, КУРАЖ, ВОЛЯ… Защото историята и съдбата на дедите си ГИ НОСИМ В СЪРЦАТА И ДУШИТЕ СИ.
.
И тръгнали някога преди десетки, десетки години ЗАЕДНО… и с Ламбо на Ангелина Барбучката, и с д-р Румяна Вълкова на Димитрина, внуци на Стамат, убит на Бойдиновия мост в Булгаркьой, Кешанско, Одринска Тракия, Кера на Костадина и Петко Диманови, Кета на Златка и Атанас Катранови, Кера на Тодор и Радка Таркошеви, Антон Ангелов, правнук на Карамфил Стоянов от Булгаркьой, който по чудо успял да се спаси от голямата сеч на Бойдиновия мост в Булгаркьой и по-късно да разказва какво там се е случило… и с Милка Димитрова, Петко Диманов, Галя и Даниела… много са… все от прословутия род Гаджоловите, и с Никола Коняров, Анка Атанасова, Мария Лазарова, Веселин Турмачки, Румяна Борисова, с Марена Георгиева, с Гинчето Рупчева… и всичките ВСЕ ПОТОМЦИ НА ТРАКИЙСКИ БЕЖАНЦИ от Булгаркьой, Ейлягюню, Теслим, Търново, Чопкьой, Каваклия, Ерменикьой, Еникьой, Узункюпрю, Лизгар, Лозенград, Урумбегли… ЗАЕДНО… с усмивка, умиление, отговорност, неимоверен труд, всеотдайност и удовлетворение.
.
Затова ние, потомците на тракийски бежанци от Тракийско сдружение на „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни”, продължаваме и ще продължаваме и да организираме, подготвяме и да провеждаме инициираните от нас и нашето сдружение, национални инициативи в памет на нашите деди и на всички тракийски бежанци. А и заради младите, децата, идните поколения… А и защото вярваме, че всичкото сторено от нас и което още много ни предстои, оставя и ще оставя незаличими следи.
.
– Какви са хората, които членуват в Сдружението?
– Потомци на тракийски бежанци… Все хора, които знаят, помнят, пазят, предават историята и съдбата на дедите си. Които се завръщат към корените си. Поддържат огъня на синовната обич и преклонение, разгарят го… и на младите, и на децата предават… За да има РОД РОИ СЕ… РОД НЕ ГИНЕ… И сбъдната на всеки да е мечтата.
.
– Разкажете за основните цели и кауза на сдружението, за конкурсите и други инициативи, които организирате.
– Традиционно всяка година Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни” инициира, организира и провежда: Национална инициатива-среща „Завръщане към корените” за потомците на тракийски бежанци и съпричастните към историята и съдбата на тракийските бежанци; Национална инициатива-експедиция „По обратния път на дедите ни” до родните места на дедите; Изложба на тема „Завръщане към корените” с фотоси от най-далечни и близки времена; „Диря корените си” с оказваната безвъзмездна помощ да открива и събира заедно потомци на тракийски и малоазийски бежанци от един род и корени, не познавали се един друг, не виждали се никога преди това, разпръснати из Майка България като мъниста от скъсана дезия… Издирва и събира документи в „своеобразни бохчи“ – свитъци-сборници вече и от повече, и от по 500, че и до 1000 страници, свързани всичките и с историята, и със съдбата на тракийските бежанци.
.
.
Традиционно всяка година Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни” обявява, организира и провежда за ученици от 1-ви до 12-ти клас: Националния конкурс за есе, разказ на тема „Завръщане към корените” (Родовата памет е жива); Националния конкурс за рисунка на тема „Моето родословно дърво” (Завръщане към корените); Националната инициатива „И в добро, и в зло помагали си дедите ни”; церемония за връчване на награди, отличия, грамоти.
.
.
Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни” настоява също пред съответните институции за защита правата на тракийските и малоазийските бежанци, съгласно силата на международното право и неговите норми, съгласно силата на правата на бежанците, на защитените права на тракийските бежанци.
.
.
И повярвайте, ние не се осланяме на иначе измислените и празни обещания за „обезщетения и справедливост”… Най-силно изричани в предизборните кампании, а после забравяни… Ние сме си надвили на масрафа, както гласи една стара българска фраза. Човек живее с две и двеста. Но заради тях, заради нашите деди, тракийските бежанци, и в тяхна памет продължаваме и ще продължаваме да настояваме. А и заради младите, децата, идните поколения… Да знаят, че защитени са правата на техните деди.
.
.
И все в името и в паметта на нашите деди, тракийските бежанци. И все в името и на младите, на децата и на идните поколения… И все в името на нашия стремеж да живеем в мир с нашите съседи и като приятели, и да се посрещаме и изпращаме с усмивка, между впрочем, както и сега го правим… Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни” настоява за мир на Балканите. Да се срещаме и изпращаме с комшиите като приятели и с блага дума, и с усмивка… Настоява за мир по земята. И сбъдната на всеки да е мечтата.
.
.
Поредицата от наши инициативи и събития – срещи, експедиции, възстановки, конкурси, пленери и благотворителност и всички още други, и още и нови хрумки целят да бъдат съхранени паметта, традициите и обичаите на дедите, паметта, традициите и обичаите и на онези стотици хиляди тракийски и малоазийски българи, които през 1913 г. и 1914 г. са прогонени от родните места и като мъниста от скъсана дезия… търсят подслон, препитание, последен пристан и постеля за своите деца в границите на Майка България. Да бъдат съхранени и предавани и техните ценности, които и със злато не можеш да купиш… И в името и в паметта на тези толкова много изстрадали българи да настояваме и да продължаваме да настояваме за защита на техните права пред Народното събрание, Комисията по външна политика към Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Министерство на външните работи, Патриаршията, ДА „Архиви“, Европейския парламент, Представителството на Европейската комисия в България със седалище в София, Съюза на тракийските дружества в България, Тракийския научен институт… и още държавни и общински институции… Правата на тракийските бежанци, съгласно силата на международното право и неговите норми, защитените права на бежанците, съгласно силата на защитените права на тракийските бежанци. И поне за миг дори да осъществим тяхната надежда – да се завърнат там, по родните места, в родните къщи… Макар и за малко, макар и чрез потомците, носещи тяхната кръв. Защото, въпреки всички превратности на времето, потомците носят в себе си духа на деди и прадеди и паметта за тях, като предават своите родолюбиви чувства и послания за бъдещето на децата си.
.
Признание за цялостната, повече от тридесетилетна дейност на сдружението и към инициативите на Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ е поканата от президентската администрация за посещение в Президентството и срещата с президента на Р България на наградени участници в детските и ученическите конкурси и инициативи на Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“. Както и приетата покана – Церемонията по награждаване и връчване на грамоти, отличия, награди и подаръци да бъде провеждана под патронажа на кмета на Столична община; приетите покани за участие в Церемонията по награждаване и връчване на грамоти, отличия, награди от Министерство на образованието и науката, от Регионално управление на образованието София – град, Министерството на културата, Съюза на тракийските дружества в България, Тракийския научен институт… Любезното гостоприемство и домакинство на Регионалния исторически музей София – град за нашата Церемония по награждаване и връчване на грамоти, отличия, награди. Партньорството с ДА „Архиви“, Фолклорна формация „Житената питка“ към СГХСТ, с Народно читалище „Интеркултура 21 век – 2006“ – София, със Зоната Милеа. Участието на съответните общини-домакини на поредните наши Национални инициативи-срещи „Завръщане към корените“ и Тракийски дружества, находящи се на съответната общинска територия, на които предварително предоставяме нашия сценарий от „а“ до „я“ за организиране и провеждане на срещата. Участието на потомците на тракийските и малоазийските бежанци и на съпричастните към историята и съдбата на тракийските бежанци на организираните от нашето Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ инициативи и събития.
.
И впрочем, както се казва в една от инициативите на нашето Тракийско сдружение: „И в добро, и в зло помагали си дедите ни”, си спомняме от разказите им как голи и боси, оцелелите тракийски бежанци пристигали в Майка България, как се разпръснали като мъниста от скъсана мандия (огърлица) из различните й краища, как намерили в нея последен пристан, подслон и постеля за децата си, как ЗАЕДНО, с голи ръце и с боси крака, водата от реката пренасяли, глината и пръстта мачкали, кирпича сечели…. къщи градели… всички заедно… обединени, днес на едните, утре на другите… И благите думи не липсвали… ЗАЕДНО… И винаги с РЕСПЕКТ към всички гости и участници в нашите инициативи, събития, идеи, за тяхната готовност, неуморимост и всеотдайност.
.
Признание за нашата цялостна дейност и инициативи са и изпратените във времето до нашето сдружение поздравителните адреси и писма от президента на Р България Румен Радев, вицепрезидента на Р България Маргарита Попова, Президентската администрация, председатели на Народното събрание, Министерски съвет, Министерство на науката и образованието, Регионално управление на образованието София град, Министерство на културата, Патриаршията, ДА „Архиви“, Европейския парламент, Представителството на Европейската комисия в България, Столична община, Община Русе, Община Стара Загора, Община Тополовград, Община Стралджа, Община Павел, Кметство Атолово… Както и плакети, призове, почетни знаци от Съюза на тракийските дружества в България, Община Ивайловград, училища; благодарствените писма от потомци на тракийски бежанци; благодарствените писма от участници в инициативите на Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ – потомци на тракийски бежанци, съпричастни към съдбата и бежанската участ на нашите деди, ученици; благодарствените писма от родители, директори на училища, учители.
.
– Какви са заветът и ценностите, които Вашето сдружение се стреми да предаде на децата и младежите, потомци на тракийските и малоазийските бежанци, както и въобще на младите хора днес?
– Да се завръщаме към корените си! Да поддържаме огъня на синовната обич и преклонение! Да го разгаряме и на младите, и на децата предаваме! За да има РОД РОИ СЕ, РОД НЕ ГИНЕ!
Затова всяка година под надслов „Завръщане към корените“ много деца на училищна възраст участват в конкурсите – за разказ и есе, или за рисунка, под мотото „Моето родословно дърво“, включват се в благотворителната инициативата „И в добро, и в зло помагали си дедите“, обогатяват представите си за великото усещане да си част от народ с достойно минало и градивно бъдеще. С всяка крачка за завръщането на младите българи към историята на род и родина е запалена искрата на любовта към нея, както и вярата, че всяко усилие да се работи за бъдещето е достойно и благородно. Надграждането на националните инициативи – конкурси, пленери и свързаните с тях събития се обогатяват по естествен път, тъй като всяка година децата-участници са различни, те израстват, завършват училище и в съответната възрастова група се включват други млади таланти със своите ръководители, от различни училища, читалища или творчески клубове, включително и от чужбина. Младите таланти заедно със своите консултанти – родители и учители, ръководители и вдъхновители В РОЛЯТА НА ДОБРОВОЛЦИ, заслужават изключителна БЛАГОДАРНОСТ за своето участие и съучастие и вдъхновяващо насърчаване на младото поколение, за да се осъществяват прекрасните творби. Детските творби, в които се разгаря искрата на родолюбието, която ще бъде техния „факел в сърцето“, с който да преминат през годините от единия до другия край на света.
.
.
По време на финалната ЦЕРЕМОНИЯ ПО НАГРАЖДАВАНЕ за съответната календарна година, участниците в празничното събитие получават, освен награди, отличия, грамоти и подаръчета, свързани с традиците и обичаите на дедите, и СВОЕОБРАЗЕН СВИТЪК – СБОРНИК за съответната година с творби – есета, разкази, рисунки и снимки, както за „Завръщане към корените“, така и за „Моето родословно дърво“ и за „И в добро, и в зло помагали си дедите ни“… НАШИЯТ БЕЗЦЕНЕН ДАР – спомен за сътвореното с любов и вдъхновение. ДАР, който подаряваме и на държавни, и на общински институции, един своеобразен реверанс и към младите таланти в действие… и за прекрасните опити на всички деца да запазят Българското! И за огромния интелектуален потенциал, подкрепян от семейство, училища, читалища, който е влог в съкровищницата на историята на България, и за времето, отделено от толкова многото деца, за да помогнат на дете, изпаднало в беда… и за Доброто… за Добрите дела…
.
.
Специален акцент и признание към участниците в детските и ученическите конкурси и инициативи на Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ е и участието на наградени ученици в организирата от Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ – Национална инициатива-експедиция „По обратния път на дедите ни“. За участниците в детските и ученическите конкурси и инициативи на нашето сдружение това е докосване до родния край на дедите, това е и памет за бъдещето на техните фамилии.
.
– Смятате ли, че не само потомците на тракийските и малоазийските бежанци, но и българската общественост знае достатъчно за драмата на тези бежанци?
– Много е изписано за тракийските и малоазийските бежанци… и в документите… и в книгата „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ на Любомир Милетич, един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век, летописеца на трагедията, преживяна от тракийските българи през 1913 година… Автор и на „За Тракия“, „Родна Тракия“, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“, „История на Гюмюрджинската република“, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията, преживяна от тракийските българи през 1913 година. Поредицата от книги „Известия на Тракийския научен институт“ и още и от много автори, и в спомените и разказаното в книгите, за много от родовете и родните места на тракийски бежанци… от преразказаното. Но никога не е достатъчно… Никога… Винаги има какво още да се прочете, да се чуе, да се види, да се научи… стига да има кой, стига да има кои… И да се случват едно подир друго нещата, и да разпалват огъня на синовната обич и преклонение.
.
.
С нашите инициативи и събития – срещи, експедиции, възстановки, конкурси, пленери, свитъци, сборници, изложби, карти на родните села на дедите, писма-покани, стотици и хиляди благодарствени писма, участия в предавания по телевизии, БНР и др., благотворителност и всички още други идеи, вярваме, че и ние даваме своя дан, за да бъдат съхранени паметта, традициите и обичаите на дедите, паметта, традициите и обичаите и на онези стотици хиляди тракийски и малоазийски българи, които през 1913 г. и 1914 г. са прогонени от родните места. Както и за информираността не само на потомците на тракийските бежанци, но и на съпричастните към бежанската участ на нашите деди; и на управници и държавници, които никога не са чували за историята и съдбата на нашите деди; на българската общественост като цяло.
.
– Знае ли се каква е общо числеността на всички български бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия, от всичките им преселения, както и стойността, поне приблизително, на имотите, които те са оставили по родните си места?
– Числа, числа, числа… цитирани във времето от кого ли не… Аз не се наемам… Държавата е тази, която оповестява, която е и в правото си да договаря… да защитава… обосновавайки се на истинността в документите и на твърденията на лицата, доказали правотата на числата… зад които стоят хилядите човешки съдби на тракийските и малоазийските бежанци. Обосновавайки се и на Карнетиевата анкета на Луи Емил Айер, швейцарски и български учител и общественик, и неговата „Pro Bulgaria“; на Димитър Попниколов, български революционер и депутат в речта си от трибуната на Народното събрание, повдигнал въпроса за трагедията на тракийските българи и Тракийския въпрос, важен извор за нашата история и поради малко известните факти в нея; на Папани Козарова, признатата математичка по света, уникалната столетница с феноменалната памет, и нейната книга „Източнотракийският имуществен проблем. Проучвания, анализи и доказателства 1993-2007“, и всичките й последващи публикации; на Декларациите, попълвани в периода 1921-1932 г. от бежанците за оставените имоти в Турция, изпращани до Тракийския върховен изпълнителен комитет на Тракийската организация в София; на Домакинските карти, попълвани в периода 1923-1927 г. във връзка с преброяването на бежанците; на Декларациите от 1966 г., на Декларациите от 1993 г., на още други Декларации и списъци… формуляри; на Семейните регистри след 1913 г., от периода 1945 г.-1949 г. и от 1956 г., на още много други документи, приложения и публикации, свързани все с този въпрос.
.
.
– Каква е историята на Вашия собствен род, на Вашите предци, които също са били бежанци?
– Потомка съм на тракийски бежанци и по майчина, и по бащина линия. По майчина – от родовете ГАДЖОЛОВИ и КЕЧЕДЖИЕВИ от Булгаркьой, Кешанско, Одринска Тракия; по бащина – от ДИМАНЧЕВИТЕ и КАМБОСЕВИТЕ от Търново, Узункюприйско, Одринска Тракия. Живеели щастливо… Богати били… Данъците плащали си чинно… Но трагичните събития от 1913 година са ги прогонили завинаги от родните места. От Булгаркьой, Кешанско, успели да стигнат до Майка България… Но на каква цена… криели се в гората десетки, десетки дни… корени от троскот храна им били… майките – принудени да оставят гладните си бебета в гората, за да спасят поне по-големите от децата… И баба ми Божана оставила бебето си Никола, тогава на четиридесет дни… за да спаси по голямото си момиченце Милка… което за зла участ на следващата година умира „от уплах“… Жестока съдба…
.
Пристигнали с кораб във Варна, по Димитровден на 1913 г. През 1914 г. поели по обратния път… но до Шехенлар, на 4 км от Дедеагач, с надеждата да са по-близо до родното място… по бързо да стигнат до там… Но през 1920 г. съдбата друго им е отредила… обратно поели с бебе в ръце към Майка България. Стигнали до Сливен и с другите две, на баба Божана сестри, Кера и Костадина, и с още роднини. И все се надяваше баба ми за бебето Никола – да е имало късмет, да е открит и прибран от туркини или гъркини, и отгледан с любов и грижа… И до сетния си дъх все вярваше в това… и все се надяваше да го срещне… да го види… Имаше случаи, чрез Червения кръст от изоставените принудително… но за щастие късметлии деца… отгледани от добри хора по света… срещнаха се в Сливен с биологичните си майка и баща, тракийски бежанци от Булгаркьой – в Сливен, в беженарската махала…
А баба ми Божана още я помнят и още за нея все казват… Достолепна… Светица… Родена за лекар… Красива и умна жена… И много, много добра… Въпреки загубата и на шестте си деца… от пеленаче до още три малки деца и до още много красивите и толкова млади син и дъщеря… и на невръстното си внуче Димитър на една годинка… Баба Божана – толкова силна и толкова добра… въпреки раздираните й и от трагедията, и от мъката сърце и душа… Събрала сили… Изправила се… и като орлица се грижеше… и ме пазеше… И на всекиго да помогне умееше.
.
Дядо ми Димитър, съпругът на баба Божана, повече мълчалив, тих, приведен, добряк… болен от рак… Какво му е било в душичката, той сам си е знаел… От Търново, Узункюприйско… Отдалече усетили горящите къщи… и черния дим виел се над тях… вече разбирали… съдбата им поднесла най-голямата злина. И голямата река Ергене, и толкова плодородната земя няма да спасят вече опърлената им душа… Тръгнали да бягат… Баба ми Мария била бременна в шестия месец… Издържала по чудо пътя… за да спаси тупкащото сърчице на неродената все още рожба в утробата си. Когато стигнали до Малко Търново, детето се родило… и после продължили до Сливен – там намерили последен пристан и постеля за своите две деца… Но рано си отишли и дядо ми Димитър, и баба ми Мария. Баща ми останал сирак… Жестока съдба… И какво съвпадение… И двете семейства – и по майчина, и по бащина линия – къщите си изградили на една и съща улица в беженарската махала.
.
– Какво смятате, че е добре да знаят и съхраняват българските деца и младежи по света, родени и/или израснали в други страни?
– Че нашият несломим дух е жив… Дух, запазил се през вековете благодарение на Рода Български, език, обичаи, семейството… И, че нашите бежанци пазят като свещен дълг оцелели икони, местен фолклор, обреди, песни, хорà. Те подклаждат желанието да се запази преклонението към запуснати исторически места, крепости, останки от стари манастири, оброчища… – един свят, ценен като национално богатство. Потомците на тракийските бежанци, ведно и с децата, и с учениците, са търсачите на тези съкровища. Всяко докосване до корените, всяко откритие, всяко сторено, всяка написана от тях страница е велико тайнство. А възможностите на словото, на изкуството нямат граници. Така и човекът, който чете, се превръща също в герой и пазител на народната памет. Затова е толкова важна тази тънка като копринена нишка история – безценна със своята истина, която води към бъдещето. Младите хора трябва да бъдат пазители на историята. Това им е завещание и мисия – да помнят, да помнят завинаги! И нека да разгарят искрата на родолюбието… техния „факел в сърцето“, с който да пробягат през годините от единия до другия край на света… И нека ДИРЯТА на паметта да оставят…
.
А за нас всичките от Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ най-голямата награда е, че всички тези хора ги има, че всички вас ви има, че всички заедно сме тук и се радваме на сътворената приказка и на детската магия… И в „Завръщане към корените“, и в „Моето родословно дърво“, и в „И в добро и в зло помагали си дедите ни“, и в „По обратния път на дедите ни“, и във всичките наши инициативи – с удовлетворение и вдъхновение.
.
Божана Богданова завършва със следните думи:
– За всичко изредено и споделено имам много подкрепящи го материали. Всичко събирам, опитвам се и в хронология да подредя, и като архив да запазя. И продължавам да събирам… Предоставям и извадка от актуално състояние към 30.10.2024 г., с част от целите и средствата за постигането им от Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ (вж. тук: Извадка от актуалното състояние). В Устава на нашето сдружение подробно са посочени тези цели и средства (вж. тук: Извадка от устава).
.
.
Е, има и тъжни картини и констатации. Много тъжни картини… Когато
потомци на тракийски бежанци, не знаещи имената на прадедите си дори… но стигат докъде ли не… единствено и само да питат кога ще се изплащат обезщетения, и от кого и къде… Потомци на тракийски бежанци, които крият, че са открили документи и информация от целите си роди и разпространяват лъжи, че не знаят и не са открили нищо и никъде. А, както знаем, всеки документ и всяка информация са особено важни частици от пъзела – всеки за своя си род и корени – който трябва да наредим. Потомци на тракийски бежанци, по време на реституцията на земеделските земи, не свенящи се да загърбят роднините си и да приберат всичката земя на цялата рода, единствено и само за себе си и своите деца. Лица, употребяващи историята и паметта, тежката съдба на тракийските бежанци единствено и само за своя изгода… Но в живота от всичко има, имало е и най-вероятно ще го има.
За щастие, по-горе споменатите са, вярваме, една малка част. И те не могат да ни спрат да носим в себе духа на дедите; преклонението пред паметта и страданията им; силата на корените, устояли на толкова изпитания и останали в поколенията, родени от тях.
.
.
Материала подготви Мариана Христова
Снимки: Личен архив на Божана Богданова и архив на Сдружението
.
