За скандала, който предизвика „Оръжията и човекът“ в Народния театър

Коментар във Фейсбук на Дахер Ламот във връзка с пиесата“Оръжията и човекът“ и скандала около нейното поставяне от Джон Малкович в Народния театър „Иван Вазов“

Бърнард Шоу е бил противоречива личност. Той вярвал в евгениката и остро се противопоставял на ваксинацията, която той наричал „особено мръсно магьосничество“.

Често е изразявал възхищение както към крайнодесните и Мусолини, така и към Сталин. Бил е атеист. Бил е известен с това, че постоянно се опитвал да дава непопулярно мнение.

А днешните умнокрасиви крещят и се кълнят в творчеството му.

Джон Малкович пък също разбуни духовете, като заяви, че би застрелял политика Джордж Галуей и журналиста Робърт Фиск, най-вероятно заради статиите им в подкрепа на Палестина и против войната в Ирак. Малкович е често награждаван в Израел.

***

Винаги съм бил против насилието. Не одобрявам всяка форма на насилие, винаги съм смятал перото за по-остро от меча, и че има други форми да спечелиш диспут или изразиш мнение, като най-силната е сатирата.

Обаче също така смятам, че изкуството трябва да обединява хората, а не да разделя. Изисква се висока култура да знаеш кога, какво, къде и как. Изкуството не трябва да бъде опетнявано и използвано за скандали, за да влезеш в хрониките и да се представиш за фалшив мъченик, само и само да привлечеш прожекторите към себе си. Ей такива нещастници най-много мразя, защото от липса на идейност, оригиналност, търсят скандала. И за съжаление винаги го получават и печелят.

.

Из ФБ коментар на Мила Герасимова във връзка със същото представление:

„Малкович не просто е избрал пиеса, с която да уязви българите. Това е най-малкото. Той е търсил най-тъпата пиеса, която е създавана и поставяна някога или някъде. И не е спрял дотам. След това със специфичната си усмивка, признак не на би-, а на мултиполярност, внимателно е определил най-бездарните актьори в българския театър. За някои даже не съм сигурна, че биха могли да бъдат актьори…

Аз лично се колебая дали да не си сложа за снимка на стената директора Василев или министъра Тодоров. С мишкуването и театралниченето си тази вечер те се опитаха да ме заличат като човек с пиетет към културата и изкуството…

Поклон за помена, с който днес погребахме най-стария и достолепен столичен театър – Народния театър „Иван Вазов”. Театър, чиито директори са били Пенчо Славейков, Владимир Василев, проф. Михаил Арнаудов, негови драматурзи – Пейо Яворов, Николай Лилиев, проф. Александър Балабанов, Димитър Подвързачов, и режисьори – Кръстьо Сарафов, Николай Масалитинов, Гео Милев, Стоян Бъчваров, Боян Дановски. В театъра тези колоси вече ги няма. Дори духът им си е отишъл. Днес там бяха само Малкович, Василев и осмина тъжно безпомощни актьори.“

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Заглавието е на редакцията.
Още по темата – вж. „Отворено писмо до Джон Малкович“ тук и тук. 

.