Снимка: Pixabay
.
Писма 1, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 –
вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук
Писмо четиринадесето
Здравей, сине.
Изборите минаха. Разделението в обществото е още по-силно, но и много по-ясно. Най-важното нещо за обединението на обществото е да се разговаря. Да се разговаря не толкова с победилите, макар че и това е важно, колкото с победените.
На победилите искам да кажа, че фактът, че сте победили не ви прави автоматично прави. Правотата си трябва да докажете самите вие с работа си, живота си и най-вече с отношението към загубилите в това противостояние. На първо място се замислете дали това, че противниците ви са загубили, ги прави грешни по всички въпроси. Не мисля. Разберете, че загубилите са половината от Америка, половината от нас. Разберете, че те днес са разочаровани, ядосани, уплашени. А не бива. Спомнете си как бяхте ядосани вие самите преди четири години. Ние всички сме американци. Не бива да си причиняваме това.
Ние всички имаме много работа. Мисля, че една от причините за загубата на Демократическата партия беше нейната слепота и глухота за опасенията на обикновените хора по отношение на стандарта им на живот. Това не го казвам аз. Казва го статията в Си Ен Ен, която четох преди два дни. Тази статия, макар и правилно да определя проблема, прави грешно заключение. Заключението е: „Ние, умните, не успяхме да убедим глупавия народ, че икономиката всъщност процъфтява“. На първо място това ме поразява с презрението, което медийният рупор на партия, наричаща себе си демократическа, се отнася към собствения си народ. Не, господа демократи. Хората не са глупави. Вие сте тези ослепени от алчност. Поставете се на мястото на обикновения човек, който няма излишни пари и инвестирани в борсата. Кредитните му карти са на максимум и той едва успява да плаща вноските. Нали този обикновен човек е народът – демосът? Вие нали за него трябва да се борите? Или не? Този човек не се интересува от Дау Джонс. Той се интересува от увеличаването на цените на бензина, хляба, жилищата, здравеопазването. Той се интересува от заплатата си.
Какво, трудно ви е да се поставите на негово място ли? Той е тъп, неспособен, излишен? Тогава, моля ви, прекръстете партията си на Харварократична. Борете се за Хомо харварус или Хомо йелсус, или може би за Хомо маркетус. Обяснете ми обаче едно. Ето, вие – умни и красиви, завършили Харвард, как успявате да получите просперираща икономика при положение, че инвестициите ви са нараснали с най-много десет процента годишно, а реалната инфлация с двайсет? Ако един дом днес струва два пъти повече, отколкото преди пет години, то колко се е увеличила стойността му на година? Двайсет процента. Обяснете ми, моля, как ако ти дадат десет долара и ти вземат двайсет, ето, ти просперираш. Може би в Харвард ви учат на друга математика. А може би вие лично сте забогатели с петдесет долара и не ви пука кой с колко е обеднял. Но даже и така да е, вие не сте икономиката. Икономиката сме всички ние. Вие забогателите сте по-малко от един процент. Ние обеднелите сме деветдесет и девет процента.
Знаете ли какво? Народ, който при масирана пропаганда, промиване на мозъци, отвратително образование, без всякаква социална подкрепа, работейки на по три места, за да върже двата края, запазва логическото си мислене и реалния поглед върху нещата, не е тъп. Този народ е много специален. Това е народът, който е извоювал живот за себе си на тези огромни пространства, погребвайки децата си по пътя. Това е народ победител, който знае как да оцелява.
Вие, господа от Харвард и Йейл, се замислете дали образованието ви не е пропуснало да напълни сърцата ви, както е пълнило мозъците. Замислете си дали след четири години ще имате шанс, ако все още презирате народа, който ви е породил.
Аз искам вие да имате шанс. Аз искам вие да прогледнете със сърцата си. Много искам.
Искам, защото не бива една страна като САЩ да няма опозиция. Опозицията е много важна. Тя коригира управляващата власт, показва й грешките и е готова да вземе властта в момент, в който властта се самозабрави и започне да работи за себе си, а не за народа си. Това стана и с вашата власт преди три дена. Надявам се да усвоите един много важен урок от станалото. Единствено с уважение към народа си и работейки за него вие можете да имате власт в САЩ. Народът американски не е за подценяване. Историята му го е научила да бъде прагматичен и решителен. Ако сте достойни за народа си, ще сте достойни и за властта. Ако Тръмп е достоен за народа си, то той ще има власт, ако не, ще отиде на бунището на историята. Разберете – ключът към властта е в ръцете на обикновения американец, независимо от произхода му, цвета на кожата му, пола му, вярванията му. Той днес даде ключа на тези хора, утре може да го даде на вас или на някого другиго. Не се опитвайте да откраднете този ключ. Заслужете го.
Да, сине. Така се чувствам в момента. Нека това писмо отнесе в бъдещето, твоето бъдеще, моите чувства и надежди. Моят съвет към теб е следният: Никога не унижавай по-слабия от теб. Ето ти един девиз: “Силен със силните, кротък със слабите”. Аз се опитвам да живея така и никога досега не съм съжалявал за това.
.
.
