.
„Големи, харизматични личности (майстори на демагогията) привличат към себе си глупави и мирни граждани и ги превръщат в бесни маси от хора. Когато по-голямата част от обществото е глупава, тогава броят на идиотите става доминантен и неизлечим.“ Това пише Виктория Лазарова в статията си „Теорията на глупостта на един италиански професор„.
Глупакът е не по-малко опасен от лошия човек. Това твърдение много добре го е доказал италианският икономист и историк Карло Чипола в своето есе „Основни закони на човешката глупост„. Дългите години научна работа му помогнали да формулира пет универсални закона, които важат за всеки и във всяко общество.
ФУНДАМЕНТАЛНИ ЗАКОНИ НА ЧОВЕШКАТА ГЛУПОСТ
Факти:
- Глупостта вреди на цялото общество;
- Глупавите хора с власт вредят повече от другите хора с власт;
- Глупостта използва демократичните избори да потдържа висок процент глупави хора на власт;
- Глупаците са по-опасни от бандитите, защото разумните хора могат да разберат логиката на бандитите;
- Разумните хора са уязвими от глупаците, защото:
- обикновено са очудени от атаките им;
- не могат да се организират в рационална защита, защото атаката идва от ирационална структура.
.
ПЪРВИ ЗАКОН НА ГЛУПОСТТА
Неизбежно и винаги всички подценяват броя на глупави хора, които са в обръщение:
a) хора, които вярваме, че са рационални и интилигентни, изведнъж се оказват глупаци, без никакво съмнение;
б) ден след ден, ние сме засегнати във всичко, което правим, от глупави хора, които неизменно се появяват на най-удобните за тях места.
Невъзможно е да се определи техният брой, тъй като всеки процент, който предположим би бил твърде малък.
.
ВТОРИ ЗАКОН НА ГЛУПОСТТА
Вероятността определен човек да бъде глупак е независима от каквито и да е външни белези, тъй като той(тя) често изглеждат безвредни или наивни, и това ни кара да свалим гарда.
Ако изследваме процента на глупостта сред санитарите, които почистват класните стаи след учениците и учителите, ще открием, че този процент е много по-висок, отколкото предполагаме. Може да предположим, че това е свързано с ниско ниво на културата им или факта, че не са имали възможност да си намерят добра работа. Само че, ако изследваме групата на студентите, университетските преподаватели или (софтуерните инжинери), процентът остава същият.
Сигурно войнствените феминиски ще се ядосат, но процента на глупостта е еднакъв за двата пола (или за всички, независимо как се определят).
Няма разлика във фактора Y, в която и да е раса, етническа принадлежност, образование и т.н.
.
ТРЕТИ ЗАКОН
Глупавият човек, е този който, вреди на друг човек или група от хора, и всъщност не извлича никаква полза за себе си, и дори често си вреди.
.
ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН
Не-глупаците винаги подценяват разрушителната сила на глупаците. Постоянно забравят, че навсякъде и по всяко време връзката или взаимодействието с глупави хора се превръща в скъпа грешка.
.
ПЕТИ ЗАКОН
Глупавият човек е възможно най-опасният човек, който може да съществува.
Доколкото ни е известно, този вероятно е един от най-подценяваните закони на глупостта, защото, колкото и да са враждебни, интелигентните хора са предвидими, докато глупаците не са.
В допълнение на това се прави основният извод, че “Глупавият човек е по-опасен от бандита” и това ни води до есенцията на Теорията на Ципола. Има четири типа хора, в зависимост от тяхното поведение по време на сделка:
- Умниците (Smart/Intelligent): тези, които с действията си създават благоприятни обстоятелства за себе си, но също така и за някого другиго;
- Бандитите (Bandit): тези, които с действията си създават ползи за себе си и загуби за другите;
- Злочестите или простаците (Misfortune /Unfortunate): тези, чиито действия винаги вредят главно на тях, но също и помагат за печалбата на някого другиго;
- Глупаците (Stupid/Fool): тези, които причинявят вреда на човек или група хора, и не успяват да извлекат никаква полза за себе си, а често дори си вредят сами.
.
Глупакът е по-опасен от Бандита. Ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било прогнило, но живо. На върха отново биха излизали най-талантливите. Когато на сцената излизат глупаци обаче, картинката се променя. Да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-невероятния момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура. Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.
Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните.
.
.
