.
ОТНОВО ЗА НАШИЯ ПОСЛАНИК – ИВАН СТАНЧОВ,
БОЛЕЗНЕНО ЛИПСВАЩ И ДНЕС
.
На 7 ноември 2024 г. в Българското посолство в Лондон се състоя тържествена вечер в памет на посланик Иван (Джони) Станчов. Поводът бе премиерата на книгата „Аз съм българин и вървя с народа си”, издадена от Българското училище „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон, по програмата на Министерството и образованието и науката „Неразказаните истории на българите”.
За събитието пристигнаха роднини и близки на Иван Станчов от различни точки на света: синът му – г-н Никола Станчов, със съпругата и дъщеря си; братовчедката от рода Паница – г-жа Марина фон Кристиърсън; г-жа Александра Морган – една от най-близките приятелки на фамилията.
.
По-големият брат Андрю (живее в САЩ), сестра му Надежда (наричат я Бамби, която е в Рим), съпругата на Иван Станчов – г-жа Александра Станчов (която е в Шотландия) получиха предварително книгата. Изпратиха благодарност и поздравителни писма, като изразиха съжаление, че не могат да присъстват по уважителни причини.
.
Официален гост бе министърът на туризма на България – г-н Евтим Милошев, придружен от свои колеги. Бяха в Лондон на служебна визита и се отзоваха на поканата на Н. Пр. посланик Тихомир Стойчев да уважат събитието.
.
.
Присъстваха още г-н Джон Бризби – кралски юридически съветник и председател на организацията Friends of Bulgaria. Неговата съпруга – Клеър Бризби, дъщеря на бившия посланик на Великобритания в България и първи председател на дружеството – сър Джон Логан. Всички те, заедно с посланик Иван Станчов и г-жа Александра Морган са съучредители на Friends of Bulgaria от 1991 г.
.
Вечерта откри водещата на тържеството – д-р Валентина Александрова, директор на Българското училище „Иван Станчов” към посолството, съпроводена от професионалния преводач на английски – г-ца Йоана Пеева.
.
Думата бе дадена за приветствено слово на Н. Пр. г-н Тихомир Стойчев. Той поздрави присъстващите, благодари на официалните ни гости и произнесе кратко слово за личността на Иван Станчов и неговата значима роля за България като дипломат, филантроп, благороден дарител и изключителен човек.
.
След него приветствие поднесе министър Евтим Милошев, който благодари за предоставената възможност да бъде на тържеството и сподели личните си спомени от контакта с Иван Станчов.
.
Последва биографичният документален филм „Рицарят с раница. Един пътешественик на 80” на режисьора Петър Бонин, заснет с личното участие на Иван Станчов.
Специалните ни гости, дипломати, ученици, родители, преподаватели, хора от години свързани с училището и посолството – всички за пореден път се убедиха от филма, че има незаменими хора. Иван Иванов Станчов бе пред очите им, в залата на Българското посолство, за да припомни най-важното за хората и света – Човещината.
.
Последва кратко видео, заснето от сем. Буляшки по проект на г-жа Здравка Момчева – зам.-директор и преподавател в гимназиалния курс на училището към посолството. Ученици от горния курс с вълнение и нежност изпълниха дванайсетте завета, оставени от Иван Станчов.
.
.
По време на прожекциите усещането за възхита и преклонение витаеше в тишината на салона, прекъсвано на моменти от аплодисменти, когато видяното притиска сърцата на хората до краен предел.
.
Думата бе дадена на г-жа Снежина Мечева – съставител на книгата „Аз съм българин и вървя с народа си”. Сътворена като изпълнение на дълг и особена чест, благодарение на Националната програма на МОН за българските училища в чужбина „Неразказаните истории на българите”. Творбата е двуезична, на български и английски, издадена от изд. „Жар – Жанет Аргирова”. Превод на английски – г-жа Надежда Григорова. Художник на корицата – г-н Любомир Павлов.
Малка книга с голяма цел – Незабравата за нашия патрон – Иван Иванов Станчов. Идеята е да разкаже не само за него, а и за цялата фамилия Станчови, които са сред Строителите на съвременна България и неслучайно ги наричат династията Станчови.
Припомня неща от биографиите на фамилията и личностите, които са живели и работели за България, а някои продължават и до днес.
Най-значимият е дядото Димитър Станчов – първият дипломат в рода, личен секретар на Фердинад, външен министър, за кратко дори министър-председател на България, представител на родината ни в редица европейски дипломатически мисии. Човек с изключителни професионални качества, но най-вече с висок морал. Работил само в интерес на страната ни и нашия народ. Никога не е членувал в партия, считал, че дипломатът трябва да е независим. Когато тези му принципи са били нарушавани – с достойнство се отказва от високите си постове и се е противопоставял на политики, водещи до национална катастрофа.
Димитър Станчов се жени за Анна дьо Грено – френска графиня по бащина линия, а по майчина – от Савоите в Австрия. Тя следва своя съпруг и като него работи за доброто на България. Отваря вратите на страната ни към западноевропейската аристокрация – най-важното, за да се утвърдим като държава в онзи исторически момент. Автор е на книгата „Дворцови и дипломатически спомени (1887-1915)” – безценен източник на информация за онази епоха.
Дъщерята на Анна и Димитър Станчови – Надежда, е първата жена дипломат на България, на Балканите – и не само. Верен сътрудник на министър-председателя Александър Стамболийски. За нея той казва, че умее да пази тайна на всичките 8 езика, които владее перфектно. Тя също като баща си се отказва от дипломатическия си пост във Вашингтон, когато Стамболийски е свален с преврат и на власт идва Цанков, за да сближи отново фатално България с Германия.
Омъжва се по-късно за шотландски баронет и приема името лейди Мюър, но продължава да милее и работи за България. Пише биографията на своя баща „Димитър Станчов – патриот и космополит (1864 – 1940)“.
Надежда Станчова – лейди Мюър и нейният брат – Иван са второто поколение дипломати във фамилията. Иван Димитров Станчов е назначен на дипломатически постове в Рим, Галац, Истанбул.
След идването на новата власт през 1944 г. е отзован от поста си на генерален консул, но не се завръща повече в България. Заедно със съпругата си – американската художничка и писателка Марион Мичел и седемте им деца, се установявят в Мериленд, САЩ.
Най-голямата им дъщеря Надежда, кръстена на прословутата си леля лейди Мюър и затова наричана Бамби, живее и работи в Италия със знаменития кинорежисьор Фредерико Фелини. Близка приятелка е на Мария Калас и по нейна молба пише биографията й „Спомени за Мария Калас”.
Но книгата е посветена преди всичко на сина на Иван Станчов – старши и неговата съпруга Марион – Иван Иванов Станчов. Наричат го Джони, за да се различава от името на баща си. В нея се разказва не само за неговата политическа кариера като трето поколение български дипломат от фамилията (посланик във Великобритания, външен министър на България в служебното правителство на Ренета Инджова, съветник на двама български президенти – Жельо Желев и Петър Стоянов), а най-вече се споделят спомените за този голям българин от първия момент, в който стъпва в Българското посолство в Лондон.
Най-впечатляващият акт в стъпването му на длъжността посланик на България в Обединеното кралство е решението да връчи акредитивите си на кралица Елизабет II, облечен в мундира на своя дядо. Навремето Димитър Станчов е връчил своите акредитиви на тогавашния английски крал в същата одежда. Дори кралицата е впечатлена от другостта на този нов български посланик, който безспорно е носител на нещо съвсем различно от познатото за страната ни до този момент.
Той променя всичко в онази 1991 г., когато времената са преходни и сложни. Показва как може и трябва да се обича България, дори когато е трудно. 47 години живял извън родината си, мечтата му е да се завърне и работи за нея. Вярва повече от всички. Възпитан в емпатия, научен от дедите си да се раздава, да дарява, да се грижи за хората и благородно да уважава. За първи път вгражда в представите, че е важно е да си професионалист, културен и образован, да си патриот в най-светлия смисъл на тази дума, да си аристократ, но не само като титла или синя кръв, а като Човек с главна буква. Прекланя се пред труда на всеки, не дели хората по политическата им принадлежност, а ги цени заради способностите им. Целува ръка на всяка дама – било то дворцова личност или служител, учител, обикновен труженик. Показва какво е станчовски аристократизъм – много различен от общоприетите представи за поведение на високопоставен в ранг или кариера. Духовно високопоставен.
Освен като запомнящ се политик със завладяващо присъствие, Иван Станчов остава в историята ни като един от най-големите благодетели. Убеждава роднините си да дарят фамилната им къща в Морската градина на Варна, за да се основе там фондацията на името на тяхната братовчедка Карин – страдаща от церебрална парализа. Въпреки че е прикована в инвалидна количка, тя винаги е с желание да помага и да е полезна за другите. Домът е наречен на нейно име. Това е първият в България център за физиотерапия на деца със специални нужди „Карин дом” във Варна
По-малко се знае, обаче, за приноса на посланик Иван Станчов към делото на българските училища извън България. Огромна е ролята му за съхраняването не само на българското посолско училище в Лондон, но и направеното от него, за да се признават удостоверенията на всички посолски училища по света, когато държавата през 1991 г. отказва да ги финансира. Подкрепата му е безусловна за тях, за създаването на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), за съхраняването на българския език у подрастващите, когато не по своя роля, а по воля на родителите си са принудени да растат в чуждоезикова среда. Неслучайно Иван Станчов е първият Почетен член на АБУЧ и званието, заедно с приза, е връчено на тържествена церемония, организирана в Българското посолство от тогавашния наш посланик – Н. пр. г-н Любомир Кючуков.
.
Иван Станчов почти до смъртта си милее за училището в Лондон, радва се, че то успява. Благодарение и на него държавата повярва в делото за подкрепа на образованието по България зад граница.
И днес българските училища в чужбина са близо 400. Обгрижването им е дело на МОН, МВнР и българските общности зад граница. Едно единение, за което винаги са ни призовавали през вековете и на което ни учеше Иван Станчов.
Сега си позволявам да преобърна разказа си в първо лице, защото бях свидетел на всичко това. Отвърнахме на обичта, когато през декември 2016 г., в присъствието на този изключителен благородник, на близките му, на официалните гости, в това число и почетният председател на Българския Лондонския сити клуб – княз Кирил Сакскобургготски, тогавашният български посланик г-н Константин Димитров обяви, че от този ден училището ни ще носи името на Иван Станчов. Огромна чест и вечна отговорност. По признанието на нашия патрон – това е една от най-големите му радости в живота.
Ние наистина се обичахме и не се притеснявам да го кажа. Защото в писмата си по мейл казваше: „Нашето училище”. Наричаше ме с милото, архаично и многообично – „учителке” и се подписваше – „Твой бивш ученик – Иван Станчов”.
На тържествената вечер през декември 2016 г., когато именувахме училището си на негово име, той ми подари най-голямата възможна награда. Каза: „Госпожа Мечева е моята учителка” .
* * *
На 7 ноември 2024 г., на тържеството в Българското посолство в Лондон в памет на Иван Станчов, вложих цялата си възможна любов, за да разкажа за рода му и за него. С вълнение се постарах да изразя признанието си за дареното на нас, обичащите го.
Насълзените бяхме мнозина. Присъстващите в залата сякаш не дишаха.
И в последващите изказвания, в споделените спомени всички говориха със сърцата си – трогателно, силно, човешки… по станчовски… Това трудно се описва, но ще остане като една от най-вълнуващите срещи на българската общност в посолството на България.
.
В края на вечерта министър Евтим Милошев поднесе на посланик Тихомир Стойчев прекрасна икона – дар за православния храм „Св. Иван Рилски” към посолството.
Навремето Иван Станчов, макар да бе католик като вероизповедание, създаде в посолството православен параклис за българската общност. В момента се ремонтира, за да се превърне в истински достоен храм, благодарение на средствата, отпуснати от държавата и Българската православна църква, а също и с дарения от българската общност във Великобритания.
В навечерието сме на благотворителните коледни акции на нашето училище и Friends of Bulgaria, когато отново ще набираме средства заедно, както ни научи Иван Станчов. И това ще е за нуждаещите се в родината ни и за Карин дом, а също и за училището ни.
Премиерата на книгата „Аз съм българин и вървя с народа си” започна тази благотворителна акция. Хората с радост закупиха екземпляри и събраните средства ще поемат своето благородно направление.
Във Варна ще бъде издигнат паметник на Иван Станчов. Училището в Лондон към посолството е неговият духовен паметник. Карин дом е живото му туптящо и даряващо сърце, подарено на България за децата със специални нужди.
Благодарим ти, Иван Станчов… за твоята човешка неповторимост, нужна днес повече от всякога. Наш дълг е да помним и разказваме, за да има все пак вяра – Станчова и безподобна.
Снежина Мечева,
преподавател и директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон (1989-2023), съосновател и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина (2007-2023), почетен член на АБУЧ
Ноември 2024 г., Лондон
Снимки: Личен архив на авторката
.
