Бъдни вечер

Бъдни вечер (Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се нарича денят преди Рождество Христово.

На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва, да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. Според библейското предание, на 24 декември започват родилните мъки на Божията майка. Тази вечер е начало на празненството за Христовото рождение.

От православна гледна точка за трапезата няма друго изискване, освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. Обичайно на масата се слагат варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината изобилна. Броят на ястията по традиция е 7, 9 или 11 (нечетен брой).

Според народните традиции, обредният хляб за Бъди вечер се украсява – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове.

При разчупване на обредния хляб първите парчета се оставят символично за Света Богородица и Иисус Христос, както и за починалите близки. После за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството, според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, като символ на очаквания гост.

Бъдни вечер по традиция е празник, на който се събира семейството.

Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.

Кулминационен момент на празника е трапезата, от която, веднъж седнал, не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.

Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за починалите.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. След вечеря всички очакват идването на коледарите, които обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Облечени са в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др.

Коледарите пеят песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Те напомнят лазарските и великденските . Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.

Традиционни ястия за празника: прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.

От векове наред се носи поверие, че в нощта срещу Рождество Христово се сбъдват желания: за щастие, здраве, успех, любов, късмет… за по-добри бъднини.

Тиха нощ, свята нощ…

Бъдете благословени!

.