.
Учениците от българското училище „Св. Иван Рилски“ в Мадрид с вълнение и любов написаха писма до своите баби и дядовци в България.
.
.
В писмата си те зададоха въпроси, изпълнени с искрено любопитство и желание да научат повече за живота на баба и дядо, когато са били на тяхната възраст.
.
.
С трепетни ръце (пишат писмо за първи път :)) и искрящи очи, те отправиха молба към баба и дядо да разгърнат страниците на своето детство, за да научат повече за тях и света, в който са живели.
.
.
Въпросите им бяха изпълнени с желание да опознаят миналото: „Какъв беше животът ви, когато бяхте на нашата възраст?“ – питаха те. „Какво беше вашето училище? Кой беше любимият ви учебен предмет? Каква беше любимата ви храна? Коя беше любимата ви книга? Коя е любимата ви песен? На какво обичахте да играете? Коя беше голямата ви мечта? Сбъдна ли се тя?“
.
.
Този проект, по който децата работят, не само укрепва връзката между поколенията, но и обогатява знанията по български език, роден край, технологии, изобразително изкуство, добавяйки нови измерения към тяхното обучение.
.
.
Учениците ще направят родословно дърво и презентация на целия проект.
.
.
С наближаването на коледните празници децата вложиха и допълнително творчество, като изработиха красиви картички. С тях те поздравяват своите баби и дядовци и изразяват безкрайната си обич и признателност.
.
.
Тези малки писма, писани на ръка, са истински подарък за душата – мост между разстоянията, който ще донесе усмивки (и сълзи) от радост в сърцата на най-близките им хора, които по тези най-семейни и светли празници са далеч.
.
.
Писмата завършиха с надежда и очакване: „Когато се видим, ще ми разкажете още много неща за вашия живот, когато сте били малки. Обичам ви!“
.
.
Антоанета Мишева
Снимки: ПБНУ„Св. Иван Рилски“ – Мадрид
.
