Малинка Цветкова и новата й книга „Любов на глътки“

.

Малинка Цветкова е от Ботевград. Завършила е „Стопанско управление“ във ВСУ „Черноризец Храбър” – Варна. От 2007 г. живее и работи на испанския остров Ибиса. Член е на Съюза на независимите български писатели, на Литературен клуб „Стамен Панчев” – Ботевград и на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина. Нейни стихотворения и разкази са печелили десетки награди на литературни конкурси в България, Испания, Аржентина, Еквадор, Израел и САЩ. Измежду тях: първо място в „Изящното перо” в Чикаго, САЩ (2017); диплом от „Círculo Internacional Narradores y Poetas del Mercosur” – Аржентина (2018, 2023); трето място в „Духовният свят на съвременната българка” (2019); второ и трето място в “Небесни меридиани”, Израел (2020, 2024); второ място в “Puig de Missa”, Испания (2024). Песента “По пълнолуние”, по неин текст, печели първа награда на фестивала “Българска душа на святата земя”, Израел (2020). Автор е на стихосбирките „В различни точки на света” (2013), „Молитва за хубаво време” (2015), „Страх” (2016), „Не искам” (2017), “Безбрежност” (2020), “Човекология” (2023) и “Любов на глътки” (2024). Първите четири от тях излизат и на испански, а третата и на каталунски, със заглавия: „En puntos diferentes del planeta” (2014), „Plegaria de buen tiempo” (2015), двуезичната “Miedo”/”Por” (2017) и “No quiero” (2017). През 2018 г. излиза двуезичната й (български/испански) книга с разкази и импресии „Магията живот”/„La vida magica”. Последната й книга “Любов на глътки”/”Amor a sorbos” също е двуезична.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

.

УСМИВКАТА ТИ ГАЛИ В МЕН ДОБРОТО…

„Обичам, както мога“, възкликва Малинка Цветкова в новата си поетична книга „Любов на глътки – любовна лирика“, дело на изд. „Либра Скорп“, Бургас, 2024 г. И с искреност и топлина разтваря за света дверите към своя вътрешен хоризонт. Трептящ с цветовете на дъгата над безброя на людете, търсещи себе си в магията на интимността.

Автор на шест лирични сборника на български, испански и каталонски езици, живеещата на остров Ибиса Цветкова разбираемо привлича вниманието на критиката. „Нежна еротика лети сред глътките любов, спомените, морето, луната, мечтания ресторант; и тази голота на кожата и на думите, характерна за тази стихосбирка на Малинка, от галещи думи, топли и красиви стихове – отбелязва в „Пролог“ Фернандо Алонсо Бараона и добавя – Думите са се превърнали в пламенни устни, които разказват тази мечтана любов, може би невъзможна, но присъстваща тук във всеки ред и във всеки спомен. Заслужава си човек да се приближи и да вкуси, да пие и да усети тези глътки любов.“ А във втория увод – „Всеобхватност на любовните изживявания“ – акад. Марин Кадиев възторжено пише: „Каква малка като обем е тази стихосбирка „Любов на глътки“ на Малинка Цветкова, а като съдържание е гъсто наситена с любов, с неутолима жажда за искрена и истинна човешка интимност. Любовта за поетесата е самият живот, тя диша чрез нея, тя живее чрез и за нея, тя няма граници – всичко в битието е извечен интимен шепот и вик за любов. Любовта е цялостно духовно и физическо обсебване на личността. Тук изобразената любов е многобагрена, която те сродява с външния, с материалния свят и същевременно те въвлича в едно проницателно и глъбинно вглеждане в себе си. Всъщност поетесата води със затрогваща интонация неистов разговор както със себе си, така и с любимия човек, и това откроява една гореща задушевност и откровение, едно взаимопривличане чрез любовното чувство.“

Трудно можем, не! – не можем да си представим човечеството без извечния купел на красивата интимност. Земята би била мъртва пустиня, населена с първичен биологичен материал, а слънцето щеше да грее в друга посока. Любовта е онзи огнедишащ факел от чувства, копнежи и нежни стремления, без който е немислим животът. Без който кръговратът на прераждането би бил само химера. И пак без който светът не би могъл да се отърси от атавистичните си корени, за да векува в безкрайното бъдеще. От първите искри на цивилизацията, през исторически трусове, граждански вълнения и идейно-естетически търсения, за любовта са изречени неизброими, огнени слова. Изпети са и се пеят песни, пишат се книги, рисуват се картини. Жената – свята грешница, е издигана в култ, а самецът до измамно крехкото й рамо – в уж до гроб верен паж. Готов в честите моменти на слабост да смени иконата на своите въжделения с мимолетен идол на плътската си страст. Но любовта, тази фея на красивия копнеж, винаги възкръсва от пепелта на делничното още по-чиста, въздействаща и смайващо обаятелна. Понесла върху пламъка на устните си глътка светена вода, за да се пречистим и слеем в неделимо цяло. Докато смъртта или пътищата ни разделят… В българския национален интелект тя има дълбоки традиции: от фолклора, през личното творчество на безкрайната броеница от години. Могат да се посочат много имена на наши майстори на словото в този тематичен безкрай, но не това е важното. А обстоятелството на емоционалната приемственост между интелектуалните поколения, отдали дарбата си за възпяването на любовта. Сега сред тях е и Малинка Цветкова: философски разсъдъчна, или в бурните вълни на хедонизма; на загатнатата еротичност и върховната наслада на мига и сравнението между вчера, днес и може би – утре? Стихотворенията в иначе малката по обем книга се подреждат в разноцветна палитра. Съграждаща и в делника, и в мечтите тленната същност на обожественото личностно „аз“. На уж познатото, вече повтарящо се не веднъж и дваж, но издигащо ни над реалността в копнежите на търсена наслада:

Хотелска стая, с изглед към морето,
на двадесет и третия етаж.
Поглеждам вън, замайва се сърцето
от ширналия се, блестящ пейзаж.

А вътре чака твоята усмивка
и палава, протегната ръка.
Отмяташ сръчно меката завивка
и блясва скритата ти голота.

И гушваш ме със цялата си нежност.
Потапяме се бавно в сладина.
Откраднат миг, желана безпределност,
отнася ни на края на света. („Откраднат миг“)

Стиховете в тази книга на Малинка Цветкова излъчват доброта и… прошка. Към времето, летящо твърде бързо през календара на отредените ни дни и към мечтите, някои от които са си останали само в лоното на женската душа. Авторката търси интимната граница между химери и реалност. Между символите за позитивно и негативно в полюсите на взаимното привличане и за енигматичния храм на съдбата. Към портите на който водят всички наши пътища от раждането на индивида и до смъртта. Цветкова е ласкав проповедник с благословената мисия да внушава, че за любовта няма възраст. Че нейната доказана, проверена взаимност между „него“ и „нея“ е висш дар на предопределената случайност. От отсъствието на човека до тебе боли, но когато провидението направи завой в желаната посока, нанесените рани зарастват и се забравят. Творбите в книгата се четат леко и повечето напомнят на пролетен повей. Но взети заедно, те разкриват скрижалите на една дълбоко осмислена ценностна система. На философска градация от морални послания, втъкани в кипящата динамика на чакания ден.

Когато теб те няма искам
да чуеш хиляди неща.
А щом до мен глава склонил си,
достатъчно ми е това.

Замлъквам, гледам и поглъщам
усмивки твои и слова.
Пространството със теб е пълно.
Желая просто да мълча.

Така съм истински щастлива.
Вибрира моята душа.
И бавно почва да танцува
изящен танц на любовта. („Танц на любовта“)

Лирическите откровения на Малинка Цветкова в този й нов сборник са подкупващо искрени. Кипящи от живот и прилични на ласкави вълни – целуващи брега на тленната ни същност и отплуващи обратно в безкрая. За да търсят и открият дълбокия смисъл на нашето съществуване под нежния воал на любовните трепети. Под камертона на омайните им химни, сред които се раждат поколение след поколение. Убеден съм, че новата книга на авторката е по-високо стъпало в творческото й развитие, а ние разгръщаме страниците отново и отново…

ГОДИНИТЕ НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ

Годините нямат значение,
когато душата е млада.
Различен не е престъпление –
не ще те изгарят на клада.

Годините нямат значение.
Живей си живота с охота.
Прегръщай деня с дръзновение.
На сивото хвърляй хомота.

Годините нямат значение.
Поглъщай мига със наслада.
Превръщай го в чудно творение.
Смехът да е твойта награда.

Годините нямат значение.
Люби и мечтай без умора.
Оставяй следи, вдъхновение.
Бъди от сияйните хора.

БЪДИ

Възможна ли си или си химера?
Ти пепел ли си или пък пожар?
Дали ще мога аз да те намеря
или ще бъдеш тъй бленуван дар?

Любов магическа, невероятна,
ти бурен облак или слънчев ден.
Дали ще си история понятна
или ще бъдеш нерешим проблем?

Любов, не спирам да те величая.
Жадувам те, каквато и да си.
В потаен миг ще спреш при мене, зная.
Добра и лоша, просто ти бъди!

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

Попитай Слънцето
възможна ли е невъзможната любов.
И то съмнението твое ще огрее.

Попитай Вятъра
възможна ли е невъзможната любов.
И той съмнението ще отвее.

Сърцето си попитай
възможна ли е невъзможната любов.
И то съмнението ще разсее.

А Разума не питай –
съмнението бързо ще посее…

УСМИВКАТА ТИ

Усмивката ти гали в мен доброто.
Разпръсква облаците в сивкав ден.
От нея бодър става и животът.
Усмихнеш ли се, всичко грейва в мен.

Поглеждам я, когато си далече.
Когато много липсваш и боли.
И се усмихвам, ставам пак момиче,
отново озарена от мечти.

Усмивката ти жива аз да зърна.
Да ме обгърнеш нежно със очи.
И силно след това да ме прегърнеш.
Тогава времето ще замълчи…

ЛЮБИМКА НА СЪДБАТА

Как топли твоята любов,
дори когато си далече.
За мене тя е повик нов.
Животът е различен вече.

Във мислите е зноен ден,
когато вън е мразовито.
На всичко хубаво съм в плен
и наслаждавам се открито.

И припкам бодро, и цъфтя
с усмивка двадесет карата.
Какво да искам от света?
Любимка станах на Съдбата.

.

Материала подготви Георги Н. Николов

.