Как да си боядисаш оградата

.

Имам познати, които си умират за предавания, в които млади хора показват талантите си в пеенето. Много са популярни и в България, и в много други страни, включително и в САЩ. Интересно ми е едно нещо за тези състезания. Почти във всичките се пее на английски език, и в нито едно такова състезание в САЩ не се пее на друг език, освен английски. Може би английският език е най-мелодичен?

Спомних си как моите деца, на три и пет годинки, когато ги порещнах на летището в Чикаго, ме питаха: „Тати, а защо тук хората крякат като патици?“. Децата, докато са малки и не са се научили да лъжат, казват само това, което мислят. Днес и двете говорят английски чудесно, говоря го и аз, но истината си е истина. Английският език звучи като крякане. Не е мелодичен. Защо тогава целият свят избира своите таланти на английски?

Този въпрос надали ще го реша, пък и той е част от много по-голям въпрос. А защо западната либерална демокрация е най-хубавото обществено устройство на света? Защо робовладелството, монархията, религиозната държава, фашистката или комунистическа такава са лоши, а демокрацията – добра? И то не гръцката демокрация, която за гърците е била лоша дума, а именно западната либерална такава. Гърците са наричали властта на отговорните въоръжени граждани полития, а нейната извратена форма на пълен хаос – демокрация, така че да твърди, че днешната демокрация е продължение на гръцката такава, може само невеж човек.

Днешната демокрация е власт на авиономадите. Тя е власт на овластени с пари търговци, които се мотаят по целия свят, изгаряйки милиони тонове керосин в самолетите си, често за да се карат на всички нас, от най-различни трибуни, за замърсяването на околната среда, но най-вече за да пълнят бездънните си гърнета със злато. Либералната демокрация е хаос и вакханалия на социалното инженерство с едничката цел – легализирането на властта на авиономадите. Та кой е убедил всички, че това е най-хубавото обществено устройство?

Мен специално ме убедиха Битълсите и филмът „Коса“. По времето на моята младост светът през розовите очила на хипитата изглеждаше чудесен. Никакви войни, всички правят секс и се наслаждават на леки и безвредни наркотици. Всеки тогава употребяваше наркотици. Някои бяха на марихуана и ЛСД, а други на наркотика, наречен „вечен мир и дружба между хората“. Само враждата и войната са вечни между човеците. Мирът и дружбата са кратки, мимолетни халюцинации.

Като дете прочетох една книга на страхотния американски автор Марк Твен. Надали има много американчета, които да знаят кой е Ян Бибиян, но аз в тази книга се запознах с Том Сойер. Том е истински американец. Той е непослушен, прагматичен и умен и при това има страхотно въображение. Той обича да се бие с другите момчета и да си прави майтапи с учителите. Той иска най-хубавото момиче в града и най-страхотните приключения на света. Той харесва Робин Худ, но не се отказва от торба със сребърни долари, когато му падне в ръцете, и като порасне иска да стане президент на Съединените щати. Том е роден лидер. Той може да набие новака, дошъл в града, но той може и много повече от това. Той може да накара всички момчета от града да боядисват вместо него оградата и да му плащат за това.

Може би Том е пораснал и е станал президент. И като такъв той някак си е накарал целия свят да пее на американски, да се организира по американски, да работи и умира за Америка и да й плаща за това.

Много харесвам Том, като бедно момче от малко градче. Тогава поне той вярваше в Робин Худ. Днес просто ми е жал за жертвите му, защото изглежда Робин е отдавна забравен, а торбата със сребро никога няма да е достатъчно пълна. Старият Том се казва Джо и старостта му е отнела сърцето. Казват, че тя му била отнела мозъка. Не е вярно. От деменция и хронична глупост страдат тези, които пеят на чужд език, живеят „като в Америка“ и отгоре на всичкото плащат за това със сребро, а често и с кръв. Не търсете сламката в окото на стария Том, загубил сърцето си, извадете гредата от вашето…

.

Виктор Хинов

.