.
Аз не съм писател, а човек, който пише есета и „разказана наука“ (science-in-fiction), „за да не полудее“, както казва Жан Рено – големият френски актьор, вече и писател с романа си „Ема“.
През 1871 г. Луис Карол написа приказката за „Алиса в огледалния свят“ (Alisa through the Looking Glass). През 1992 г. италианският лекар и учен Марко Якобони откри мозъчни огледални неврони (brain mirror neurons). Той установи, че групи мозъчни неврони на маймуни се активират не само когато маймуната извърши действие – например, взема банан от кошницата, но и когато тя гледа друга маймуна да изпълнява такова действие. Това са мозъчните огледала и на човека, които притежават Saper vedere („мъдростта да виждат“, „знаейки как да виждат“), както е казвал Леонардо да Винчи – знаменитият художник и скулптор на Ренесанса. Огледалните неврони разбират действието (action understanding) и го имитират, възпроизвеждат (action production). Те работят по начин, сходен на copy-paste в компютрите. Когато са счупени (broken mirror neurons), настъпват болести, също така – поведенчески нарушения, като липса на емпатия (съпричастност), често проявявани и при български политици, „надарени“ с устойчива аморалност – диагноза на гениалния психолог Ф. М. Достоевски, изписана в неговите “Записки от подземието”. Повече за тази „огледална приказка“ е публикувано в мои статии през 2018 г.
Любомъдри читателю, никой не знае докога ще продължи „войната на мозъчните огледала” в България. Дума на 2012-та година, избрана от издателството на Оксфордски университет, беше omnishambles („пълна бъркотия“) – тя продължава да е извън контрол в Народното събрание (НС) и други държавни институции. Но много от нас се страхуват да алармират за нея на площада (agora на гръцки, оттам „агорафобия“).
Докато на 12 декември 2024 г. 38 учени, сред които и нобелисти, публикуваха в реномираното научно списание Science („Наука“) призив за спиране на изследванията и финансирането на проекти за създаване на огледални форми на живот, по-конкретно – на синтетични огледални бактерии, протеини и други биомолекули (mirror-image molecules). Призивът предупреждава, че това е „безпрецедентен риск“ за живота на Земята. Учените обесняват, че огледалните бактерии могат да се установят в околната среда и да преминат през имунната защита на естествените организми, излагайки хората, животните и растенията на смъртоносен риск от инфекции. Въпреки че създаването на жизнеспособни огледални бактерии вероятно ще отнеме поне десетилетие, но учените отсега призоват да се спре тази „огледална приказка“.
Човек е участник или свидетел на войни и пандемии, а напоследък не знае дали и изкуственият интелект може да се превърне в опасност. А в близко бъдеще, изглежда ще трябва да добавим и заплахата от „огледални форми на живот“, които не съществува в естественото си състояние, но някои учени се надяват да ги пресъздадат. Изследванията на огледалните бактерии са свързани с факта, че „първоначално градивните елементи на всички форми на живот са взаимодействали помежду си, следвайки определена симетрия, и никой всъщност не знае защо животът е избрал да еволюира по този начин“.
Но не създаването на огледални форми на биомолекули е това, което тревожи учените. Повечето от тях дори са ентусиазирани от този научен процес – „огледалните протеини имат терапевтичен потенциал. Те могат да се използват за създаване на лекарства“. Това, от което най-много се опасяват учените, е появата на огледална форма на живот. „Производството на някои терапевтични огледални молекули е много трудно и скъпо, а наличието на огледални бактерии (mirror-image microbes) може да улесни работата“. Но авторите на статията искат да предупредят, че „свързаните с това рискове изглеждат далеч по-големи от ползите, които могат да бъдат получени“. Особено ако в резултат на изследванията се появят микроби, които никой от известните антибиотици не може да унищожи.
Още две „огледални научни приказки“:
1. Zhao L, Lu W. Mirror image proteins. Curr Opin Chem Biol 2014; 22:56-61. doi: 10.1016/j.cbpa.2014.09.019
2. Blackmond DG. The origin of biological homochirality*. Cold Spring Harb Perspect Biol 2010;2(5):a002147. doi: 10.1101/cshperspect.a002147.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Всеки биологичен живот е възникнал от „дясноръки“ нуклеотиди на ДНК и РНК и „ляворъки“ аминокиселини, които формират протеини. Този процес се нарича „хомохиралност“ (homochirality), буквално – „ръчност“ (гръцки, cheri – „ръка“. Това означава, че хиралните обекти имат „ляво“ и „дясно“, като ръцете ни. В биологията 19 от 20-те естествени аминокиселини са хомохирални, като L-хирални („ляворъки“), докато захарите са D-хирални („дясноръки“). Хомохиралната концепсия има голямо значение в биологията, химията и медицината, тъй като много биологични процеси зависят от специфичната хиралност на молекулите.
.
