.
Това се случи преди по-малко от 24 часа и сигурно ще остане с мен до края на дните ми. С Ели решихме да направим малък ремонт на едната баня и сега, точно преди Коледа, стана съвсем спешно, понеже аз вече бях махнал мивката и огледалото. Заедно с тях искам да махна и вентилите, с които се пуска водата, понеже са пластмасови, стари и ненадеждни. Прегледах Youtube за „Направи си сам“ и се убедих, че съм в правилна посока, само трябва да отскоча до #HomeDepot, за да намеря, каквото ми трябва. Понеже тези магазини тук отварят рано – още 6.00-6.30 – доста преди преди да почна работа, успях да отида.
Влизам в магазина, запътвам се в секцията с водопроводни части. Тези, които са правили подобен ремонт, знаят, че това са 2-3 огромни реда с полици, дълги по 20-25 метра, и на всеки от тях има по още 15-20 рафта, всеки с десетки, дори стотици части. Може би само малките артикули са над 1500. Да намериш, каквото ти трябва, там отнема доста време, ако не го правиш често. В този момент към мен се отправя един мъж, може би малко по-възрастен от мен, и ми казва:
– С какво да Ви помогна?
– О да, благодаря! Трябват ми вентили, за да сменя старите в банята – казвам аз и му показвам с телефона си снимка на това, което имам.
– Не, не ми го показвайте. Не мога да го видя. Аз съм сляп.
Момента на първоначалното ми стъписване и сепване някак го овладях, забелязвайки чак сега, че той държи не просто бастун, а бастун за слепи, понеже за пръв път чувам, камо ли да видя продавач-консултант в подобен магазин.
Осъзнавам, че в тази страна всякакви чудеса на човешката гордост и борбеност са възможни, но точно това не бях очаквал.
– Опишете ми го – казва ми той.
А сега, де. Аз с моя прекрасен английски на тема водопроводни инсталации да опиша нещо, което никога не съм ползвал. Обаче само като споменах пластмасов вентил, който трябва да сменя, човекът ми отвърна:
– А Push-Pull, знам ги. Сменяй. Не стават.
– Съгласен съм – рекох аз и се запътих след него.
Човекът с табелка „Kenny“ на ревера (като всеки продавач-консултант тук и той предпочита близкия контакт с клиента) се отправи към обратната страна на реда, заопопива с бастунчето и след малко спря пред няколко рафта с части. Наведе се на най-долния, опипа с ръце 2-3 позиции, взе една опаковка и ми я подаде.
– Ето това ти трябва за вентил. Много надежден, метален.
Взех го в ръцете си, огледах го и ми се стори, че размерите също ще паснат. Тук чарковете и техните разновидности са стотици – 1/2″, 3/8″, 1/4″, мъжко, женско, тип акула или обикновено, и пр., и пр. А начините на връзка – ум да ти зайде.
– Добре, а няма ли да ми трябва и нипел/връзка към пластмасовата тръба, понеже това е с метална резба? – питам аз.
– О да, разбира се. Сега отиваме там. – Явно и за това се бе подготвил.
Изправи се той, гордо тръгна напред и аз, гледайки отстрани, по никакъв начин не бих си помислил, че този човек не вижда. Той знаеше всичко. Всеки рафт, всеки ред, всяка част от тези хиляди различни елементи. Чувал съм, че хората, които загубят едно сетиво, стават много силни с другите. Той явно бе надминал не само колегите си, но и човешките възможности. Kenny не виждаше – той усещаше предметите. Той бе толкова добър и знаещ в това, което прави, с такова въображение, че явно можеше да си представи всяка ситуация и какво точно му трябва за цялата водопроводна линия. Мина от другата страна на реда, прескочи десетина позиции с малки кашончета, наведе се и все точно това, което ми трябваше. Подаде ми го и ми каза, че за ситуацията, която имам – тези двете ще ми свършат работа, само да не забравя, че ми трябва и специално лепило.
Завъртя се, мина два метра опипвайки с бастуна, протегна ръка, взе точно едно от трите вида лепила и ми го подаде.
Аз огледах всичките неща, пуснах си телефона, сравних на око размерите и ми се стори, че пасват. Но и да не пасваха, в този момент аз бях толкова потресен от силата на Човешката природа, от уникалното съчетание на ум и усет у този човек, че единственото, което можах да му кажа, бе:
– Много Ви благодаря. Вие сте уникален човек. Желая Ви Весела Коледа.
– Благодаря – каза той и се отдалечи.
Повъртях се ошашавен още 1-2 минути, чудейки се какво съм забравил – бяха едни допълнителни специални клещи и, докато се лутах, пред мен се изправя една красива служителка на магазина и ме пита какво ми трябва.
– Ще го намеря. Но искам да ви кажа, че един уникален сляп човек ми помогна. Той знаеше всичко.
– О, да. Kenny.
– Моля Ви, предайте на мениджмънта на магазина, че имат уникален служител. Весела Коледа и на Вас.
Платих и излязох.
Докато пътувах към къщи, си мислех за това колко силен е човешкият дух, когато иска. Има мърди, които за много по-малко се изкарват инвалиди, за да не работят, а този човек, който по българските стандарти е 120% инвалид – се бори, за да е всеки ден на работа. Полезен.
Сетих се за това как в същия този магазин, само преди 4-10 месеца, аз бях идвал 5 пъти, за да купувам прозорци, и поне 3-4 различни служители с отлично зрение нямаха никаква представа за какво говоря. Едният ми казваше, че прозорците трябва да се мерят отвън, другият – отвътре, третият – че ми трябва специална фирма, а четвъртият – че те ще го инсталират. Пълен хаос. Може би защото виждаха.
А Kenny… виждаше с уникалния си талант, знания и сила.
Прибрах се вкъщи и премерих частите. Пасваха. Всичките. За пръв път от години нямаше да ми се наложи да се връщам, за да ги сменям.
По-късно вечерта ги инсталирах, като неочаквано лесно махнах старите, спрях водата и… изгоних жената да обикаля магазините, докато изсъхне лепилото. Вечерта пуснах водата, обаче прокапа. Мъчих се, правих, уж десетки пъти съм правил подобни неща – не става. Обадих се на моя приятел Тошко и той ми даде добри съвети, но пак не става.
Обадих се накрая на местния ми водопроводчик (американец), който ползвам понякога, и той в предколедния петък, в 18:30 часа, ми каза: „Идвам до 20 минути“.
Леле. Ние сме без вода (няма как да пусна водата на цялата къща, нали) и той ми каза, че ще дойде след 20 минути. Дори жена ми рече:
– Стига, бе.
Дойде, смени уплътнението, намаза с течен уплътнител, стегна и пуснахме водата. Не прокапа.
Попитах го колко му дължа, понеже в такива ситуации всеки тук гледа да смъкне 3 кожи.
– Нищо не ми дължиш. Коледа е.
Настоях и му платих. Коледа е.
Тази сутрин проверих – частите на „слепия“ Kenny бяха в идеално състояние и реших да споделя с Вас тази история. Точно защото е Коледа – празник на човешката воля, сила и човещина.
Весела Коледа на всички!
.
.