Античният път на изумрудите от легендарните рудници на Клеопатра (Египет, ХХ в. пр.Хр. – V в. пр.Хр.)

.

Автори:

Георги Георгиев и Ивелина Георгиева

В текста е описана една от нишките на търговските взаимотношения на Антична Тракия и Рим с Древен Египет и това е снабдяването със скъпоценни и полускъпоценни камъни за нуждите на аристократичните общества. Като скъпоценен камък с признати изключителни свойства, зеленият берил (смарагд, изумруд) с химична формула Be3Al2(SiO3)6 е харесван и желан атрибут в ювелирните изделия и в късните векове на източноримските династии (Византия). За разлика от останалите скъпоценни камъни, чието природно състояние не позволява директната употреба, шестогранната структура на кристала и лесното отделяне на излишните наслагвания дават възможност за прякото използване на призматичните късчета. Представени са ювелирни изделия от Антична Тракия, които са с вградени изумруди от Египет.

Акцентираме върху един напълно неизследван в българската научна литература източник на зелен берил за целия Античен Свят и свързаните с него антични бижута в България. Архео-геологическите изследвания от последните години категорично доказват, че рудниците на Wadi Sikait (вж. фиг. 1) в Долен Египет са най-ранните мини, познати на човечеството, откъдето зеленият берил е извличан от времето на Аменхотеп Трети (XIV век Пр.Хр.) до VI век, или близо 2000 години. Наричани са още Мините на Клеопатра и Смарагдус Орос – Изумрудената планина.

Дълбокият наситен цвят на изумруда привлича вниманието на царе и царици, на художници и богати люде в продължение на много години. За него е известно, че е един от малкото скъпоценни камъни, в които включвания и нюанси добавят стойност към камъка. Плиний Стария пише: „Всъщност никой камък не е с толкова приятен за окото цвят, защото както гледката със свежа трева и дърветата, ние имаме още по-голямо удоволствие да наблюдаваме зеленият смарагд, чийто цвят е тъй наситен… Неговото меко излъчване успокоява и премахва умората на очите ни…”

Това, което не е известно на широката общественост е, че историческият произход и употреба на този вечен скъпоценен камък може да бъде проследен до Египет. В днешни времена, изумрудът продължава да шества из пазарите на Магреба, тъй като се предлага на посетителите в туристическия Луксор, в долината на Нил в Египет, както и на базара Хан ел Халили в Кайро.

Методология на изследването

Изследването се базира на задълбоченото проучване на голям брой писмени източници, свързани с рудничното дело в Долен Египет. Също така спомогнаха и съвременните разработки на теоретичната и приложна музеология. Използваният интердисциплинарен подход (геологически и археологически) включва исторически и сравнителен аспект на представените изложения. Включено е наблюдение, интервюта, също и посещение на място в РИМ – Стара Загора и други музеи, анализ на исторически артефакти с вградени изумруди, както и няколко екземпляра, открити в землището на съвременната Стара Загора (вж. фиг. 2). Анализирани са и сходни предмети от същия античен период в разглежданата област на бижутерийна изработка в сравнителен анализ. Преценена е религиозната и ежедневната употреба на аристократичната бижутерия като инструмент на показност на властта.

.

Исторически сведения

Σμάραγδος ὄρος е част от веригата от хълмове, която минава по западния бряг на Червено море от залива Хероополит до протока Баб-ел-Мандеб. Между 24° и 25° северни географски градуса в този диапазон е планината Смарагдус, съвременната планинска верига Gebel Zabara, която получава името си от изумрудите, намерени там. Този земеделски безплоден регион привлича египтяните именно с богатствата си от злато, аметист и смарагди. В близките долини има следи от древни минни операции и в този район все още се срещат малки изумруди с по-ниско качество. Страбон (xvii. p.815) и Плиний (xxxvii., 15. s. 16) споменават в своите трактати богатството, получено от тези мини, но също и Клавдий Птолемей (Geog.4.5.8) и Олимпиодор (Frag.53.8). В Wadi Sikait, която долина е част от района, все още е запазен голям и красив храм от епохата на Птолемеите, което показва непрекъсната през вековете руднична дейност, а мините са били известни и разработвани още при управлението на Аменхотеп Трети. Думата „Уади” означава „долина” на арабски, а „Сикаит” е неправилното изговаряне на древноегипетското „сенскет” – наименованието на региона в древността.

Аменхотеп Трети е деветият фараон от осемнадесетата династия на Египет и управлява между 1388 – 1350 г. Пр. Хр. По негово време Египет преживява изключителен връх с безпрецедентен просперитет и блясък, достигайки висока културна и военна мощ. Дворецът на фараона е най-големият за времето си, а по течението на Нил са издигнати статуи и по-малки храмове, изкусно украсени от бижутери и занаятчии. Оставя след смъртта си голям брой статуи, като последните открити са през 2020 г. Една от тях е висока 180 см и е изваяна изцяло от розов кварцит. През периода на царствуването статуите от черни мрамори и скали са постепенно заменяни от такива със скъпоценни и полускъпоценни камъни, очевидно като резултат от активното извличане на скъпоценни минерали от Долен Египет и другаде. От времето на този фараон са познати първите украшения с включени най-различни минерали и скъпоценни камъни. Категорично е доказано, че по негово време започва експлоатацията на находищата от зелен берил, заради надписите в гробницата на същия и петроглифите на Уади-ел-Худи, откъдето е извличан аметист по същото време. Тези извори свидетелстват за фараонска експедиция, свързана с донесени в столицата скъпоценни камъни. Откритите над сто скални надписи говорят и за интензивно изследване на региона за злато и други ценни минерали от древните египтяни. За тях зеленото било свещен цвят, който представлявал плодородието на египетската земя и следователно символизирал плодородието и безсмъртието. Приписвали им се талисманни свойства, като носене на просперитет, разкриване на истината, защита срещу злото и дори способността да виждат бъдещето, когато са поставени под езика. Обвити в легенди за властта, в ранните времена единствено на фараоните е било позволено да носят изумруди.

Някои учени, като Джеймс Харел, считат, че добивът на зелен берил е започнал в края на I век Пр. Хр. по времето на епохата на Птолемеите, като най-голямата активност е била през царуването на Клеопатра и след това, през Римският период на владичество върху Египет (Harrell, James, 2004, 69-76). Тогава планината е получила името си – Монс Смарагдус от римляните. Харел се аргументира с по-високата организация на добив, като разпределение на дейностите, и редовната дистрибуция на минерала до античните ателиета. Въпреки различните мнения за първоначална експлоатация на мините, всички са единодушни, че до края на VI век, регионът е единственият източник на зелен берил (Whitewright, J.2011, 23-24.).

Царицата на Египет и наследница на Птолемеите, Клеопатра VII (69-31 Пр.Хр.) е била дотолкова възхитена от зелените скъпоценни камъни, че е инициирала мащабни за времето си минни дейности и операции по изваждането на минерала. Създаването на украшения от злато и изумруди било нейна страст. Клеопатра често подарявала от своите бижута на подчинените си и парадирала със собствените си огърлици и пръстени. Тя предявявила претенции за всички изумрудени мини в Египет, с цел еднолично управление на рудодобива.
Уади Сикаит е преоткрит от френският минералог и основател на Френската Академия на науките Фредерик Кайо през 1816 г., който пръв документира мащабните рударски дейности от Античността. В своята книга „Пътешествия в Тиванския оазис и близкоизточната пустиня” от 1822 г. (издадена в Лондон под редакцията на М. Джомар) той описва как изненадващо открива рудниците на Уади Сикаит. След няколкоседмично следване на стария път към Беренике, градът на Червено море, когато предполагат, че са в близост до мястото, той сяда на една скала и вижда в краката си зелените смарагди, покрити с пустинен прах. След обстойно изследване и търсене, екипът на Фредерик Кайо събира повече от пет килограма смарагди, които отнася в Кайро. Веднага описва галериите и шахтите, близки храмове и сгради, постройки за миньорите, събира сечива. Изумрудите са подарени на владетеля на Египет, Мохамед Али Паша, който го прави главен минеролог с указания да търси стари руднични шахти до Червено море. Това позволява на прочутия французин да изследва все по-голяма и обширна територия и да приобщава за научната общност още детайли от историята на Древен Египет. (Cailliaud, F. 1822, 73-145)

По-късно, вдъхновен от дейността на Фредерик Кайо, британският пътешественик Доналд Макалистър потегля към предпланините Джебел Сикаит със 130 камили, палатки, водачи и голям товар от провизии за четири месеца, за да проучи на свой ред местността, която повече от 2000 години снабдява със скъпоценни камъни Античния свят (Donald A. Mac Alister, 1900, 537-553.). На 27-ми декември 1899 г. експедицията се изправя пред планината на смарагдите, а пътешествениците са поразени от гледката на върха (548 метра надморска височина), отстояща на 15 мили от брега на Червено море. Температурната амплитуда е голяма – около 33 градуса (през нощта стойностите са минусови), а керванът непрекъснато изпитва необходимост от питейна вода. За целта те изграждат и издълбават съоръжение на около 30 мили от целта на похода. Пристигайки, те разбират, че планината е съставена от наклонени скални шисти, които в горната си част преминават в оливин и мека скала, удобна за примитивен добив на зеленият берил. В кварцовите слюдени ниши Макалистър открива първите призматични камъни и обнадеждени, изследователите разполагат своя лагер. Изследователят грижливо описва мините в над 44 скици, проучва местните храмове и разкрива пред света грандиозните мащаби на рудодобива.

В най-ново време, долината е спомената в монографията на Стивън Сайдботъм – „Беренике и античният път на подправките“, в която са представени изследванията на града от времето на Птолемеите.Чрез неговото пристанище армиите на античността се снабдявали с бойни слонове от Индия, същото е служело и за търговски операции с амфори вино до далечния изток. Съвсем закономерно, изумрудените рудници събуждат интерес на днешните изследователи и две експедиции се отправят съответно към долината Уади Сикаит и към Уади Ел Худи (2017-2024). Повечето от членовете на проекта вече са работили по минали кампании в Беренике, като част от „Проекта Беренике“, който по някакъв начин се превръща в основния проект, от който се ражда „Проектът Сикайт“.

Гръко-римският град Беренике е основан от Птолемей II през III век Сл.Хр. и бързо се превръща в една от най-важните области в Източната пустиня в Египет. Първоначално това е точка на пристигане на бойни слонове, които подсилват армиите на Птолемеите. Като цяло той се превръща в търговски център на високо ниво, който свързва Египет и Средиземно море с Африканския рог, Арабия и далечна Индия. През римската епоха търговската му роля се засилва, пълен с жизненост и културно и социално-икономическо богатство. Животът в този район продължава до първата половина на VI в. Сл. Хр.

Всички данни за град Беренике са събрани предимно по време на сезоните на разкопки, водени от две различни експедиции: американо-холандски екип, който започва работа през 1994 г., и американо-полска експедиция, която започва през 2000 г. и продължава до днес. Последният екип в момента се ръководи от SE Sidebotham (Университет на Делауеър) и I. Zych (Полски център за средиземноморска археология).

Испанско-полската експедиция разкрива непознати факти от древността

Изследването на руините от административни сгради и храмове показва солидна организация на добива (Oller Guzmán, Joan. 2020, 29-30), такава, каквато е съществувала в края на експлоатацията (V в. Сл.Хр.). Майсторите рудари на древността са пробивали дълги проходи в меките шисти, проследявайки зелената друза (кварцова вена по цялата й дължина). Те изграждали дървени подпори, за да предотвратяват срутване на малките галерии. Минералът се е отчупвал с лекота от меките скалисти шисти, които обграждали призмата. Използвани били каменни чукове, по-късно и метални длета, материалът бил пренасян с кожени торби и плетени кошници до складовете, където бил селектиран. Археолозите били поразени, когато открили същите тези кошници непокътнати в галериите. Най-качествените камъни били оценяни и предназначени за двора на фараона, който решавал какви бижута – огърлици, пръстени и обеци, да поръчва на своите ателиета. С кервани от камили, берилът бил пренасян на близо 600 км на север към Кайро.Там кристалите се изрязвали, шлайфали с пясък и устройства за прецизно изваяване на желаните форми. После многостенните камъни се полирали до блясък. Кристалната решетка на берила позволявала по-прецизни и лесни интервенции от страна на ювелирните майстори.

Открити са много допълнителни сгради и фортове по пътя на изумрудите към фараоните и античния Кайро. В най-представителната сграда е намерен надпис на древногръцки, който ни съобщава за посвещение на Хермес, Серапис и Изида и редовно изпълнение на свещенодействия и ритуали, с цел умилостивяване на божествата след издълбаването на земните недра.

В последните две години подробните проучвания на Wadi Sikait са довели до няколко основни извода. Освен досега известните 370 шахти и галерии, са разкрити още 11 рудни зони за извличане на берила. Дълбочината на някои от тях достига 120 метра, на различните нива има площадки, които могат да съберат до триста души в изправено положение, а дължината им надхвърля един километър. Проучванията също така разкриват как римляните са участвали в експлоатацията на египетските изумрудени мини, тъй като древните надписи позволяват на изследователите да разкрият информация за това кой е работил там и как са изпълнявани задачите. Друг древен надпис, оставен от римски легион и открит през последните два сезона, документира за първи път, че римската армия е била пряко замесена в експлоатацията на египетските изумрудени мини „не само за да ги защитава, но и вероятно, за да помогнат при тяхното изграждане”. Налице са цели производствени комплекси, които на място обработвали изумруда, като са открити и инструменти за ювелирната дейност!

Проучването на района от полско-испанската група документира десетки нови селища, мини, инфраструктури и дори нов некропол с над 100 гробници, което е допълнило познанията за древните погребални обреди и социалните особености на общността, живееща там преди мястото на обекта (Oller Guzmán, Joan. 2020, 189-193). Извличането на смарагди е било съпътствано с религиозна обредност, за което указва оброчен дар, направен в светилищата към големия храм (Ast, Rodney & Lougovaya, Julia. 2015, 654-678) на Уади Сикаит. Датиран е от IV век.

Един от най-важните изводи е, че през римската епоха рудниците са давани на концесии и на практика са били притежание на частни владелци и аристократи, които осигурявали работници, инструменти и прехрана, както и изграждането на сгради и храмове.

Вероятно много по-късно местните племенни общности поемат собствеността върху добива на изумруди, тъй като археолозите стигат до заключението, че някои от сградите от късната античност са били заети или построени от заселили се по-късно номади (блемме, а в момента аббади – местни пустинни групи).

Археологическият екип намира доказателства и съобщава в Journal of Near Eastern Studies през април 2021 г., че „за влизане в изумрудените мини през VI век се е изисквало разрешение от краля на племенната номадска общност”. (Cobb, Matthew. 2021, 267-293)

Някъде след VII век добиването на зеленият берил замира. Причините са няколко, като на първо място можем да поставим отслабената организация по минното дело, намаляването на количествата и изчерпване на минерала в повърхностните слоеве на скалите. Племенните вождове, под чиито контрол са рудниците постепенно изоставят работата и поради липсата на технологии. Така планината минава в забрава за стотици години, пазейки легендата за вечно зеления скъпоценен камък. Египетски учен през 1986 г. прави заключението в своя научна разработка, че от изумрудените рудници е извадено огромно количество скъпоценни камъни и вероятно изчерпването е една от причините за спирането на добива.

И наистина, до откриването на двете Америки, Wadi Sikait в Долен Египет е основен източник на изумруди за целия известен Античен Свят. Голям брой от тези зелени скъпоценни камъни, вградени в бижута достигат Тракийските царства на Балканския полуостров, като броя на артефактите е над 3000. Днес те красят главно витрините на музейни колекции в Света и са исторически ценни относно носената информация, а един изящен чифт златни обеци са представени и в Регионалният Исторически Музей в Стара Загора. Безценната находка е открита в Парк Аязмото над града и според проучватели се отнася за II – III в. Представляват квадратни чашки с форма на пресечена пирамида в които като кабошон е вместен обработеният изумруд (изразявам лично убеждение за същността на камъка). Подобен златен пръстен от римската епоха е почти идентичен като изработка и форма. В съседната витрина и от по ранен период (I в.) е прекрасната огърлица (вж. фиг. 3) от местността Чаталка, проучена през 60 – те години на миналия век от старозагорски музейни работници. На снимката ясно се виждат призматичните кристали на изумруда, през дължината на които е изтеглена златната тел.

.

Кристалите са няколко, с различна форма и големина, всички с призматично сечение. Находките могат да бъдат включени в серията от блестящи паметници на ювелирното изкуство от това време, създавани в ателиетата на големите градски центрове, гръцки колонии и древния Рим. Апогеят на тракийската държавност и култура през III в. Пр. Хр. – I в. позволява да направим извода, че политическите и културни връзки са в своя разцвет, а търговските отношения, свързани с обмен на злато и бижута с инкорпорирани смарагдови кристали достигат най-голямо разпространение. Това обяснява и множеството примери от епохата, използвани ежедневно, в сложната обредност и полагани като дар за отвъдното.

Интересен щрих представлява наличието на находище от зелен берил в местността Смиловене, Копривщица, в която местност проучвателя Проф. Даниела Агре откри тракийска резиденция. Находището е само на няколко километра от останките на владетелския дом. Дали е извличан, или използван рудника за целите на тракийската аристокрация може само да гадаем, но познанието за минерала не е било чуждо за траките. Което създава дори и минимална вероятност древното население по нашите земи да се е радвало на благата от природните ресурси, дори и с примитивни методи на извличане.

Изследвания на музея в Солун, Република Гърция

Проучването на скъпоценни камъни в бижута от римския период от известен археологически контекст могат да предоставят ценна информация за търговските пътища на скъпоценни камъни в древността, техниките на тяхното производство и декорация, популярността на определени скъпоценни камъни или връзката им с определен вид бижута. Освен това, от правилното идентифициране на тези скъпоценни камъни, музеят ще информира по-добре своята публика.

През 2024 г. изследователи от Франция (Френски институт по гемология) и археологическият музей в Солун използвали съвременни инструменти (Раман спектроскопия), за да анализират уникалния химичен състав на древни скъпоценни камъни, проследявайки проби от изумруд и аметист до техния оригинален източник. Методите са недеструктивни и осигуряват 99.99 % точност на резултатите. От колекцията на музея избират 19 артефакта за изследване, от които 17 се оказват обработени изумруди от долината Уади Сикаит (пръстени, обеци, гривна и други). Периодът на изработка варира от III в. Пр. Хр. до III век и доказва широкото търсене и употреба на изумрудите от Египет.

Находища на аметист в Египет и в България

Долината Wadi-el-Hudi се намира в Източната пустиня на Египет, югоизточно от Асуан, а сложната му геология е богата на минерали като аметист и гранит. Първоначално населен през палеолита (преди около 200 000 години), регионът е богат на археологическо наследство с представени всички периоди. Древните египтяни са създали множество рудници в долината, добивайки аметист за изработка на бижута през Средното царство и през гръко-римския период. В Метрополитън музей се пазят огърлици с аметистови камъни, изработени 2000 г. Пр. Хр. Мащабните минни дейности за извличане изисквали до 1500 души, които живеели и работили в масивни оградени селища в близост. Понякога погрешно идентифицирани като военни крепости, тези сухи каменни селища са все още добре запазени днес, като много от тях стоят близо до първоначалната си височина на два метра височина.

През 1952 г. излиза книгата на Ахмед Фахри „Надписите край аметистовите кариери на Wadi-el-Hudi”. В нея се описват близо 100 каменни пиктографски паметника. Най-ранните от тях, свидетелстват за употребата на роби при дълбаенето на шахтите за извличане на аметист и розов кварц 2000 години Пр.Хр. Количествата от аметист са били солидни и заедно с други скъпоценни минерали, те са поемали към столицата на фараона, където се обработват и влизат като украса в колиета и пръстени.

В България има няколко находища на аметисти и техни друзи в руднични шахти около Джебел и други райони в Родопите. По-интересно е богатството от минерали, което се открива по една от родопските реки в Момчилградско. Регионът е известен на родните бижутери, които намират в реката яспис, ахат, розов кварц и други минерали, сред които и аметист. Вероятно наличието на тези находки се обяснява със застиналият лавов език (Alexandra Harkovska, Zlatka Milakovska, 2015, 23-24), който се ситуира три километра нагоре по течението и в бурните зимни месеци водите отчупват парчета от него. Раздробени, те поднасят изненадващи образци от наситените цветове на скъпоценните камъни. Както е известно, скъпите минерални включвания се образуват под високото хидротермално налягане на течната лава и свръхекстремните температури в нея.

Де леге ференда

Използваме израза, който е известен в правото, за да предположим и съобразим възможности за бъдещи инициативи и разработки, свързани с наличието на египетски скъпоценни камъни в нашите музеи. Вероятно е уместно да бъде направен пълен каталог на тези артефакти, ведно с научните изследвания, които го подкрепят. Бижутерията със скъпоценни камъни има огромен интерес от популяризирането на изумруда, предвид и неговата инвестиционна значимост, въпреки че за България процентът е нисък – 0,1 %. Издигането на музейния престиж зависи от непрестанните усилия на научни работници и визионери да допринесат за по-доброто разбиране от страна на публиката не само за конкретният минерал, но и за античните маршрути, способствали цивилизационните достижения, сред които е и България. Тематични изложби, фотоконкурси, филмови продукции, изложения на бижутери, ведно с исторически факти в самостоятелни конференции също могат да бъдат разработени и да инициират посещения и интерес. В музеите до всеки артефакт може да бъде представено и линк към изследването, във формат на QR код, с цел допълнителна информация. Възможностите са големи и не бива да се органичават до „даденостите“ на дадено населено място, както много погрешно се твърдеше досега. Категорично и задължително е да се възприеме опита на гръцките музейни работници, като се изследват зелените камъни, инкорпорирани в бижута из българските музеи и се удостовери наличието на изумруди и други скъпоценни камъни. Следва да се организират конгреси, конференции и дискусии, да се създаде археологически борд за експедиции в Египет и много други.

Изводи и заключение

Рудниците при Wadi Sikait са единствен източник на изумруди за цивилизациите на Европа и Средиземноморския регион близо две хилядолетия. Въпреки че се предполага, че изумрудите са били извличани през римския период в Хабахтал, близо до Залцбург, Австрия, няма известни убедителни доказателства за съществуването на други мини преди Средновековието и доколумбовата ера. Добивът на изумруди в Египет се извършва не само в галериите на Wadi Sikait, но и в няколко обекта в рамките на 15 км от тази долина, включително Gebel Zabarah на северозапад, Wadi Nugrus и Wadi Abu Rusheid на запад, Wadi Umm Kabu и Wadi Umm Debaa на югоизток и Wadi Gimal на югозапад. Египетските изумруди имат мътно прозрачен вид поради наличието на други примеси и са с характерен вид (Mostafa Soliman, 1986, 529-548). Те обикновено съдържат малки различни минерални включвания (флогопит, актинолит и други минерални еквиваленти) и при преценката им в антични бижута не могат да бъдат объркани. Минералът зелен берил е инкорпориран в множество артефакти от античността – най-вече ювелирни изделия – прекрасни примери за оживената рударска и търговска дейност в древния свят. За нас е гордост, че някои образци се намират в български музеи, сред които този в Стара Загора.

Понастоящем, цялата област ведно с Уади Сикаит е национален парк на Египет под името Уади Гемал и е под специална защита на Министерството на антиките.
Днес Колумбия, разположена на континента Южна Америка, е най-големият производител на изумруди за световния пазар, а наскоро е открито и канадско находище до Регал Ридж.

Повод за настоящата статия е откритата в София изложба на изумруди от цял свят в музей „Земята и Хората“, която ще остане там до пролетта и чието посещение горещо препоръчваме.

Благодарности: Изразяваме благодарности към РИМ – Стара Загора за възможността да се снабдим с фотографии на представените артефакти, на Археологическият музей в Солун, за прекрасното спектографско изследване, което направиха на избрани техни музейни предмети с вградени изумруди, на археологическият екип от испански и полски изследователи в долината на Уади Сикаит (Project Sikait) и на екипа от долината Уади-Ел-Худи (аметистовите рудници), с които имахме вдъхновяваща комуникация, на някои любители на гемологията, които ни изпратиха образци и снимки от всички находища в света.

Подробна монография ще бъде издадена през 2025 г., а научното изследване е публикувано за пръв път през 2022 г. в издание на Унибит – София.

.

ЗА АВТОРИТЕ

Георги Георгиев – адвокат с над 17-годишна практика в различни сфери на правото. Специализирал е в Бостън, САЩ, в областта на разрешаване на конфликти, в Университетите Харвард и Съфолк (2006). Експерт ПР в областта на културно-историческото наследство, консултант по културно-историческо наследство на голяма община (2015-2018), докторант в УНИБИТ – София, с над петдесет научни публикации в областта на КИН, статии, концепции, стратегии. Изследовател на развойната индустриална зона Sophia – Anthipolis. Франция, археоастрономията и морската навигация в античността, пътищата на виното и зехтина XX в. Пр.Хр. – VIII в. Сл.Хр. (подготвяна монография). Поет, художник, авантюрист, наричан е още Indiana George заради негови открития и разгадани тайни на древността и миналото, включително ориентацията на града според изгрева на 14-ти август – Победата на Шипка. Популяризира Стара Загора чрез свои стихове, картини, изследвания, авторски статии. Член на експедиции на проф. Валерия Фол и др.

Ивелина Георгиева – експерт ПР фотограф, популяризатор на културното наследство, представяла е фотоизложби в Дегу (Южна Корея, 2015), Сицилия (2024), Виена (2024), Франция (2023), САЩ (Чикаго и Бостън) и др. Поетеса и артфотограф , любител на историята и откривател на единствена в света архаична олтарна маса с представени съзвездия, артефакт на над 5000 години. Автор на много исторически изследвания и доклади, самостоятелно и в съавторство. Съучредител на първия think-tank брейнсторминг център в България – в Стара Загора (2013).

.