Луиджи Алое (28 март 1943 – 19 януари 2025)
От името на Българското дружество за клетъчна биология,
д-р Георги Н. Чалдъков, председател
.
Древногръцката дума ἀρετή (arete) означава „превъзходство от всякакъв вид“ – от най-доброто, съвършенството, моралната добродетел и от приноса на Луиджи Алое в изследването на „Растежен фактор за нерви“ (Nerve Growth Factor – NGF) и свързаните с него невротрофини при здраве и болести. Homo arеte et heuristicus – човек с висока ефективност, използващ всичките си творчески способности за постигане на превъзходни научни резултати. Съответно, аристократ (aristos – най-добър, kratos – власт) – сила за най-доброто.
От 1998 г. често го наричах „ABC – Amico, Banca е Capo“ (Приятел, Банка и Началство). Фактически, професор Луиджи Алое е един от най-добрите наши Приятели по мозък-и-сърце (Brain-and-Heart Friends). Той е световноизвестен учен и научен директор на Института по клетъчна биология и невробиология в Рим (1975–2018). Роден в Амантеа на 28 март – нека тази дата бъде чествана като „Ден на Луиджи Алое”. Амантеа, прегърната от Теренско море и планината „Сила“, е крисива и гостоприемна, разположена в регион Калабрия в Южна Италия – Енотрия („Земя на виното“), както са я наричали в създадената преди векове колония „Голяма Гърция“ (Magna Graecia). В нея, включително в съседна Сицилия, зреят над 600 вида вино.
„Калабрия обаче е земя и на философите Ксенофан, Зенон, Парменид, Питагор, Томасо Кампанела и на Нобеловия лауреат за медицина Ренато Дулбеко“ – казва Луиджи. И на жени с „демонична красота” – допълвам аз. Ако сте в Рим и искате да ги видите, преминавате около 600 км на юг с „Ланчията” на Луиджи – и сте в Амантеа.
„Hopos esti („Това е“): всички пътища водят първо към Калабрия, след това“ – към Рим, казва Луиджи. Аз добавям: и към „българските килии” (Celle di Bulgheria) – град, основан около 667 г., когато в Италия пристига петият син на кан Кубрат – Алцек, заедно с над десет хиляди българи.
Сестрата, една от дъщерите и внучката на Луиджи се казват Розалия – кръстени са на баба му – сеньора Розалия (1878–1965). Тя обичала да казва, че човек, който пие вино, е по-близо до Бога. Изгледала всеотдайно петимата си внуци – Роко, Франко, Луиджи, Розалия и Алфредо, тя емигрирала при сестра си в САЩ, където починала от носталгия по Калабрия.
През 1967 г. Луиджи започва научно-изследователската си кариера с проф. Рита Леви-Монталчини във Washington University, St. Louis, Missouri, USA:
.
.
През 1973 г. се връща в Италия – „красивата страна“ (bel paese), където повече от 40 години работи в Institute of Cell Biology and Neurobiology в Рим – най-продуктивният и иновативен сътрудник на Рита Леви-Монталчини, публикувал 407 статии (по данни на PubMed), ръководител на повече от 10 докторанта (PhD students).
През 1897–1898 г. поетът Кирил Христов (1875–1944) е живял в Неапол – „пиян от свойте младини”, Южна Италия още повече възпламенява хедонистичните му рефлекси и той ги описава в една „Неаполитанска вечер”:
…Тъй тържествена, омайна –
да мине без любов, ще бъде грях.
С Луиджи и други италиански колеги гостувахме на Христо Фотев в къщата му Равадиново, село близо до Созопол. Тогава Христо ни разказа за „Черните очи” – още един италиански екстаз на любовта на Кирил Христов:
Видях я – ослепяха ми очите
от тая демонична красота.
Между вулкани майка я родила,
в Калабрия – сърца за да мори.
На третий ден аз грабвам китка цвете
и влизам при Розалия…
Но смая се и трепна тя тогива –
и готви се да бяга, да се крий:
„Недей!… Батиста е ревнив… не бива!
Да знай – ще те убий!…”
„Да ме убие!… Нека!… Остави ме!…”
И тигър ревна в моето сърце –
и хубостта, която подлуди ме,
аз грабнах на ръце…
И всичката ми кръв нахлу в главата…
Как можех вече аз да се свестя,
когато и Батиста, и… камата
сама забрави тя?
Запитах Луиджи дали е чувал за българин, който е познавал (в библейски смисъл) баба му – по това време тя е била 19–20-годишна „демонична красота“.
„И да е познавала този българин, тя не би ми казала. Но знам, че в Амантеа нямаме мъж с име Батиста“ – отговори Луиджи. След това каза, че „Черните очи” на Кирил Христов му напомнят за „Невярната съпруга” на Федерико Гарсия Лорка:
Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.
Sicut matribus еt patribus sit Deus nobis („Като с нашите майки и бащи, нека Бог бъде с нас“). Поклон! Светлина, Мир и Обич в Душата ти, ЛУИДЖИ АЛОЕ.
.
