Мария Константиновна Червенкова – силната жена до един голям учен

.

На 1 януари с особена радост отбелязваме юбилея на Мария Константиновна Червенкова – жена, чийто принос към българистиката често остава в сянка, но чието значение е неоценимо и заслужава дълбоко уважение. Родом от Твърдица, тя произхожда от уважавания род Врагалеви. Житейският й път се преплита с този на Николай Николаевич Червенков – историк и един от изтъкнатите българисти на нашето време.

Семейството на Мария Константиновна и Николай Николаевич е пример за всеотдайност и родолюбие. Символично, тяхното супружество започва на 24 май 1980 г., деня, в който българската, а и цялата славянска общност отбелязват празника на писмеността и културата. Това двойно значение на датата – национално и семейно – изгражда силна основа за тяхната съвместна житейска и професионална мисия. Тя дарява съпруга си с двама сина – Динчо и Петьо, които наследяват патриотизма и подкрепят родолюбивите инициативи на баща си.

Когато казвам, че до (а не зад) успешния мъж стои силна жена, този израз с пълна сила важи и за Мария Константиновна. Тя не само е спътница в живота на Николай Николаевич, но и негова опора, вдъхновение и пътеводна звезда. В най-трудните времена, като тези през 90-те години на миналия век, когато мнозина учени в Молдова са изправени пред несигурност, тя е тази, която насърчава и подкрепя съпруга си да остане верен на науката и на мисията си „во благо роду болгарскому“.

Тя активно участва в развитието на тогава младото Научно дружество на българистите в Република Молдова, чийто първи председател е съпругът й, Николай Николаевич Червенков. Малцина знаят, че именно Мария Константиновна е отговорна за компютърния набор на множество книги, издадени под егидата на Научното дружество. Сред тях се открояват двата тома „Родословни дървета на Тараклия“ на краеведа Петър Кайряк – изключителен труд, който и до днес помага на тараклийците да възстановяват своите родословия. Освен това, тя оказва ценна подкрепа при издаването на други научни трудове, включително и на моите монографии.

Мария Константиновна е неизменен помощник в логистиката на научните мероприятия, като активно участва в организирането на значими събития, свързани с популяризирането на българската история и култура. Така например, през септември 2017 г., с нейната пряка подкрепа, бе организирано посещение на членовете на Научното дружество на българистите в град Самоков, България. Там участниците посетиха места, свързани с живота и делото на видния бесарабски българин и дипломат Георги Иванов Калинков. В края на същия месец Мария Константиновна изигра важна роля в планирането и логистиката на посещенията в Чийшия и Авдарма, където членовете на дружеството посетиха местните музеи и учебни заведения. През октомври същата година тя спомогна за организирането на кръгла маса в българската Твърдица, на която, заедно с д.и.н. Николай Николаевич Червенков, представихме аспекти от историята на молдовската Твърдица пред местната българска общност.

Един от най-ярките ми спомени с Мария Константиновна е от август 2022 г., когато тя бе мой верен помощник и шофьор по време на изследванията ми в поречието на река Камчия в България. Тогава с нейна непосредствена помощ събирах материали за историята на българите от село Камчик в Саратския район, Украйна.

Мария Константиновна е и символ на българското гостоприемство и традиция. Нито едно заседание на Управителния съвет на Научното дружество на българистите, проведено в дома им в Кишинев не минаваше без топлината и уюта, които тя създава. Същото важи и за научните конференции, организирани в Българската библиотека „Христо Ботев“, където Мария Константиновна винаги се грижи гостите да бъдат посрещнати по най-добрия начин. Нейното внимание и уважението към българските традиции оставят трайно впечатление у всички, които имат удоволствието да я познават.

Мария Константиновна е повече от съпруга и майка. Тя ни показва как силата, търпението и любовта могат да вдъхновят не само един голям учен, но и цяла общност.

Честит юбилей, Мария Константиновна! Пожелавам Ви здраве, радост и още дълги години вдъхновение!

.

Иван Думиника,
доктор хабилитат на историческите науки

гр. Кишинев, 01.01.2025 г.

.