.
Неотдавна вицепрезидентът на САЩ Камала Харис се обърка, докато произнасяше клетва за вярност към американското знаме. Неудобната ситуация се разигра по време на първата сесия на новия Сенат на САЩ, който започна работа в началото на 2025 година.
Според мой приятел и честен привърженик на Демократическата партия в САЩ, нищо не му е направило по-лошо впечатление за изтичащия мандат на Байдън и Харис от този гаф, който го е поразил, тъй като тази клетва (The Pledge of Allegiance*) се знае и изпълнява всекидневно от учениците в почти всички американски училища и при това е само от 25 думи.
Ето как те са подредени в единствено изречение:
„Заклевам се във вярност към знамето на Съединените американски щати и на републиката, която представлява, една нация под Бог, неделима, със свобода и справедливост за всички.“
На английски: “I pledge allegiance to the Flag of the United States of America, and to the Republic for which it stands, one nation under God, indivisible, with liberty and justice for all.“
.
.
Обсъждайки с близки и приятели случая, заедно стигнахме до заключението, че не е лошо и в България да имаме подобна клетва. И сякаш сега е най-подходящото време тя да бъде приета, тъй както американска клетва се е появила в тежко време за САЩ, скоро след Гражданската война, когато повечето хора били отчаяни и обезверени.
Ето какво сам е разказал Франсис Белами – един от създателите на първоначалния й текст:
„В началото на деветдесетте години патриотизмът и националното чувство бяха на много ниско ниво. Мислех си, че обетът за лоялност или вярност към знамето трябва да бъде доминиращата идея. Особено подчертах думата „вярност“. … Започвайки с нова дума вярност, първо реших, че „заклевам се“ е по-добра дума от „обет“ или „кълна се“ и че трябва да се използва първо лице единствено число…”
Белами също е разглеждал лозунга на Френската революция “Liberté, égalité, fraternité” („Свобода, равенство, братство“), но смятал, че „братството е твърде далечно за реализация и… че равенството е съмнителна дума. В заключение заявява „Свободата и справедливостта със сигурност бяха основни, бяха неоспорими и бяха всичко, с което всяка нация можеше да се справи, ако властта се упражнява за всички. Тези думи включваха и духа на равенство и братство.“
През 1923 г. Конференцията на националното знаме призова думите „моето знаме“ да бъдат променени на „знамето на Съединените щати“, така че хората, родени в чужбина, да не бъркат лоялността между родината си и САЩ.
Добавяне на израза „под Бог“ е последната поправка в клетвата. Луис Албърт Боуман, адвокат от Илинойс, е първият, който предлага добавянето на „под Бог“ към клетвата. На събрание на 12 февруари 1948 г. той рецитира обета с добавените две думи „под Бога“. Той каза, че думите идват от речта на Линкълн в Гетисбърг.
След няколкогодишни дълги спорове Конгресът приема необходимото законодателство и Айзенхауер подписва законопроекта в Деня на знамето на 14 юни 1954 г. След него Айзенхауер заявява: “От този ден нататък милионите наши ученици всеки ден ще провъзгласяват във всеки град и предградие, във всяко село и селска училищна къща, посвещението на нашата нация и нашия народ на Всемогъщия… По този начин ние потвърждаваме трансцендентността на религиозната вяра в наследството и бъдещето на Америка; по този начин непрекъснато ще укрепваме тези духовни оръжия, които завинаги ще бъдат най-мощният ресурс на нашата страна, в мир или във война.”
След 1954 г. (почти 70 години след създаване на първоначалния текст) клетвата за вярност не е променяна повече до днес.
А какво ще кажете Вие – необходима ли ни е подобна българска клетва?
Очакваме Вашите мнения на редакционния ни имейл (ТУК).
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Клетвата за вярност е патриотичен стих, който обещава вярност към знамето и републиката на Съединените американски щати. Първата версия е написана през 1885 г. от капитан Джордж Тачър Балч, офицер от армията на Съюза в Гражданската война, който по-късно е и автор на книга за това как да се преподава патриотизъм на децата в държавните училища. През 1892 г. при подготовката за Световното изложение в Чикаго, което чества 400-годишнината от пристигането на Христофор Колумб в Америка, Франсис Белами ревизира стиха на Балч. От списанието The Youth’s Companion успели да убедят тогавашния президент Бенджамин Харисън да въведе Деня на Колумб като национален празник с национално училищно честване. Списанието изпраща листовки, съдържащи Клетвата за вярност на Белами, до училища в цялата страна и на 21 октомври 1892 г. за първи път над 10 000 деца рецитират заедно стиха. Днес с рецитиране на клетвата започва всеки учебен ден в американските училища.
.
.
