Пресбиопия

.

Разказ от Хасан Ефраимов

Няма по-големи амсалаци от производителите на автомобили. Напълниха автомобилите с толкова много джаджи, докато не ги направиха непродаваеми, забравяйки дори за основната им цел – да придвижват хора от точка А до точка В, а не да разполагат с подгрявка за хемороидите на някой нашенски хашлак. Забравиха и за това, че парите не са в пишлеметата, а в такива на моята възраст, които как да е и за глупости не ги дават. Целейки се в тези, които нямат 100 000 лева, изтърваха тези, които могат да дадат 50 000 лева.

Понеже колата ми вече мина 10 години, реших да се поразходя из автомобилните салони. Купуваш я на фирмата си и, вместо данъци на държавата, си плащаш лизингчето. Гориво, масла, гуми, консумативи, всичко за сметка на фирмата. Просто малки предимства, които ти дава демокрацията и това да работиш в частния сектор. Ся… който завижда, да излиза на частно, че да му видя гъзеца после. Мога и да ви подскажа – ако ме видите някъде да работя 8 часа за заплата, значи не съм аз. А бе, след многото жени, които съм имал в живота си, повече не купувам никога кола втора употреба, че тъй ги амортизират и превъртат километражите после… Направо не е за разправяне. Като дръпнат един тунинг са в състояние да излъжат дори такъв разбирач като мен, който освен отвън, може да ги разглежда основно и отвътре – и с това даже си изкарва хляба.

Какво бе учудването ми, обаче, когато видях монтиран по един огромен цветен телевизор на таблото на всяка една съвременна кола. За дизайна изобщо няма да говоря – всички вече имитират джипове. Демек, да показват състоятелност, сякаш киртакът, разположил се вътре, е излязъл да си наобиколи нивите. Измислили са дори да ги наричат SUV. А бе уж джип, ама не съвсем, а евтина имитация, бил с подобрена проходимост само. Ако има нещо, което не обичам, освен грозните жени, това са джиповете.

– Махни телевизора и ще я взема – бъзикнах поредния дилър, ама той не се усети. Бях седнал в хубав и разлат седан, любимите ми коли. Залепват на пътя и не мърдат. Аз да не карам из чукарите!

– Е, как да го махна? – клъвна веднага оня.

– Кат’ не знаеш как да го махнеш, що си го изтипосал там тогава?

– Не съм го сложил аз.

– Аз вкъщи не гледам телевизия, вие ще ме карате в колата… Айде, де… Ми, ще се блъсна някъде, докато го зяпам, бе.

Затова стават толкова много катастрофи напоследък, защото всички гледат телевизия, докато карат, ама на никого не му пука, понеже целият свят вече се управлява от амсалаци. На няколко пъти се наложи да карам колата на дъщеря ми. Че този телевизор вечер свети в очите ми, бе. Как да виждам пътя? Намалих му яркостта, но продължаваше да ме дразни.

– Добре де, защо не го искате? Знаете ли колко полезни функции има? – продължи, обаче, оня наглец.

– Защото не го виждам. Удовлетворява ли те отговорът ми?

– Как така не го виждате?

– Ми, за да видя какво пише на телевизора, трябва да си сложа очилата, а като ги сложа, не виждам пътя. Пресбиопия! Знаеш ли какво значи?

– Не.

– Като не знаеш, има Гугъл бе, момче – довърших го окончателно. – Ама вие и Гугъл не знаете да използвате, зяпайки тези телевизори.

Оттук насетне господар на положението бях аз и момчето само щеше да кима.

– Ти ще дадеш ли пари за нещо, което не виждаш?

– Не.

– Защо тогава очакваш от мен да дам? А… махни и лъскавите лайсни. Мразя лъскави неща. Махни и парктроника, мога да си паркирам колата сам. Махни и този темпомат, искам сам да решавам колко да натисна газта. Махни и автоматичната скоростна кутия.

– Ама как? Тя е толкова полезна.

– За Истанбул може и да е, ама да ме караш в Добрич да дам пари за автоматична скоростна кутия, щото ме мързи да сменя предавката… Искам сам да преценя кога да сменя предавката. Махни и автоматичните чистачки, мога да видя, че е завалял дъжд.

– Вие тогава няма да искате и автоматичните светлини.

– Ти виждаш ли, когато стане тъмно?

– Ами, да.

– Аз мога и да съм и с пресбиопия, ама… Защо тогава си мислиш, че аз не виждам и ми предлагаш датчик за това?

– Нали казахте, че не виждате…

– А бе, само телевизора не виждам, бе!

– Но това е улеснение…

– Не искам улеснение, което струва една шапка пари!

– Ето, например, ние имаме телефонна интеграция…

– Не искам телефонна интеграция бе, момче. Да изброявам ли още неща, за които не бих дал пари?

– Ох, недейте. Какво всъщност искате?

– Искам надежден автомобил с добър двигател. Такъв двигател, който да ме умори.

– Вече няма такива.

– Сензори имате, които да виждат вместо мен, а добър двигател да сложите, не сте се сетили. Вие бихте ли си купили автомобил, който не отговаря на изискванията ви?

– Аз нямам пари, господине. Никога няма да мога да си купя такава кола.

А сега, де! Аз какво ви разправях досега. Пишлемето ще даде мангизи, ама ги няма. Аз имам, ама няма да ги дам. Всъщност, и аз ще дам, но не ми предлагат това, което търся, а това, което решават, че ще им донесе повече печалба. Е, не са ли амсалаци производителите?

Всъщност, производителите се смятат за хитреци, ама искрено се кефя, когато чета какви загуби имат и как са им спаднали продажбите. Максимата на народа е в пълна сила. Не си такъв, за какъвто се смяташ, а това, което показват резултатите.

Засега Европа спря джигитайците с мита, но този номер няма да издържи дълго. А на бас, че и европейските производители ще се усетят и ще се върнат към базови модели, включващи основни неща. Аз ще съм първият, който ще си купи такава кола. 🙂

Оф… Исках да ви покажа защо „Дачия Сандеро“ е на първо място по продажби в Европа, мачкайки дори „Тесла“, а докъде стигнах. Ми, защото хората продават автомобили, а не изгъзици.

А бе, к’о ми пука всъщност, че трябва да давам пари за ремонти вече – те също се приспадат от данъците. Да му мислят тия, които карат лични автомобили, аз лична кола нямам, само фирмена. Ето, след толкова много разводи, дори аз поумнях и прогледнах, въпреки пресбиопията си. Защо тогава хората са толкова слепи? Виждам и как се опитват да ме прецакат! Няколко пъти ме зануляваха, но сега вече могат да ми вземат само дъртия… Една игла да купя, взимам я на името на фирмата. Та затова се женя толкова лесно – аз на мое име нямам нищо. Дори банковата ми сметка е празна. А бе, като се разведат с мен, остават дори без дедевия.

.

Хасан Ефраимов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Б.а.: Заглавието бе разгадано от Виолета Кирова.

.