Състояние на света – 2024: Моралом 2, написан в потока от асоциации

.

Илюстриран с рисунка на внука ми Никифор,
когато беше 11-годишен

.

Внимавай тук добре, Любомъдри Читателю: да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите. – Паисий Хилендарски, от „История славеноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом”, 1762 г.

Аз не съм писател, а човек, който продължава да пише публисета (публицистични есета), „разказана наука“ (science-in-fiction) и биомедицинска наука, „за да не полудее“, както каза Жан Рено – големия френски актьор, сега и писател с романа си „Ема“.

На 28 декември 2024 г. Eurochicago.com публикува моята „разказана наука“, озаглавена „От огледалните бактерии до огледални форми на живот, светът е пред нова опасност“. На 15 февруари 2019 г. за първи път писах за опасността от една често срещана злокачествена болест, която диагностицирах като Моралом. „Диагнозата“ беше публикувана в някои е-медии и един национален седмичник, който за 2–3 години публикуваше всички мои компютрописи (така наричаните „ръкописи“ в пре-дигиталните години) – докато писах на главния редактор „Не, благодаря!“, когато искаше да махна едни лирично-романтични думи от текста ми (1) – и той, чрез заместник главния редактор-ка, натиснаха за бутона „Цензуратура“ и „Апоптоза“ (2), за които съм писал преди това.

Както самопожелание да продължавам да работя, сега, в първите дни на нова година, пиша „Моралом – 2….“. И така, основаният през 1974 г. във Вашингтон, Институтът за наблюдаване на света (The Worldwatch Institute) всяка година публикува книги, озаглавени „Състояние на света“ (State of the World). Започвам моят анализ за „Състояние на света – 2024“ с думите, произнесени от Уилям Фокнър в Нобеловата му лекция на 10 декември 1949 г. в Стокхолм: “Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже се научихме да го понасяме. Вече не се мисли за духа. Съществува само един въпрос: „Кога ще бъдем взривени?”.

Nihil novi sub sole – и сега пак се питаме ”Кога ще бъдем взривени?“, кога ще спрат войните, когато ще спре тероризмът, кога ще станем мъдри и емпатични, докога ще приемаме злото за добро, грозното за красиво?

Nihil novi sub sole ми напомни и за Nihil novi nisi commune consensus („Нищо ново без съгласето на всички“), написано във „Великата харта на свободата“ (латински, Magna Carta Libertatum) – в Англия през 1215 г., в Полша – 1505 г.

Времето, когато в България не са били родени нито Паисий, нито Раковски, Левски и Ботев. Всъщност, католическият епископ Петър Богдан е писал  първи – през 1667 г., преди Паисий в 1762-ра, за българската история в неговата книга, написана на латински със заглавието De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas („За древността на бащината земя и за българските дела на нейните сънародници“). Да, Варненският халколитен некропол е от каменно-медната епоха, най-старото (около 5000 г. преди Христа) и най-тежкото (6.5 кг. в 3000 предмета) от всички, открити досега по света златни съкровища (3).

„Да ти взема болката“ (цавът данем) – знаем от големия режисьор Крикор Азарян за тази емпатия на арменците, когато срещнат човек, който е угрижен. Притесни ме откровеността на този мъдър човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги (14 декември 2009 г.): “Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш” – трябва и ние да се замислим, както „Аз мисля“ (I think), написано от Чарлс Дарвин пред неговата първа рисиунка на „Дървото на еволюцията“ в „Произход на видовете“. Това е трогателен глас от “интимната акустика на човешката душа”, мисли със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия. На cante jondo – дълбоката андалуска песен:

Майка ми има тревоги
и аз имам моите.
Аз чувствам тревогите на майка ми –
не моите.

Реципрочната емпатия е профилът на духовно богатите личности. Тя, Санчо, е един от най-скъпите подаръци, които небето е дало на хората – казваше Дон Кихот за Свободата. И както Йордан Радичков илюстрираше емпатията с рисунка в книгата си „Ние, врабчетата”:

След болестите, войните и природните бедствия, няма по-опасно явление за хората от липсата на емпатия с радостите и с болките на другия. От локалните личностни до глобалните политически прояви тази липса продължава да трови човека и обществото. Да си Нарцис, апатичен и егоцентричен, е отвратително и опасно. Когато това става политика на „великите сили“, нарцисизмът се превръща във войни и създаване на нови „демократични“ държави. Нарцистична политика – нейното ехо е с вековна хронология за България: от векове Тя е мишена на „правото на силния“ (might is right), на right to do so. На 13 юли 1878 г. в Берлин „великите сили“ най-безцеремонно разкъсаха територията на Родината ни. На 4 февруари 1945 г. в двореца „Ливадия“ в Ялта на полуостров Крим, Чърчил, Рузвелт и Сталин разпънаха България на кръста на Англия, САЩ и Съветския съюз, през 1944–1989 – на Съветския съюз. През последните 35 години – на САЩ и Русия, в бъдеще може и на Китай.

През 1859 г. в „Произход на видовете“ Дарвин създаде основите на еволюционната биология – оцеляването на една социална група в голяма степен зависи от емпатията и сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи.

Емпатия или агресия, какво избираш, братко?

Един от отговорите е в теорията на счупените прозорци (broken windows theory). Той гласи: малките нарушения на реда не са само показател за криминогенната обстановка – те са „пеперудите“, влияещи на нивото на престъпност като цяло. „Счупените прозорци“ са описани през 1982 г. от американските социолози George Kelling и James Wilson в книгата им „Счупени прозорци. Полицията и безопасността на съседите“ (Broken Windows. The police and neighborhood safety). Заглавието идва от примера, който авторите описват: „Ако на една сграда е счупен един прозорец и никой не го ремонтира, то след време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“

Така, когато обществото и политиците не обръщат внимание на малките нарушения на реда, стават големи нарушения и престъления, като побоища в училищата и убийствено шофиране, които, ако не са наказани справедливо, провокират други хора към извършване на подобни нарушения. Така е било и в САЩ преди 50-60 години – тогава майките на децата, убити на пътищата, организират движението Mothers Against Drunk Drivers (MADD) и протестират пред съдилищата, докато убийците на децата им не получат справедлива присъда – назидание за потенциални пътни убийци. Дългосрочната работа по предотвратяване на малките нарушения и наказването на нарушителите създава атмосфера за нетърпимост към всички нарушения. В такъв „огледален свят” не е изненадващо, че и други българи приличат на политиците. Рок музикант и негови съавтори говорят срещу един голям журналист, а той им отговаря писмено с „Овце”. Голям журналист, но преди това и той ползваше думи, които обругават, иронизират, ароганстват – като „едно любопитно чехълче“, „етични кастрати“, „свирепи овце“, „миши души“, „дребни, балкански хитреци“, „телевизионни пенкилери“, „лилипути“.

Но има по-жестоки примери – в едно телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха без реакция „откровенията“ на социолога Андрей Райчев, който нарече Левски “конекрадец”, а Левски и Ботев – ”хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на Милена Кирова – професор по „психоанализа на българска литература”, която с ехидно пренебрежения пише за творчеството на Ботев, Вазов и Йовков. В нейното “академично слово”, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя каза: “Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката”. А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”. Подобно пренебрежение имаше и в проекта “Митът Батак” на Мартина Балева от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет.

Преди години в Румъния обаче постъпиха по-разумно: премиерът Виктор Понта заяви, че той и президентът Траян Бъсеску са подписали споразумение за сътрудничество – въпреки че преди изборите Бъсеску нарече Понта “прасе” и “маниакален лъжец”, сега Понта каза: “Няма да се наричаме взаимно с други имена и няма да използваме сравнения от животинското царство”.

За да направят нещо подобно на румънците, българските политици
трябва първо да препрочетат (?) „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“) на д-р Петър Берон, издаден пред 200 години, на 14 ноември 1824 г. След това – „Малкият принц“, „Ние, врабчетата“ и „Престъпление и наказание“. И тогава да прочетат и разберат „Счупените прозорци“, както и книгата (2002) „Повратна точка. Как малките неща правят голяма разлика“ (The Tipping Point. How little things make a big difference) на Малкълм Гледуел – английски журналист и писател. „Изболзвайте го или го губите“, през 2003-та призова Dr Joseph T. Coyle:

А ние си спомняме „Бунтът на масите” на знаменития испански мъдрец Хосе Ортега-и-Гасет (1883–1955) , където се фокусираме върху: „Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал“. Сега за мен това звучи така: „Същността на въпроса е, че светът страда от моралом – злокачествен тумор на морала“. Богатите са по-богати, бедните са по-гладни, по-болни, по-необразовани и по-репродуктивни. Като цяло, съвременният свят спешно се нуждае от възстановяване на парадигмата на хуманизма, от изграждане на антроподемокрация – власт на Човека и Народа. Дакото това не стане, по-точно, защото е малко вероятно това да стане, достигнали до point of no return, ще трябва да пиша за метастазите – пандемията на Моралом – 3.

Важнослов

Не знам дали някой знае докога ще продължи глокалния Моралом – от „глобално и локално“ става „глокално“, измислено от проф. Рене Дюбо с неговата лъчезарна мисъл “Think globally, act locally”, изречена  пред Асамблеята на ООН през 1972 г.

Да разчитаме ли на Deus ex Machina?…. или на КАКВО?: „Ще трябва да мечтаем, а нямаме нищо за мечтаене“ – преди повече от 60 години написа големият американски поет Едуард Къмингс в едно от 900-те си стихотворения.

Разумно е да поддържаме „Животът е диалог“ (La vie en dialogue), в който трябва да бъдеш заговорван, трябва да се настроиш на чуване“ – писа философът Мартин Бубер през 1923 г.

Надявам се на диалог in silico чрез с[email protected] за мнението Ви за „Моралом-2“, Любомъдри читатели.

Д-р Георги Н. Чалдъков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

1. Основните функции на един текст са предоставянето на: (i) нова информация, (ii) въздейстнвие върху мисли и чувства, (iii) естетическа – няколко капки ухание на лирика и романтика.

2. От гръцки, „апоптоза“ означава „отпадане“ (apo – „от“, ptosis – „падане“), например – на есенни листа на дърветата (4). За апоптоза, като програмирана клетъчна смърт, пише в моя учебник Principles of Cell Biology (2022), който е в Amazon.com за любознателните студенти и преподаватели.

3. Открито е случайно през 1972 г. край Варна от багериста Райчо Маринов – какъв честен човек! И е на хора, живяли в устроена държава по черноморското крайбрежие на Северна България. Ако някои ги бяха обявили за най-древната цивилизация в Европа, нямаше ли да бъде симптом за компенсиране на комплекси на малоценност, тоест „Северномакедонски синдром“?

4. Eсенно дефиле

С двете си ръце вятърът
съблича пожълтелите блузи на дърветата
и те по-ясно показват стройните си тела
с фрактални* корони на главите им –
по златните килими на есента
дефиле на красотата.

* Фракталите са самоподобни, повтарящи се, „начупени“ по форма структури с различни размери – едни от най-разпространените „картини“ на Земята, включително в клетките на растения, животни и човека, разбира се. Терминът „фрактал“ (латински, fractus – „счупен“) е въведен през 1975 г. от френския математик Беноа Манделброт – автор на теорията на самоподобието в Природата (Gomory R. Benoit Mandelbrot (1924 – 2010). Nature 468 (7322). 2010;  Mandelbrot B. The Fractalist. Memoir of a Scientific Maverick, New York:Vintage Books, 2013).
Примери много, повечето красиви – например нервните клетки (неврони) имат два вида израстъци: един аксон и много дендрити (гръцки dentron – „дърво“). Повърхността на дендритите е покрита с фрактални структури, наричани „дендритни гърбици“ (dendritic spines) – динамични формации на мозъчните синапси, участващи в когнитивните процеси:
Микрографии на хореографията на когницията, изпълнявана от дендритни фрактали. От: Tolias KF, Duman JG, Um K. Control of synapse development and plasticity by Rho GTPase regulatory proteins. Progress in Neurobiology 2011; 94:133-148.
Като четете тази статия, може да се насладите на вашите дендритни фрактали и да ги накарате да танцуват – превенция за болестта на Алцхаймер-Перусини – (Pellegrini F, Rosso M, Chu DT. Gaetano Perusini: The forgotten neuroscientist behind „Alzheimer’s“ disease (Гаетано Перусини: Забравеният невроучен относно болестта „на Алцхаймер“). Neuroscientist 2023;29(3):273-276. DOI:10.1177/10738584211059466

.