.
Вчера е починал най-възрастният световен шампион Борис Спаски (Спасский, Борис Васильевич), роден през 1937 г. Някога той беше първият световен юношески шампион от СССР и най-младият гросмайстор в света по това време. През пролетта на 1960 г., на турнир в Аржентина, Спаски печели първата си партия с Робърт Фишер.
Единадесет години по-късно, Робърт Фишер впечатлява света със серия мачове на кандидатите, като побеждава Марк Тайманов и Бент Ларсен с безпрецедентен резултат 6:0 всеки, и Тигран Петросян с 6½:2½. След това се изправя срещу Спаски, който вече е световен шампион.
Спаски печели първата партия поради голяма грешка на Фишер в ендшпила. Американецът не се явява за втората игра, след като организаторите отказват да изпълнят неговите изисквания за условията на двубоя. Това му носи втора загуба. Съществува мнение, че неявяването на Фишер е било стратегически психологически ход, който изважда Спаски от равновесие. Спаски по-късно отбелязва, че е трябвало да се откаже от третата игра в знак на протест, за да запази борбения си дух. Двубоят завършва с победа на Фишер с резултат 12½:8½.
До 1983 г. Спаски играе под съветски флаг, но през 1984 г. дебютира на шахматната олимпиада в Солун като първа дъска на френския отбор.
През 1992 г. губи неофициалния реванш от Фишер в Свети Стефан (Черна гора, тогава част от Югославия). Мачът е организиран при условията, поставени от Фишер 20 години по-рано – до 10 победи за един от противниците. Спаски губи с резултат 12½:17½ (+5 −10 =15). Организацията на мача, подсигурена от югославския мултимилионер Йездимир Василевич, включва награден фонд от 5 милиона долара, от които победителят Фишер получава 3,3 милиона. Състезанието предизвиква скандал, тъй като по това време ООН налага ембарго на Югославия. Участието на Фишер противоречи на международните санкции и води до заповед за негов арест от страна на американските власти.
През 2000 г. Борис Спаски се посвещава на популяризирането на шахмата в Русия, откривайки шахматни училища и клубове в цялата страна.
Той почина на 27 февруари 2025 г. на 89-годишна възраст. Некролози в негова памет бяха публикувани от издания като The New York Times, The Washington Post и The Guardian. Президентът на ФИДЕ, Аркадий Дворкович, отбеляза, че Спаски не само е бил един от най-великите играчи на съветската епоха, но и истински мъж.
Талантът на Спаски беше природен, а дълго време той отделяше минимално внимание на началната подготовка, разчитайки на способността си за импровизация на дъската. Освен това, той беше силен психолог и рядко изпадаше в цейтнот. Спаски умееше да структурира своята игра спрямо противника, адаптирайки стратегиите си спрямо конкретния момент. Робърт Фишер особено подчертава спокойствието и железните му нерви по време на игра: „Спаски седи на дъската с едно и също изражение на лицето, когато матира или когато го матират. Той може да пропусне фигура, а вие никога не сте сигурни дали това е грешка или дълбока жертва.“
Винаги избягващ политиката, доколкото е възможно, Спаски се наричаше „убеден монархист“ в постсъветските години. Никога не е бил член на Комунистическата партия на Съветския съюз. Обичаше Достоевски, а любимият му певец беше Пьотр Лещенко.
Още през съветския период Спаски показва свободомислие и смелост в своите изказвания, дори по политически теми. През 1968 г. подкрепя „Пражката пролет“ и отказва да осъжда колегите си, които избират емиграцията.
На 70-годишния си юбилей той споделя: „Винаги съм бил независим човек. И след поражението от Фишер стана ясно, че няма да издържа дълго в моята страна. Подкрепих Виктор Корчной и се противопоставих на Спортния комитет на СССР. Когато напуснах Съветския съюз през 1976 г., нервите ми бяха в много лошо състояние. В чужбина решавах сам в кои турнири да участвам.“
Нашият сайт Еврочикаго, който е организатор на първите български шахматни състезания в чужбина (вж. линк), притежава сувенири, картички и значки от историческия мач. По-долу вижте видео с първата партия от този мач между двамата шахматни титани Спаски и Фишер.
.
.
