.
За човешкото развитие през вековете
В началото хората живеели в родово-общинно общество – най-ранната форма на обществено устройство, основана на родствени връзки и справедливо общо притежание на ресурсите. Разпределението не би могло да е нечестно, тъй като само така родовете биха продължавали да съществуват.
С развитието на земеделието и увеличаването на производителността на труда започнали да се натрупват излишъци. По-силният успявал да получи повече, което довело до разслоение на обществото, както и до утвърждаването на робовладелческото общество. То било характерно за древните цивилизации като Египет, Гърция, Рим, Китай и Месопотамия. Робите били основната работна сила и практически без права.
Нататък идва времето на империите, монархиите и в Европа се настанява феодализмът. Властта била разделена между различни феодали, а земевладението и васалните отношения играели ключова роля. Поради нуждата от стабилност и контрол, често се преминава към абсолютизъм, при която владетелят имал неограничена власт, а централизацията и силната армия били основни черти.
Развитието на индустриалната революция води до преход към капитализъм. Частната собственост и свободният пазар са основните му характеристики, което довежда до създаването на републики и парламентарни държави, възникнали вследствие на Просвещението и идеите за свобода и равенство. Гражданите получават различни нови права, а техни представители дори участват в управлението.
Социализмът възниква поради недоволство от капитализма и желанието за социална справедливост, като етап към комунизма, за който мечтае Маркс. Така наречената Велика съветска социалистическа революция от 1917 година поставя началото. Властта преминава в партията на Ленин, която отстоява уж интересите на работническата класа, посредством диктатура на пролетариата, а ресурсите стават общи. Следват опити за революции и въстания в Германия, Унгария, България и други.
След Втората световна война се стига до силно противопоставяне между социалистическите и капиталистическите страни в т. нар. Студена война. В Африка и на други места по света падат колониалните режими. Двата враждуващи строя са изправени пред ядрено самоунищожение.
Именно тогава в жестокото състезание между капитализма и социализма се ражда идеята за конвергенция на двата строя (вж. „Размышления о прогрессе, мирном сосуществовании и интеллектуальной свободе“ на академик Андрей Сахаров). Учени като Питирим Сорокин, Джон Кенет Гълбрейт, Уолт Ростоу, Бертранд Ръсел, Ян Тинберген и други предлагат да се възприемат най-добрите черти на капитализма и социализма и да се построи ново, по-добро общество. В него частният капитал съществува, но отсъства експлоатацията на човека. Дори Тодор Живков се реши на промени – вж. постановление № 35 на МС от 5.06.1987 г. и Указ 56 от 1989 година (линк).
Но вместо преустройство (перестройка) последва предателство на социалистическия партиен елит. Той първи се отказа от идеите на комунизма, а след историческата среща край Малта започна да трансформира политическата си власт в икономическа под одобрението от Запада.
Така след скоропостижната смърт на Андрей Сахаров (само месец след падането на Берлинската стена) конвергенцията бе забравена. Вместо да строят нов, по-добър строй, Русия и страните от Източния блок, с активно участие на агенти от тайните служби, бяха върнати към времената на първоначалното натрупване на капитала. На Запад пък се заговори за „Краят на историята„.
Дойде новото време на глобализма. Той предполага, че светът се движи към все по-голяма интеграция на икономическо, политическо, културно и социално ниво. Глобализацията води до свързаност и взаимозависимост между различните народи и нации по света, което довежда до висок икономически растеж и технологичен напредък. Но, увлечени от бързите изменения, не бе обърнато внимание на недостатъците – на увеличаване на разликата между богатите и бедните страни и между богатите и бедните хора в тях, на загуба на културна идентичност, на увеличаване на замърсяването и т.н.
Това подценяване на проблемите стана причина до създаване на силни течения от недоволни и до рязко отказване от глобализацията, каквото виждаме днес в САЩ и в Европа. Това несъмнено е правилна стъпка, но… Но за съжаление свежи, новаторски идеи липсват, а на преден план излиза забравеното старо. Появяват се диктатори, които се надяват да си поделят света. В бъдеще противоречията, както и контролът над населението няма да изчезнат, а само ще се засилят. А гражданите, които макар и да са приспивани и „варени по примера на жабите на слаб огън, за да не избягат от тенджерата“, с повишаване на натиска над тях, все повече ще се замислят за алтернатива. И може би най-накрая хората ще се обърнат към новите, неизпитани идеи, а ще загърбят предлаганото им отгоре лесно спасение – в президентски републики и даже в диктатури.
Няколко реда за народовластието
Неговите идеи са свързани със суверенитета на народа – властта е в ръцете на гражданите и се упражнява пряко. Осигурява се максимална прозрачност на управлеието и информираност на гражданите, които имат право не само да изразяват свободно мненията си, но и да участват в процеса на писане и приемане на правилата. Властта наистна, а не както сега фиктивно, ще е разделена, за да се осигури баланс, контрол и справедливост.
Но как да постигнем народовластие? За целта е необходимо да знаем какво е власт и как тя се осъществява.
Властта е възможността да въздействаш на другите. Дълго време властта била в ръцете на най-смелите и най-силните хора в племето. С времето, обаче, при робовладелческия строй богатите успели да променят нещата така, че именно те да управляват, и богатството станало главният критерий в обществото. Но как богатите, без да са много и без да са най-силните, да останат на власт? Те постоянно били принудени да измислят системи, които да ги пазят. Но честото преминаването от строй в строй и преразпределението на богатството и властта доказва, че тези системи се оказали не много съвършени. Докато се стигнало до универсално решение за съхраняване на статуквото. (Досещате ли се как се казва това решение? То успешно работи вече над 200 години и е приложимо при всякакви съвременни политически системи).
Нарекли го – народни избори.
Много просто и ефективно решение! Убеждаваш хората, че те избират, че това е най-справедливото в световната история и че именно това е демокрацията. А от нея по-добро не може да бъде измислено и ако не си съгласен, си антидемократ.
Но всъщност, когато са създавани капиталистическите държави и са основани САЩ, думата „демокрация“ не е била използвана (вж. този линк за каква семантична измама става дума). Демокрацията по това време е била само в умовете на социалисти-утописти и някои писатели. И когато се говорело и спорело за въвеждане на общото избирателно право, френският политик и историк Алексис дьо Токвил е казал: „Не се безпокойте, ние винаги ще можем да посочим на гражданите кого да изберат.“
В своя труд One-Dimensional Man, Маркузе твърди, че свободата да гласуваш не води до истинска свобода, тъй като системата на потисничество и експлоатация остава същата. И накрая се стига и до крилатата мисъл, приписвана на Сталин: „Не е важно как гласуват избирателите, а кой брои бюлетините.“
Изборите, в които ПП „Величие“ получи 3,999%, а Ново начало на Пеевски победи много други партии, бяха последното нагледно доказателство. Всички държавни органи, а след това и медии, подпечатаха лъжата, наречена демократични избори в България.
Но нека допуснем, че един ден се справим с изборните мошеничества и с нечестността на елитите, за които изборите са спасение и им осигуряват подходящо управление и увеличение на капитала им.
А какво ще отговорите на психолозите, които от години ни учат, че нормалният човек не се стреми към властта, че него не го блазни да властва над другите, а се интересува преди всичко от семейството и себе си?
Властта е в мечтите и в стремежите предимно на психопатите и то обхванати от крайни психопатии, каквито се срещат в серийните убийци. Именно техните психологическите профили са най-близки с тези на професионалните политици. И научните изследвания го потвърждват (вж. линк).
Резонен е въпросът – как ще завърши политическия двубой между кандидати, единият от които е заложил всичко в идеята да победи, за да командва и властва над другите? И макар и нормални хора се подлъгват да участват, то на последния етап изборите най-често се превръщат в състезание между психопати.
Защото е известно, че докато в обществото сред хората се срещат 1% с психически оклонения, в затворите те достигат до 20%, в мениджърския състав те често са между 15 и 22 процента, а в политиката вероятно са още повече. Не знаем колко са, понеже не ги тестваме. Колкото по-високо се издига някой, толкова по-недосегаем и непроверяем става. Вж. списък на някои от тестовете, през които преминават кандидатите за работа (линк). Но политици не се подлагат на никакви проверки, защото видим ли реалната им същност и разберем ли, че психопатите са най-амбициозни между нас, може да спрем да харесаме сегашната общоприета изборна система, дори да ни убедят, че преброяването било честно.
От друга страна, особено след намаляването на средната класа, голяма част от хората днес са лесно манипулируеми. Разпределението на алфа-мъжкарите сред съвременните хора е трудно за определяне, тъй като това е социална и психологическа концепция, която не може да бъде измерена с точност. Въпреки това, някои изследвания и оценки предполагат, че приблизително 7% от мъжете могат да бъдат класифицирани като алфа-мъжкари. Тези индивиди се отличават с лидерски качества, увереност и доминиращо поведение. Но 7% са недостатъчни днес, след като голяма част от хората са докарани до деградация и често те не могат дори собствения си живот да управляват.
И се появяват псевдолидери и лидерски партии, които популистки ни обещават да се грижат за нас и нашите интереси. С всеобщото обедняване и обезграмотяване все повече хора са готови да приемат дори бъдеща диктатура. Получава се затворен кръг, в който няма място за народовластието, защото при него се изисква от всички да пишат законите. А и какво може да напише неграмотен човек?
И как да бъде ограмотен някой, който по правилото на Дънинг-Крюгер смята, себе си за знаещ? Как да го научиш да управлява? Можеш ли да научиш някого да кара колело, без да му дадеш да се вози и да го чупи?
Ето защо досега никъде не е опитвано да се строи народовластие. Макар и понякога да се споменава в разговори, то не се предлага от политиците – те знаят, че населението обича спокойствие, а не промени. Напълно разбираемо е – казахме вече за процента на алфа-мъжкарите сред населението. Прочетете още по темата и за социалната психология ТУК (линк),
За пътя към спасението
Вероятно има много пътища. Но кои са оптималните? Опитът ни учи – трябва да се търси някакъв междинен вариант. Например да се вкарат нормални хора в политиката, които да не се състезават с психопатите (защото борбата им, както по-горе доказахме, е обречена). Можем да ги изберем в нова, втора палата на парламента или по друг начин. За някои пътища към целта е писано ТУК (чрез втора камара в НС) или ТУК (чрез пловдивския модел на демокрация).
Но вместо хората да обсъждат разумни предложения, последните са заглушени от призиви единствено за хляб, мъст и най-вече за хляб и зрелища.
Все пак накрая, колкото и да са медийно облъчвани и заслепени, хората разбират, че не само са използвани, но дори са жертвени агнета на чужди интереси, както се случи във войната в Украйна.
Неиздържайки повече, накрая гражданите се вдигат и помитат всичко*.
Доказано е, че за да пламне искрата, са нужни около 3% силно мотивирани недоволни. Но какво се случва след това? За съжаление, далеч по-лесно е да събориш нещо, отколкото да построиш. Когато се вдигат, повечето от хората нямат конкретна висока цел, а само желаят отстраняването на някого от власт или спасение на кожата. Целта се появява най-често едва след края на пожара на революцията, след като тя „изяде децата си“. Така на разчистения терен идват нови лидери, предварително подготвени да поведат хората по утъпканите пътища. И гражданите отново отстъпват властта, както е записано в конституцията ни – властта изтича от суверена**. Приключва се и с народовластието, което се отлага за бъдещето. За тогава, когато хората ще бъдат политически грамотни и подготвени да разпознават подмяната.
И възниква логичният въпрос: Как да се промени положението и да се излезе от този обезнадеждаващ кръговрат?
Отговора ще намерите в продължението (линк).
П. Стаматов
* За правото на бунт е писано в Декларацията за независимост на САЩ: That whenever any Form of Government becomes destructive of these ends, it is the Right of the People to alter or to abolish it. Нещо повече – в писмо от 13 ноември 1787 г. Томас Джеферсън, автор на Декларацията за независимост, пише: The tree of liberty must be refreshed from time to time with the blood of patriots and tyrants.А ето и цитат от Всеобщата декларация за правата на човека приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. – „за да не бъдат принуждавани хората, в краен случай, да прибягват към бунт срещу тирания и потисничеството.“
** Точният израз в Конституцията е: „Цялата държавна власт произтича от народа“. Скритият смисъл в това изречение е, че властта (про)изтича, а не остава в него.
.
