.
В първата част (вж. линк) от този некратък текст предложих своето виждане за историята на обществото и неговото политическо развитие. Завърших с въпроса: Как да се промени положението и да се излезе от този непрекъснат, многовековен исторически кръговрат?
Тук ще се опитам да посоча пътя към изхода от това наглед безизходно положение и постижимото добро бъдеще пред българския народ.
И за начало отново ще се върна към някои от известните психологически експерименти. Съществуват много изследвания върху социалната динамика и поведението на хората и тълпите. Много от нас знаят за опитите на Селигман за заучената безпомощност* и за Станфордския затворнически експеримент, при който участниците, играещи ролята на затворници, бързо приемат пасивна роля и се подчиняват на надзирателите.
.
.
Освен това експериментално е доказано, че когато група хора се разхожда безцелно в зала или футболно игрище, след известно време всички се движат по определена траектория, зададена само от неколцина в тълпата. Това явление е свързано с концепцията за самоорганизация и колективно поведение, при което хората постепенно започват да се движат в синхрон и да следват определени модели на движение. Дължи се и на склонността на хората да се адаптират към поведението на околните.
На практика се оказва възможно нещо звучащо ни невероятно – много малка група хора, с ясна цел и с амбиция да водят останалите, успява неусетно да ги накара да се подчинят и да следват предварително зададена посока. Още по-лесно се получава, когато у тях е властта и силата, както го доказва и Станфордският експеримент и Стокхолмският синдром. И това се случва дори когато посоката видимо не е в интерес на мнозинството.
А всъщност кой знае какъв е интересът на обществото? Кой реално се интересува от мнението на народа, когато никой не го пита какви са желанията и въжделенията му? Без общонародни анкети и референдуми не можем да разберем настроенията на хората. А всеки, който претендира, че изразява мнението на народа, в действителност само ни заблуждава (искрено или злонамерено).
Но дори да се проведе референдум утре по важен въпрос, какво би попречило на властимащите да използват ресурсите си за пропаганда или дори да манипулират/купят вота? Какво можем да направим със зависимите, платените, функционално неграмотните и лумпените сред нас?
За да функционира добре едно общество, е необходимо обединение на самостоятелно мислещи, независими и културни хора – нов елит. Старият елит не иска промени, той подкрепя статуквото, стреми да задържи своето и да го запази.
И дори периодически да настъпват големи промени и революции, те водят само до временни резултати, както писахме в първата част (линк). Причината е, че новият елит, заемайки мястото на стария, престава да преследва поставените от обществото цели или дори се отказва от тях.
И тук идва ред да попитаме: Каква цел сме си поставили ние днес като народ и какъв резултат желаем да постигнем?
Обществото ни се разпада точно поради липсата на цел (обединяваща идея) и яснота какви искаме да бъдем. Имаме ли общ национален идеал? Можем ли да различим фалшивите патриоти от истинските, желаещи доброто на страната? Дава ли някой обет или клетва пред Родината и нейната история?
Не може да има светло бъдеще държава без национален идеал, без общи правила, събрани в доктрина, без клетва за лоялност, която гражданите да следват.
Какво представлява националната доктрина? Има видеоматериал по тази тема (линк), но в него участват само двама души. А е нужно да се попитат всички. Тук само ще повторя предложението си за национален идеал, изведено във видеото:
Просперираща България, осигуряваща свобода и справедливост за българския народ, пазеща родния език и културно наследство.
Освен за идеал, всички заедно трябва да помислим и за клетва или обет.
За разлика от социализма, когато се даваха обещания още в ранните години на децата (чавдарчета, пионери и т.н.), днес клетва полагат само народните представители в Народното събрание. Но те са скрити зад членове, правилници и Конституция, които ги защитават и ги правят безнаказани.
Първите примерни предложения за клетва пред знамето бяха представени преди около месец – линк. Очакваме нови предложения.
Да обобщим накратко казаното дотук:
Излизането от кризата е възможно само чрез следните стъпки:
1. Единомишленици, които не са доволни от настоящето, се събират, за да обсъдят и дефинират какъв да бъде националният идеал**.
2. Заедно решават каква клетва да се полага пред знамето или пред портретите на Левски и Ботев. След което те първи дават обет – например, че „ще преследват постигане на идеала за чиста и свята република“.
3. След клетвата, в духа на народовластието*, се изработва общ план за действия, как да се постигне националният идеал. В плана се приемат обективни критерии за оценка на резултатите и напредъка към целта.
4. Следват стъпки по обединението на обществото около националния идеал. Както Захари Стоянов казва: „Народ, който не може да се обедини, не може да бъде свободен.“ А нашия современник Димитър Кръстев допълва: „Обединението на хората е първичното, базовото, онова, без което не може. Ефикасността на всички последващи методи зависи от масовостта, а тя – от обединените хора„.
Т.е. дори и най-добрите методи за промяна не могат да функционират без масова подкрепа. Това е причина постоянно да ни делят и разделени да ни владеят. Ако Васил Левски беше жив днес, то в писмата си до нас непременно би добавил поне дума срещу вредното явление: „За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят (и делят), уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.“
5. Едва след обединението и утвърждаване на националния идеал и клетва сред повечето български граждани, едва тогава може да се очаква истинска и неотменима промяна****.
Докато пишех този текст ме попитаха важен въпрос: Как може да се отвоюва държава от мафия?
Отговорът за мен е ясен, а примерът с войната в Украйна го доказва: никой не е отменил силата и оръжието. Огромна е и цената на всеки боец, която се умножава от бойния му дух. Въоръжено население не може да бъде тероризирано. Спомненте си стария латински израз: „Si vis pacem, para bellum“ – „Ако искаш мир, готви се за война“. При това законовата рамка за личното оръжие в България може да се основава на швейцарските правила, които са доказали своята ефективност и едва ли биха били критикувани основателно.
А за да не позволим на „елитите“ да продължават лесно да манипулират обществото, е наложително въвеждането на всеобщо политическо гражданско образование. Докато за основното образование са необходими 7 години, с помощта на ПИИ (политически изкуствен интелект) един базов политически курс може да бъде завършен за около месец.
Тук завършвам, но ще се радвам да чуя мненията Ви по темата и дори се насявам заедно да започнем да изпълняваме точките, посочени по-горе.
Ако смятате, че нещо съм пропуснал, че са необходими доуточнения или корекции, оставам на Ваше разположение. Очаквам да ми напишете лично съобщение във Фексбук (линк) или да изпратите мнение до редакционния имейл на Еврочикаго (линк).
П. Стаматов
* Народовластието има няколко основни принципи, сред които са правото на всеки не само да гласува за представители, но и да предлага, пише и приема законите (линк).
** Опитите на Мартин Селигман за заучената безпомощност доказват, че когато индивидите (както животни, така и хора) многократно преживяват ситуации, в които техните действия не водят до никакъв контрол върху негативните обстоятелства, те научават, че усилията им са безполезни. В резултат, дори когато обстоятелствата се променят и възможността за действие се появява, те често избират да не предприемат никакви действия. Селигман свързва този ефект с психически разстройства като депресия и открива, че промяната на нагласата и въвеждането на положителен опит могат да помогнат за преодоляване на заучената безпомощност.
*** Фомулираният от елита идеал по-късно ще бъде представен пред народа за одобрение.
**** Разбира се обединението и полагането на клетва не отменят и необходимостта от други действия, но всяко решение против обединение и срещу идеала и клетвата, автоматично би трябвало да бъде разкритикувано и отхвърлено, освен ако не е преминало през всеобщ референдум.
.
Добавям кратък текст от неизвестен автор, но под който мога сам да се подпиша.
За законите, правилата и моралът
Ако ти имаш пистолет и аз имам пистолет, можем да говорим за закон.
Ако и двамата имаме ножове, можем да говорим за правила.
Ако ти дойдеш при мен с празни ръце и аз също съм с празни ръце, тогава можем да говорим за разум.
Но ако ти имаш пистолет, а аз само нож, истината ще бъде на твоя страна.
А ако ти държиш пистолет, а аз нямам нищо, тогава това, което държиш, не е просто оръжие – това е моят ЖИВОТ!
Законите, правилата и моралът имат смисъл само когато се основават на равенство.
Горчивата истина на този днешен свят е, че когато парите говорят, истината мълчи.
А когато силата говори, дори парите отстъпват три крачки назад.
Тези, които създават правилата, често са първите, които ги нарушават.
Правилата са вериги за слабите и инструменти за силните.
В този свят трябва да се бориш за всичко добро. Абсолютно за всичко!
Господарите в играта ожесточено се борят за ресурси, докато слабите седят бездействащи, чакайки своите трошици.
Докато сте пасивни, активните ще решават вместо вас. И не очаквайте нищо добро от такива решения, независимо от обещанията.
Но ако съберете смелост и покажете сила (при това в 99% от случаите дори няма да се наложи да я използвате), нещата ще се променят и с вас ще се съобразяват!
.