.
Психологията е наука, която е интересна на повечето от нас. Развитието на психологията от 19-и век до днес позволява на учените да изследват естествените процеси на човешкия ум, емоции, поведение и реакции. Получените данни дават много по-ясна представа за действията на човека, като освен това предоставят възможност да се изгради информиран модел за управление на хората.
Но много от най-известните открития идват от понякога невероятно противоречиви и дори опасни проучвания. По-надолу са събрани някои от най-значителните от тях.
.
Станфордският затворнически експеримент
Започваме нашия списък с най-противоречивото и но доста добре познато проучване – Станфордският затворнически експеримент. Д-р Филип Зимбардо провежда този експеримент през 1971 г., за да наблюдава какво ще се случи, когато поставите добрите хора в лоши ситуации.
Той взел 24 студенти от мъжки пол и ги разделил на две групи: затворници и надзиратели, за да стане ясно как властта може да повлияе на поведението на хората.
Шокиращо и много бързо тези, които играят ролята на пазачи в затвора, изпадат в садизъм, а тези, които играят ролята на затворници, изпадат в депресия.
Това са били непознати доброволци, които не са имали предишна принадлежност или връзка помежду си. Експериментът е спрян след 6 дни по етични причини и загриженост за психическото, емоционалното и физическото здраве на участниците.
Изводът е, че хората много бързо приемат наложената им социална роля и до такава степен се увличат от собствената си власт, че границата на позволеното спрямо другите се изтрива стремително бързо. Участниците в Станфордския експеримент не са садисти, те са били най-обикновени хора. Както, вероятно, и много от нацистките войници или надзиратели в затвора „Абу Гариб“, който разтърси света с документираните невероятни гаври със затворници. Висшето образование и доброто здраве не попречило на доброволците да прилагат насилие над хората, над които са имали власт.
Експериментът „Как възрастните думи провокират бавното ходене“
Следващо в списъкът е проучване, проведено през 1998 г. от Джон Барг, което е имало за цел да наблюдава как подсъзнателните съобщения могат да повлияят на поведението.
В експеримента участват две групи, които изпълняват задача за асоцииране на думи. На участниците от едната група са дадени думи, свързани с възрастните хора (например „набръчкан“, „сив“ и „бинго“), докато на участниците в другата група са подадени неутрални думи.
След това участниците са помолени да вървят по един коридор, като изследователите определят колко време им е отнело да стигнат до неговия край. Оказало се, че думите повлияли на скоростта на двете групи, доказвайки, че днес все още не е ясно точно колко влияние могат да имат подсъзнателните съобщения върху нашето поведение.
Експериментът Милграм
Друг добре познат и противоречив експеримент е експериментът на Милграм, проведен през 1961 г. от Стенли Милграм. Това проучване наблюдава колко далеч биха стигнали хората в подчинението на авторитетна фигура, дори ако това означава да навредят на друг човек.
Не случайно този експеримент се е състоял три месеца след началото на процеса срещу Адолф Айхман в Йерусалим.
Този емблематичен експеримент се опитва да разбие последиците от геноцида от психологическа гледна точка и да види дали Айхман и други като него „следват заповеди“ по време на Холокоста, или са зли същества.
Експериментът е поставен, като се казва на доброволците, че ще помогнат за изследвания, за да се види колко добре хората учат чрез наказание. Участниците е трябвало да прочетат въпроси на някого в друга стая и, ако този човек отговори неправилно, е трябвало да прилагат токов удар, всеки път при нарастващо напрежение.
Резултатите показват, че обикновено към 65% от хората биха се подчинили на властта, дори ако тя противоречи на морала и съвестта им.
Това проучване е противоречиво, защото то повдигна етични опасения относно използването на измама в научните изследвания.
Следното е разказано от самия Стенли Милграм:
„Резултатите, както ги наблюдавах в лабораторията, са обезпокоителни. Те показват възможността за това, че на човешката природа не може да се разчита, че ще предпази хората от бруталност и нечовешко отношение, по указание на злонамерени власти. Значителна част от хората правят това, което им е казано, независимо от съдържанието на акта и без ограничения на съвестта, стига да възприемат, че командата идва от легитимен орган.
„Ако в това проучване анонимен експериментатор може успешно да заповяда на възрастни да подчинят 50-годишен мъж и да му наложат болезнени електрически шокове, въпреки протестите му, човек може само да се чуди какво правителство, със своя много по-голям авторитет и престиж, може да командва неговите поданици.”
По-късно този експеримент се е провеждал още много пъти – в други страни и при други обстоятелства – с възнаграждение или без, с мъжки и женски групи. Ако основните базови условия оставали неизменни, не по-малко от 60 на сто от участниците достигали до края на скалата – независимо от собствения си стрес и дискомфорт. Повече от хората удивително лесно се подчиняват на авторитетите, дори ако това води след себе си до разрушителни и трагични последици.
.
Експериментът „Малкият Алберт“
Един от най-противоречивите психологически експерименти на всички времена е експериментът „Малкият Албърт“, проведен от Джон Уотсън и Розали Рейнър през 1920 година. Това проучване има за цел да наблюдава как страхът може да бъде обусловен при дете и не се случва само естествено.
Експериментът „Малкият Алберт“ е противоречив, защото показа колко лесно е да се манипулират емоциите на детето. Той също така повдигна етични опасения относно използването на животни в научните изследвания.
Докторът по психология Джон Уотсън решил да проучи възможно ли е да се породи усещането за страх. За целта давал на 9-месечното сираче Албърт да си играе с различни бели пухкави животни и предмети – памук, маска на Дядо Коледа, бяла мишка, бял заек. Детето реагирало на предметите нормално за възрастта си – с любопитство и без признаци на страх.
След това обаче Уотсън започнал да удря по метална плоча с чук, всеки път когато детето се докоснело до някой от предметите. Албърт, разбира се, се стряскал от шума и скоро започнал да отбягва контакт с предметите. Уотсън обаче продължавал, докато не установил, че детето започва да плаче само при вида на белите неща. След месец почивка повторил експеримента. Резултатът бил ясен – детето се разплаквало при вида на мишката, заека и памука. Уви, Уотсън така и не излекувал малкия Албърт от страховете, които сам му създал. Експериментът доказал, че голяма част от страховете при възрастните се формират в ранното детство.
.
Експериментът за емоции във Facebook
Един от най-новите и противоречиви психологически експерименти е емоционалният експеримент на Facebook, проведен от екип изследователи от университета Корнел през 2014 г. Това проучване има за цел да наблюдава как социалните медии могат да повлияят на нашите емоции.
За да направят това, иследователите манипулират новинарските емисии на над 700 000 потребители на Facebook, показвайки на някои потребители положително съдържание, а на други – отрицателно съдържание. След това те наблюдават как тези потребители реагират емоционално.
Резултатите от проучването показват, че тези потребители, които са били изложени на положително съдържание, са по-склонни сами да публикуват положително съдържание; и обратнотото – за тези, които са били изложени на отрицателно съдържание.
Това проучване показва, че социалните медии наистина могат да повлияят на нашите емоции. Той също така повдигна етични опасения относно манипулирането на новинарските емисии, стигащи до хората.
.
Операция „Среднощна кулминация“
През 50-те години на миналия век ЦРУ провежда операция, станала известна като „Среднощна кулминация“. Операцията е свързана със силно противоречивата програма MKUltra, която е скандална – за провеждане на експерименти за контрол на ума върху граждани – неволни участници.
Целта на тази операция е била да изследва ефектите на различни психоактивни вещества върху хората, като част от опитите на ЦРУ да разработи техники за контрол на съзнанието и разпити. В рамките на операцията, агенти на ЦРУ са създавали фалшиви бордеи в Сан Франциско и Ню Йорк, където са привличали нищо неподозиращи клиенти. Тези клиенти са били тайно подлагани на LSD и други наркотици, докато агентите наблюдавали и записвали техните реакции през еднопосочни огледала. Целта е била да се изследват ефектите на наркотиците върху поведението и психиката на хората. Прекратена е през 1966 г.
Програмата MKUltra и операциите като „Operation Midnight Climax“ стават обект на обществено внимание и критика през 70-те години, когато информация за тях излиза наяве по време на разследванията на Конгреса на САЩ. Тези разкрития водят до значителни промени в регулациите и етичните стандарти за провеждане на научни изследвания и експерименти върху хора.
.
Изследването на чудовищата
В заключение на този списък е едно от най-травматичните и противоречиви проучвания, провеждани някога, станало скандално известно като The Monster Study of 1939.
То започна с двама изследователи, Уендъл Джонсън и Мери Тюдор, и се интересува от това как заекването може да бъде намалено или дори излекувано, като се осигури положителна подкрепа.
За да проведат проучването, Уендъл и Джонсън вземат 22 деца сираци, на възраст между шест и девет години, без данни за проблеми с речта, и ги разделят на две групи.
Първата група е постоянно бомбардирана с положителни отзиви и похвали за това колко отлична и плавна е речта им, независимо от това каква е тяхната реч.
Втората група, обаче, е третирана малко по-различно. Те получават отрицателна обратна връзка и биват наказвани, независимо от плавността на речта си.
Оказва се, че след експеримента много от децата от втората група наистина започнали да заекват и да проявяват белезите на редица психологически проблеми. За съжаление, някои от тях не успяват да се възстановят и запазват проблемите с речта през целия си живот. През 2001 г. университетът в Айова публично се извинява и заклеймява експеримента като ненормален и неетичен.
До тук прочетохте за седемте най-противоречиви психологически експеримента, според сайта www.historydefined.net. Въпреки че тестовете са повдигнали някои етични опасения, те са съществени проучвания, които предоставят ценни прозрения за това как мислим и се държим.
.
.
Тези примери за психологически експерименти не са всички, правени някога. Могат да се споменат още десетки, а със сигурност има безброй много, които никой никога няма да разбере. Легитимно или не, учените правят и днес експерименти. По-надолу изброяваме още някои от тях и ще се радваме, ако читателите ни в коментарите си или с писмо до редакционния ни имейл допълнят списъка.
Ефектът на ореола: Когато Вашият собствен ум е мистерия
„Ефектът на ореола“ е класически експеримент на социалната психология. Идеята е, че общите оценки за дадено лице (напр. Тя е приятна) преливат в преценки за специфичните черти на някого (напр. Тя е интелигентна). Холивудските звезди демонстрират перфектно ефекта на ореола. Тъй като те често са привлекателни и приятни, ние естествено предполагаме, че те също са интелигентни, приятелски настроени, имат добра преценка и т.н.
Защо и как лъжем себе си?
Първият социален психологически експеримент на Фестингер и Карлсмит (1959 г.) дава централен поглед върху историите, които казваме сами на себе си, за това защо мислим и се държим по начина, по който го правим. Експериментът се основава на гениална измама, така че най-добрият начин да го разберете е да си представите, че участвате.
Война, мир и ролята на властта в експеримента в Робъртс Кейв
Експериментът в Робъртс Кейв – класически за социалната психология. Добре позната история се появява десетилетия след експеримента, след като авторите на учебници приемат конкретното й преразглеждане. С нейното повторение хората скоро вземат тази история за реалност, забравяйки, че това е само една версия на събитията, една интерпретация на сложна серия от изследвания. (Източник ТУК)
Момчето, превърнато в момиче
През 1965 година 8-месечният Брус Раймър претърпява хирургическа операция на пениса. Операцията се обърква и детето остава със силно увредени полови органи. По съвет на психолога Джон Мъни от университета Джон Хопкинс в Балтимор (САЩ), родителите решават да отгледат детето си като момиче.
Скоро Брус става Бренда, а доктор Мъни в продължение на години публикува научни статии, с които иска да докаже, че полът не е вроден, а формиран в семейството и средата на детето. Когато става тийнейджър, обаче, Брус започва борба за връщане към нормален живот. Подстригва се късо, заменя роклите с мъжки дрехи и променя името си на Дейвид. През 1997 година Дейвид претърпява серия от операции за възвръщане на физическите признаци на пола. Хепиенд в тази история обаче няма: Дейвид се самоубива през 2004 година, когато е на 38 години.
.
Изворът на отчаянието
През 60-те години на миналия век психологът д-р Хари Харлоу започва да изследва въпроса за социалното изключване и методите за защита срещу него. За целта Харлоу отнемал бебета-маймуни от майките им и ги затварял в кутии, които нарича „изворът на отчаянието“.
Тези кутии напълно изолират животното от всякакви социални контакти. В резултат на опитите, много от маймуните проявяват различни психични разстройства, други спират да се хранят и умират от глад. Ако има нещо хубаво в този експеримент, то е, че именно той става причина за създаването на движението за правата на животните и прекратяването на такива жестоки опити.
.
Заучена безпомощност
В своята практика психолозите Марк Селигман и Стив Майер провеждат цяла серия опити с кучета. Те разделят няколко животни на групи, след което ги затварят в клетки.
Едната група била подлагана на многократни електрошокове, които кучетата можели да спрат сами, чрез натискане на бутон с носа си. Животните от другата група били подлагани на внезапни токови удари, без опция за спирането им. Ударите нямали никаква последователност и изглеждали неизбежни, което довело до т.нар „заучена безпомощност“ – каквото и да правели, животните не успявали да се освободят, просто трябвало да изтърпят, докато електрошокът спре от само себе си.
По-късно кучетата от втората група били поставяни в кутия, от която лесно можели да избягат. Въпреки че отново били удряни с ток, животните реагирали пасивно на болката и я приемали като нещо неизбежно. Учените предполагат, че човешката реакция е сходна – хората също стават безпомощни след поредица от неудачи.
.
Експериментът на Ландис
През 1924 година психологът Карни Ландис от Университета в Минесота започва изучаването на човешките мимики. Целта била да се изследва дали различните емоции водят до специфични изражения на лицето. По-голяма част от участниците в този експеримент били студенти. Лицата им били боядисани със сажди, за да могат по-лесно да се проследят лицевите им движения.
За да предизвикат съответната мимика, участниците били карани да помирисват амоняк, да гледат порнографски сцени, да слушат джаз и т.н. Фрапиращият момент дошъл, когато всички участници били накарани да обезглавят плъх. Всички били отвратени, но една част все пак го направили. Учените така и не могли да открият определен модел при човешкото изражение, но психолозите получили доказателства, че под влияние на даден авторитет, хората лесно могат да бъдат подчинени.
.
Изследване на влиянието на наркотиците върху организма
Този експеримент има за цел да помогне на учените да разберат скоростта и степента на човешкото пристрастяване към различни лекарства. Заради физиологичната близост с хората, експериментът е извършван с маймуни.
Приматите били обучени сами да инжектират дозата от наркотика: кокаин, морфин, кодеин, амфетамин. След като животните изпаднели в наркотичен транс, учените започвали своите наблюдения. Маймуните получили различни видове тежки увреждания – имали гърчове и халюцинации, скубели сами козината си. За две седмици починали всички животни, които били под въздействието на кокаин и морфин.
.
Проект „Антипатия”
Това не е точно експеримент, а действително събитие, случило се в редиците на южноафриканската армия в периода 1970-1989 година. Проектът „Антипатия“ принуждава всички хомосексуални членове на армията да се подложат на редица манипулации за смяна на сексуалната си ориентация, включително и операции за смяна на пола, с цел да се “изкорени“ хомосексуалността от армията. По неофициални данни над 1000 мъже са подложени на химическа кастрация, електрошокова терапия, медикаментозно лечение, както и много други ужасяващи и извратени медицински експерименти. Години по-късно оглавяващият експеримента – канадецът д-р Обри Левин влиза в затвора, след като през 2010 година един от „пациентите“ му показал видеозапис на „лечебните процедури“.
Още инфо ТУК.
.
Експерименти със себе си
Жена носи едни и същи дрехи на работа в продължение на три години
Матилда е уморена от ежедневните драми какъв тоалет да облече за работа. Тя взема кардиналното решение да носи едни и същи дрехи в продължение на 3 години. Купува си множество комплекти от идентични бели ризи и черни панталони.
Резултат: Тя запазва всичките си уникални рокли за уикенда и официалните вечери. Към днешна дата Матилда не губи време сутрин, защото знае точно какво ще носи. Този експеримент й помага да спести време и енергия, които да насочи към семейството и приятелите си.
Мъж консумира картофи в продължение на една година
Андрю Тейлър яде само картофи в продължение на една година.
Резултат: Андрю показва в интернет какво ще се случи с тялото ви, ако ядете само картофи. Той е загубил 110 кг! Все пак ви препоръчваме да НЕ прилагате тази диета.
Детство без джаджи
Ники е майка на 4 деца и живее във ферма със семейството си в Нова Зеландия. Тя се стреми децата й да растат сред природата и да се радват на свободата си. Затова решава, че е време за промяна: Без джаджи и телевизия!
Резултат: Ники споделя, че този експеримент й доказва, че децата не се нуждаят от джаджи, за да бъдат щастливи. Към днешна дата малките се наслаждават на свободата си, без лаптопи и смартфони.
Една жена живее без пари в продължение на 20 години
Хайдемари Швермер осъзнава, че хората са станали твърде материални. Затова тя се изолира в апартамента си, продава голяма част от вещите си и решава да си направи малък експеримент: да живее без пари за една година. Тя използва финансите си през този период, за да подпомага нуждаещите се. Швермер не използва градски транспорт, а най-необходимите си вещи съхранява в малка торба.
Резултат: Хайдемари живее без финансови средства не една, а цели 20 години. С това тя доказва, че парите не са най-важното нещо и човек може да оцелее без тях. В продължение на дълги години Швермер е лектор и редовен гост по телевизионни предавания, заради личния си социален експеримент.
Живот във Викторианската епоха
Сара и Габриел Крисман решават да се откъснат от действителността и да живеят като хората през Викторианската епоха в Америка в края на 19-ти век. Двамата се впускат в едно различно ежедневие – шият дрехите си сами, както и си приготвят ястия, типични за 19-и век. Те се къпят, като се обливат с топла вода, а четките им за зъби са от естествен косъм на глиган. Когато се разхождат, се придвижват с трициклети – типични за епохата.
Резултат: Този необикновен начин на живот помага на двойката да погледне света от друг ъгъл и да разбере в детайли как са живеели хората преди години. Съпрузите споделят, че голяма част от старите дрехи всъщност са удобни, а ястията – изключително вкусни.
Живот без боклук
Беа Джонсън измисля прост начин, с който да реши проблема с боклука в собствения си дом. Тя и семейството й се отказват от нещата, които не могат да бъдат рециклирани: от продукти в опаковки за еднократна употреба, домакински химикали в пластмасови бутилки и други ненужни вещи.
Резултат: Към днешна дата четиричленното семейство не произвежда повече от 1 кг боклук годишно. Беа сама си прави грим, както и произвежда препарати за миене на съдове, прозорци и др. Когато ходи до магазина, майката използва парцалени чанти и стъклени буркани.
Една година без интернет
Паул стигнал до заключението, че „нещо му липсва в живота“. За да разбере какво, журналистът решава да живее една година в „режим офлайн“. Той не използва социалните мрежи или мобилни приложения, а разчита на познатата пощенска кутия.
Резултат: Започва да пише книга и подобрява концентрацията си. След експеримента той „сърфира“ в мрежата по-съзнателно. Пол е на мнение, че интернет е просто инструмент, който трябва да се използва разумно.
Източник: Framar.bg
Други експерименти
Кражба в полето
Ако дадено поле е оставено без надзор, хората биха ли откраднали селскостопанските продукти, или биха платили за тях?
Описание: На поле без охрана всеки може да си вземе зеленчуци, плодове и други продукти. В единия край има табела с цени и кутия, в която хората могат да слагат парите, ако решат да си купят нещо. Никой не наблюдава кутията. Всеки решава дали да плати или не.
Резултат: Няма почти никакви кражби. Понякога хората оставят повече пари, отколкото са обявени. Средствата обикновено се предоставят за благотворителни цели.
Веселите стълби
Какво ще се случи, ако в близост до ескалатор се поставят стълби под формата на пиано?
Описание: В рамките на рекламна кампания, която насърчава физическата активност, в една метростанция поставят клавиши на пиано, които свирят, когато се стъпва върху тях. Когато някой се движи по тях, те възпроизвеждат собствена мелодия. Основната идея е минувачите да използват повече стълбите, отколкото ескалатора.
Резултат: Около 66% повече хора използват стълбите по време на експеримента. Концепцията става толкова популярна, че се прилага в много градове по света, като Куала Лумпур (Малайзия), Сеул ( Южна Корея), Сан Франциско, Мексико, Сараево, Виена и много други.
Ефект на популярността
Успяват ли минувачи в Ню Йорк да разпознаят таланта на „непознати“ улични музиканти?
Описание: Членовете на музикалната група U2 се преобличат като улични музиканти и правят безплатен концерт в метростанция в Ню Йорк.
Резултат: Хората не обръщат внимание на музикантите, докато те не се разкриват. Същият експеримент бе направен и от Кристиано Роналдо в родния му град Мадрид. Минувачите почти не се интересуват от майсторството показвано от футболиста, облечен като бездомен, докато Роналдо не „сваля маската си“.
Как да обединим хора с различни възгледи?
Описание: Три двойки, непознати помежду си, трябва да отидат заедно в склад. Те комуникират, докато изграждат определена конструкция, и си задават въпроси, измислени от организаторите на събитието.
В края на експеримента всеки участник установява, че неговият партньор има абсолютно различни убеждения. Всеки от тях решава след това дали иска да знае повече подробности за партньора си и да говори с него на чаша бира. Експериментът е част от рекламна кампания на Heineken.
Резултат: В предизвикателството участват три двойки: поддръжник и противник на теорията за глобалното затопляне; феминист и човек с консервативни възгледи; транссексуален и човек, който е против хора с различна сексуална ориентация.
Въпреки противоположните виждания и трудният подход към всеки поотделно, участниците в крайна сметка остават заедно, за да се опознаят по-добре и да научат повече за другия.
ББД – безусловен базов доход
Какво ще се случи, ако всеки месец плащат 560 евро на безработните?
Описание: Близо две хиляди души във Финландия получават 560 евро месечно в продължение на 2 години, без да работят. Тези пари се изплащат вместо помощи за безработица, а през това време незаетите си търсят работа. Но дори и да започнат такава или да стартират собствен бизнес, те продължават да получават точната сума пари.
Резултат: При някои участници се наблюдават понижени нива на вреден стрес. Около 560 евро е доста нисък доход за страна като Финландия. Това, обаче, е стабилен месечен приход, благодарение на който хората биха могли да избират с какво да се занимават, да започнат собствен бизнес или да продължат образованието си, за да получат по-висока квалификация. Този експеримент помогна на много безработни да осъзнаят какво искат, а след шест месеца да получат работа с по-високи доходи.
Елит
Как подкрепата на възрастните се отразява на децата?
Описание: Учителят разделя децата от един и същи клас на две групи по цвета на очите им. През първия ден на експеримента тези, които са със сини очи, получават редица привилегии, похвали и подкрепа. Техните съученици, които са с кафяви очи, са лишени от всякакво внимание и привилегии. Освен това, те е трябвало да носят специални панделки на вратовете си. На втория ден групите разменят местата си.
Резултат: Групата на децата, които са с привилегии, усещат подкрепата на учителя и започват да демонстрират по-високи резултати в класа. В същото време те стават по-арогантни към другите си съученици. Останалите деца се чувстват унизени и започват да изпитват трудности дори при решаването на най-елементарните задачи.
По същия начин стоят нещата, когато групите разменят местата си. Към днешна дата редица образователни институции, занимаващи се със специална педагогика, прилагат тези методи.
Производство и расизмъм
Какво ще се случи, ако всички чужди продукти бъдат премахнати от рафтовете на супермаркетите?
Описание: По време на уикенда супермаркет в Хамбург оставя по рафтовете си само продукти, произведени в Германия. Когато отиват да пазаруват, купувачите виждат празните стелажи.
Резултат: Всъщност, тази кампания бе насочена срещу всякакви форми на расизъм, като показа на германските купувачи колко беден ще бъде животът в малка страна, ако тя не си сътрудничи с други държави.
Музика и бакшиш
Как музиката в едно такси се възприема от пътниците?
Описание: Таксиметров шофьор сменя стила на музиката в колата си веднъж седмично и наблюдава как това ще повлияе на поведението на пътниците и личния му рейтинг.
Резултат: Рап музиката е непредпочитан вариант от повечето пътници. Определена група от хора се радва на ретро песни. А най-положителните емоции бяха постигнати при комбинация от класическа музика и малко рок изпълнения. В резултат на това шофьорът решава да пуска само класическа музика. Когато хората я чуват, те не само са очаровани, но и оставят повече бакшиш.
Близнаците
Когато пристига в колежа през не толкова далечната 1980 г., Робърт Шафран не полага никакво усилие, за да се сдобие с нови приятели. Нещо повече, колегите му изглеждат необичайно ентусиазирани от неговото присъствие – момичетата се хвърлят на врата му с целувки, а момчетата го потупват по гърба. С една малка особеност, обаче – всички настояват да го наричат Еди.
Съквартирантът му Майкъл Домиц успява да му обясни какво се случва. Оказва се, че предишната година е споделял стаята си с момче на име Еди Галън, което впоследствие се мести в друг колеж.
Всъщност, момчетата са били четиризнаци, но едно от бебета е умряло при раждането.
Агенцията по осиновяването разкрива, че Робърт, Дейвид и Еди – родени в този ред в рамките на 27 минути един от друг – са разделени скоро след раждането им в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Историята провокира създаването на документалния филм „Тримата еднакви непознати“, който разказва как радостта на братята, че са се намерили, е помрачена от откритието, че са участници в странно социологическо проучване, за което никой от тях не подозира.
Експериментът на Калсберг
По време на рекламна кампания производител на бира решава да изненада обществото, показвайки нагледно как хората съдят за околните по външния им вид. Как го прави?
В едно съвсем нормално кино оставят само две свободни седалки, като уреждат по време на прожекцията на всичките 148 други да седят татуирани, облечени типично и доста сериозно изглеждащи рокери. Хората, закупуващи билетите си, доста се изненадват, когато влизат в киното. Те трябва да стигнат до средата на залата, за да стигнат местата си. Тук рекламата на датската компания се превръща в пример за социален експеримент – не всички двойки се осмеляват да поразместят рокерите, за да отидат до своите седалки. Някои са толкова стресирани от залата, пълна с татуирани мъже, че веднага я напускат. Интересната реклама се превръща в любопитно социално показно за това, че книгата не трябва да се съди по корицата.
Противниците на подобни експерименти/реклами все пак обобщават, че това е просто кампания за популяризиране. Как мислите Вие?
Експеримент за социална устойчивост на Соломон Аш
В стая, пълна с подставени лица, се въвежда и наблюдаваният субект. На всички в помещението се показват две табла като на едното има три линии (с различен размер), а на другото само една. От всички е поискано да решат коя от линиите на първото табло е идентична с тази от второто. Налюдаваното лице може да избере правилната линия, но се оказва под социалния натиск на това, че всички подставени лица посочват една и съща грешна линия.
Изследваните лица са 50, като всяко от тях вярва, че участва във визуален експеримент с други, съвсем обикновени участници.
По време на експеримента едва 32% от участниците успяват да задържат позицията си, без да се съобразят с общото мнение. Част от тях мотивират отстъпването от личната си позиция с нежеланието да бъдат възприети като особени или странни. Очевидно хората се съобразяват с два основни аргумента: защото искат да се впишат в групата (нормативно влияние) и защото вярват, че групата е по-добре информирана, отколкото са те самите (информационно влияние).
В резултат, 70 на сто от студентите не били готови дори веднъж да застанат срещу мнението на мнозинството – те посочвали грешния вариант, независимо от очевидното визуално несъответствие на линиите. 37 на сто от всички отговори се оказали грешни и само един от доброволците от контролната група от 35 човека допуснал една грешка. При това, ако участниците в групата се разминавали в мненията или независимите в групата били двама, вероятността за грешка намалявала четири пъти.
Какво говори това за нас? Хората силно зависят от мнението на групата, в която се намират. Дори ако то противоречи на здравия смисъл или на убежденията ни, това не означава, че ще можем да му противостоим. Докато съществува макар и призрачна заплаха за осъждане от страна на околните, на нас ни е по-лесно да потиснем своя вътрешен глас, отколкото да отстояваме позицията си.
В опозиция на въпросния експеримент стои фактът, че наблюдаваните лица са само студенти, на една и съща възраст, от една раса и от мъжки пол. Хомогенността на извадката, съчетана с това, че е проведен през 50-те години в Америка, може да бъде използвана като стабилен довод срещу резултатите. В името на обективността трябва да споменем, че резултатите от 60-те и 70-те години не са така показателни за отстъпване от собственото мнение, в името на общественото.
Фалшив консенсусен ефект – “Ако мислите различно, значи грешите.“
В Станфордския университет професор Лий Рос провежда експеримент, в който изследваните лица трябва да избират между две постижими решения при зададен казус. Освен това от тях се иска да помислят какви решения биха избрали другите в тази ситуация и да опишат какви са личностите, които са взели решение, различно от тяхното.
Резултатите говорят, че хората живеят с мисълта, че мнозинството е на тяхното мнение („което разбира се е правилното“), и всеки, който не е съгласен, греши. Освен това, те описват несъгласните като доста „съмнителни и неприятни типове“.
Ефектът на бягане от отговорност – „Не зная. Някой друг да се погрижи!“
Проведен през 1964 г. и е наречен „Експеримент за биологична апатия“. Той е следствие от изключително популярния в света на социалните психолози случай с убийството на Кити Дженовезе (брутално убийство с изключително много свидетели, при което никой не се е намесил и не е сигнализирал на властите).
Експериментът се състои в това няколко участници да бъдат изолирани самостоятелно в стая, като им се предоставят микрофон и слушалки. Един по един те могат да говорят в микрофона и да чуват останалите, но не и да ги виждат. Предвижда се наблюдаваните лица да направят няколко тура говорене и слушане. Същината на експеримента е да се пресъздаде по различен начин апатията, проявена в случая на Кити. Ето защо се добавя запис на глас, който още при първия тур споделя, че има съществен здравословен проблем и е склонен към припадъци. При второто изявление на въпросния глас, той казва, че не се чувства добре, а накрая се чуват звуци от припадък.
Всички наблюдавани лица са показали симптоми на повишена тревожност и видимо са разбрали какво може да се случва в някоя от стаите на другите участници (а именно някой припада). За учените обаче не е било изненадващо, че едва 31% от участниците излизат от помещението си, за да се опитат да помогнат на човека, който смятат, че е пострадал. Изводите говорят, че колкото повече хора (като бройка) са част от някаква ситуация, толкова повече се разсейва усещането за лична отговорност и се понижава готовността на индивида да покаже инициатива като помогне.
Осем часа без телевизия и смартфон
Психологът Екатерина Мурашова организира експеримент с 68 деца на възраст между 12 и 18 години в град Санкт Петербург. Той се състои в това да се ограничи достъпа на подрастващите до компютър, телевизор, смартфон или други средства за комуникация за осем часа. През тези осем часа децата могат да слушат музика, да четат, пишат, учат, рисуват или да се разхождат. Само трима от подрастващите успяват да го направят. Седем са издържали в продължение на пет часа. А повечето напускат експеримента с довода, че не могат повече и имат усещане, че ще избухнат. Двадесет и седем тийнейджъри получават замаяност, треска, студени тръпки, болка, тремор, сухота в устата и болки в корема и гърдите. Почти всички участници в експеримента показват симптоми на повишена тревожност и дори страх, като 5 от тях са получили панически атаки, трима признават за появата на мисли за самоубийство. Интересно е, че след като децата възвръщат достъпа си до съвременните начини за комуникация, симптомите изчезват като с магия.
Спонтанни изражения на лицето и подчинение
Карни Ландис е провел експеримента си в далечната 1924 г. като наблюдавал студенти, докато извършват поставени от него задачи. Предварително изрисува обозначителни линии по лицата им, с цел да проследява по-лесно движението на мимическата мускулатура. Задачите, които студентите трябва да изпълнят, са да подушат амоняк, да гледат порнографски снимки, да ровят в кофа с жаби и дори да обезглавят плъх.
Оказва се, че въпреки голямото си нежелание, повечето хора се подчиняват на инструкциите от експериментатора. Като въпреки, че нямат желание, приемат заповедите му и ги изпълняват.
Рингелман и груповата работа
Всъщност човекът, който провежда експеримента – Макс Рингелман, се е занимавал с изследването на селскостопанския труд и неговата продуктивност, като това е предизвикало интереса му към влиянието, което оказва групата над индивидуалния резултат. Експериментът, който Рингелман провежда, е оценка как се представят хората, когато извършват силова физическа дейност самостоятелно и в група. Резултатите говорят, че индивидуалните усилия са доста по-съществени от груповите, като изводите са свързани с понижаване на вътрешната мотивация при работа в група.
Ефект на Хоторн
От 1924 до 1932 г., в чикагската компания „Western Electric“ се провежда експеримент, целящ да разбере дали продуктивността на работниците се покачва под влияние на по-ярка светлина. През това време те знаят, че са обект на изследване, и продуктивността се покачва неимоверно. Когато експериментът приключва, продуктивността спада.
Оказва се, че докато хората знаят, че са обект на изследване, мотивацията им да са целенасочени е доста по-добра, поради проявения интерес от ръководните лица.
От врата на врата и прехода от малки към големи услуги
Психолозите Джонатан Фридман и Скот Фрейзър изпълняват поредица от експерименти, целящи да осмислят как индивидът реагира на молби, особено когато те постепенно стават по-големи и сериозни. Патриша Плинър от Университета в Торонто анализира данните и стига до извода, че след като хората направят малка услуга, възможността да направят по-голяма се увеличава.
Експеримент Сини-кафяви очи
След убийството на активиста за граждански права Мартин Лутер Кинг през 1968 г. силно се заговорило за расизма.
Джейн Елиът – учителка на трети клас в Рисвил, Айова, решила да обсъди със своите ученици проблемите, свързани с дискриминацията и расизма. Децата не разбрали какво има впредвид учителката им, затова тя решила да им покаже нагледно.
За целта на експеримента Елиът разделила учениците в две групи, според цвета на очите. Привилегированата група била на децата със сини очи. Те имали достъп до игралната зала пет минути повече. Също така синеоките ученици сложила на предните редове, а децата с кафяви очи разположила на задните редове. Децата можели да общуват само със себеподобните си – тоест с деца, които имали същия цвят на очите.
Учителката изтъквала недостатъците на децата с кафяви очи и ги наказвала, когато не спазвали правилата. На следващия ден разменила правата на групите.
При по-привилегированата се наблюдавали по-високи резултати. Децата, подложени на дискриминация, допускали повече грешки, дори да били по принцип отличници.
Може би децата донякъде да са разбрали какво е дискриминация, но родителите им се възмутили, че се проявява такова отношение към бели деца. Неочакван ефект за доказване проява на расизъм.
Ефект на дезинформация
През 1974 г. Елизабет Лофтус започнал да изучава ефекта от дезинформацията. За пример взел пътнотранспортни произшествия. На 45 ученици, разделени в групи по 9 души, били показвани видеа с продължителност от 5 до 30 секунди.
След всеки видеоклип с пътен инцидент, учениците попълвали въпросник. Първият въпрос винаги бил: „Напишете доклад за инцидента, който току-що видяхте!“. В останалите въпроси се изисквали подробности за инцидента. Основният въпрос засягал скоростта на автомобилите, участвали в произшествието. Девет души били запитани: „Колко бързо се движеха колите от видеото, когато се удариха една в друга?“. На другите участници бил зададен подобен въпрос, но думата “удари” била заменена с думите “докосна”, “разбиха”, “сблъска”. Отговорите за скоростта били в зависимост от употребената дума за сблъсъка. Това показва, че въпросът оказва влияние върху отговора.
Отложеното удоволствие
Валтер Мишел е инициатор на експеримента с отложеното удовлетворение. Той се е провел края на 60-те и в него участвали 600 деца на възраст от 4 до 6 години.
Деца влизали в стая, в която имало само маса и стол. На масата имало маршмелоу, бисквитка или друго лакомство. Било им казано, че ако искат могат да хапнат лакомството веднага, но ако почакат 15 минути, ще получат награда – втори сладкиш.
Мишел наблюдавал, че децата използвали различни подходи, за да устоят на изкушението – някои се обръщали с гръб, други закривали очите си с ръце, трети започвали да ритат по масата или да си дърпат косата. Някои деца галели лакомството сякаш е плюшена играчка. Но имало и такива, които го изяждали веднага.
Възрастта се оказала ключов фактор в устояването на изкушението. По-малките деца били по-нетърпеливи.
Последвалите проучвания показали, че децата, изчакали наградата, имат и по-добри резултати в живота, по-високо ниво на образование и нисък индекс на телесна маса.
Ефектът от фалшивия консенсус
В този експеримент учените попитали студентите дали са съгласни да се разхождат около кампуса в продължение на половин час с голяма табела, на който пише „Яжте при Джо!“.
След това участниците трябвало да преценят колко хора биха се съгласили с това.
Съгласилите се да се разхождат с табелата били на мнение, че повечето хора биха били съгласни с това. Отказалите мислели, че повечето хора, подобно на тях, ще откажат. Повечето участници в експеримента твърдо вярвали, че останалите ще направят като техния избор.
Това човешко поведение е известено в психологията като ефект на фалшивия консенсус.
За повече инфо: iskamdaznam.com
Дим в стая
В една стая били събрани хора, съгласили се да попълнят въпросник. Изведнъж изпод вратата започнал да излиза дим. Естествена реакция при такава ситуация е човек се опита да напусне стаята или поне да уведоми за случващото се. Но как да реагирате, ако не сте сами, но хората, които са в стаята въобще не забелязват дима. За целта на експеримента, другите хора били актьори, които се престрували, че не забелязват дима.
Само 10% от участниците напуснали стаята или докладвали за дим, а 9 от 10 човека продължили да работят по въпросника.
Експериментът доказва, че хората разчитат повече на чуждото поведение, отколкото на инстинктите си. Също така, че в присъствието на пасивни личности, са склонни да реагират по-бавно или изобщо да не реагират на аварийни ситуации.
Анонимен концерт в метрото
На 12 януари 2007 г. във вашингтонското метро, по инициатива на Дж. Уайнгартен от вестник „Washington Post”, се провел следният социален експеримент. На обичайно място, заемано от улични музиканти, застанал известният цигулар Джошуа Бел. В продължение на 45 минути, той изнесъл безплатен концерт, изпълнявайки класически произведения на „Страдивариус” от 1713 г. – цигулка за повече от 3,5 милиона долара.
От преминалите хиляда души, само шестима спрели да послушат, около 20 души пуснали пари, без да спрат. Цигуларят събрал 32 долара. Само един човек познал световноизвестният виртуоз.
Експериментът доказал каква е зависимостта между възприятието и приоритетите, както и дал за оценка на публичния вкус. Няма значение дали звезда или посредствен музикант свири в банална и скучна среда, в неудобно за всички време – красотата остава незабележима.
Експериментът на Робъртс Кейв
Целта на експеримента бил да покаже как ограничените ресурси пораждат конфронтация и как може да се справят хората с нея.
За експеримента били създадени две групи момчета на възраст между 11 и 12 години. Групите не знаели една за друга. Те били отведени на място, за което мислели, че е летен лагер. През първата седмица връзките в отделните групи се засилили.
След това запознали момчетата от двете групи и между тях се зародил конфликт. Експериментаторите създали ситуации на конкуренция между групите и нивото на враждебност се увеличило.
На третата седмица били създадени проблемни условия за двете групи, при които те трябвало да работят заедно, за да решат общ проблем с питейната вода. Двете групи се обединили, дори станали приятели.
Експериментът доказва, че съвместната работа е сред най-ефективните методи за намаляване на конфронтацията.
Експериментите за съответствие на Asch
Натискът от връстници не е просто нещо, с което трябва да се справят само деца или тийнейджъри. Желанието за принадлежност е дълбоко вкоренен човешки стремеж. Експериментите за съответствие на Аш, проведени през 1951 г., представляват набор от експерименти, използвани за определяне на степента, до която хората ще коригират поведението си, въз основа на необходимостта да се впишат и да не се открояват.
Соломон Аш казва на участниците, че това е експеримент за визуалното възприятие. Първо ги кара да отговорят сам на прост въпрос, при който сравняват дължината на 3 различни линии вдясно с тази вляво и отговарят коя линия отдясно е най-близка по дължина до тази отляво. 99% от хората отговорят правилно.
След това той поставя участника в стая с други, ката някои от другите всъщност са съратници с експериментатора. Конфедератите понякога умишлено дават грешен отговор. Това има ефект, като подтикна участника да даде грешен отговор, като отрече собствените си очи или сетива, за да се съобрази с групата.
Аш установява, че хората ще се присъединят към групата в 37% от случаите, но по различни причини: някои, защото смятат, че трябва да грешат (когато толкова много други или „групата“ имат различен отговор), а други, защото искат да избягвайте дискомфорта от изпъкване. Аш също така открива, че когато даде на участника партньор (т.е. друг участник, който участва в същото време), тогава съответствието спадна от 37% на 5%.
Стокхолмски Синдром
Терминът Стокхолмски синдром е използван за първи път от медиите през 1973 г., когато 4 заложници са взети по време на банков обир в Стокхолм, Швеция.
Заложниците защитават своите похитители, след като са освободени и не са се съгласили да свидетелстват срещу похитителите в съда. Те са развили връзка и афинитет към своите похитители.
Следователно Стокхолмският синдром се определя като състояние, при което заложниците развиват психологическа връзка със своите похитители по време на плен.
Уикипедия цитира това изследване от книгата Стокхолмски синдром от CS Sundaram, която изброява няколко ключови компонента, които характеризират Стокхолмския синдром:
- Развитието на положителни чувства у заложника към похитителя;
- Отказ на заложници да сътрудничат с полицията и други държавни органи;
- Вярата на заложника в човечността на похитителя, престава да ги възприема като заплаха, когато жертвата има същите ценности като агресора.
Вероятно светът страда от социален Стокхолмски синдром, т.е. разстройство в цялото общество на гражданите, които харесват и защитават своите политически лидери, които ги експлоатират активно.
Синдром На Мюнхаузен чрез прокси
Синдромът на Мюнхаузен е описан за първи път през 1951 г., свързан с група пациенти, които са измислили истории за предполагаемите си заболявания и са убеждавали лекарите да извършват ненужни хирургични процедури върху тях. Теорията е, че тези хора несъзнателно са правили това, защото са жадували за внимание или грижа.
Синдромът на Мюнхаузен чрез прокси е вариация, но съдържа ключова разлика. Това е специфична форма на малтретиране на деца, описана за първи път през 1977 г., която описва ситуации, в които родителите или лицата, полагащи грижи, почти винаги майката, измислят истории за болести за децата си и се опитват да обосноват историите чрез измисляне на физически симптоми и признаци.
Обикновено семействата или полагащите грижи завеждат детето в болницата със симптоми, които не могат да бъдат обяснени лесно чрез физиологични начини, и тези симптоми се появяват само, когато детето е с родителите.
Експериментът с добрия самарянин (1973)
В притчата за добрия самарянин се разказва за това как пътник безвъзмездно помага на ранен и ограбен човек, който бил подминаван от всички останали. Психолозите Даниел Бастън и Джон Дарли решили да проверят колко силно подобни нравствени императиви влияят на поведението на човека в стресови ситуации.
На едната група студенти семинаристи разказали притчата за добрия самарянин, след което били помолени да прочетат проповед за това, което чули в друга сграда на кампуса. На втората група било поръчано да приготвят реч за различните възможности за устройване на работа. При това доброволците били помолени да бързат особено много по пътя към аудиторията. По пътя от едната сграда до другата студентите видели на пуста алея лежащ на земята човек, който изглеждал така, сякаш има нужда от помощ.
Изяснено било, че студентите, които по пътя се готвили за проповед за добрия самарянин, реагирали на тази ситуация точно както и втората група участници в теста – върху решението им изключително силно влияело ограниченото време. Само 10 на сто от семинаристите, които били помолени да отидат в аудиторията възможно най-бързо, помогнали на непознатия. Останалите не го направили дори след току-що чутата лекция колко е важно да се помага на ближния при тежки ситуации.
Какво говори това за нас: Ние сме в състояние с удивителна лекота да се отказваме от религии или други етични императиви, щом това ни е изгодно. Хората са склонни да оправдават своето безразличие с изрази като „това не ме засяга”, „все едно с нищо не можех да му помогна” или „тук ще се оправят без мен”. Най-често това става не по време на катастрофи или кризисни ситуации, а в хода на всекидневния ни живот.
Експеримент „Безразличният свидетел” (1968)
През 1964 г. престъпно нападение над жена, което се повторило два пъти в рамките на половин час, завършило със нейната смърт по пътя за болницата. Свидетели на престъплението станали повече от десетина човека.(В своя сензационна статия списание Time погрешно посочва 38 човека.) И въпреки това никой не си направил труда да се отнесе с необходимото внимание към това произшествие. Мотивирани от това събитие Джон Дарли и Боб Латейн решили да проведат свой собствен експеримент.
Те поканили доброволци да участват в дискусия. Аргументирайки се това, че ще бъдат обсъждани изключително деликатни въпроси, на съгласилите се участници предложили да общуват разделено с помощта на разговорни устройства. По време на разговора един от събеседниците симулирал епилептичен припадък, който можел лесно да се разпознае по звуците от говорителите. Когато разговорът се провеждал поединично с всеки 85 на сто от участниците реагирали живо на случващото се и се опитвали да помогнат на пострадалия. Но когато участникът предполагал, че освен него в разговора участват още 4 човека, само 31 на сто намерили сили да направят опит някак да повлияят на ситуацията. Всички останали смятали, че с това е длъжен да се заеме някой друг.
Какво говори това за нас? Ако си мислите, че големият брой хора наоколо осигуряват вашата безопасност, това съвсем не е така. Тълпата може да бъде безразлична към чуждата беда, особено, когато в трудна ситуация са попаднали хора от маргиналните групи. Докато до нас има още някой ние с радост прехвърляме отговорността за случващото се върху него.
Вълната
В експеримента, провел се през 1967 г., е заложена идеята да се провери какво би се случило, ако в едно демократично общество се прокраднат фашистките идеи. За целта се използва клас гимназисти, част от които са провъзгласени от учителя за по-висши от другите. Тази промяна подобрява учението им и повишила резултатите им. Да, но същите тези „по-висши“ започват да се озлобяват и да изолират „по-нисшите“. А най-страшното е, че различията в отношенията се проявяват и извън училище. Само за четири дни експериментът излиза извън контрол и е прекратен. През 2008 г. се появява и игрален филм по темата – „The Wave“.
Интересен експеримент свързан с фашизма е и проведеният на з февруари 1942 г. в канадския град Уинипег, Манитоба, експеримент, известен като „If Day“. Оказало се, че много от канадците били готови да съдействат на окупаторите.
Хомосексуална терапия
През 60-те години започва да се говори за хомосексуализма като за психично заболяване. Много хора (доброволно или не) започват да търсят лечение на своето сексуално привличане. Експерименталните терапии се провеждат на асоциативен принцип. На пациентите се показват изображения на хомосексуални действия, а след това им се пуска ток или се инжектират със субстанции, които предизвикват повръщане. Случаи на „излекувани“ няма, но има документирани сериозни психични заболявания и един смъртен случай след продължителна кома, резултат от терапията.
Списък с различни видове действащи психологически ефекти:
Ефектът на Zayonts (ефект на аудиторията)
Ефектът на Хоторн – интерес към експеримента
Ефектът на Zeigarnik – Човек по-добре запомня материал или събитие, което остава недовършено.
Ефектът на Veblen – икономически необосновано търсене на стоки от висока ценова категория.
Ефектът от пълния провал – Хората, които правят грешки или пропуски и понякога изглеждат смешни, ни се струват по-привлекателни. А съвършенството създава дистанция и дори е досадно.
Ефектът на прожекторите – усещането, че всички винаги ви гледат и виждат всичките ви пропуски и грешки. Надценяваме вниманието на другите към себе си
Източник: Zarata.info
Експерименти с „кучето на Павлов“, 1904 г.
Едва ли има човек в Русия, който дори да не е чувал за опитите на учения Иван Павлов. Някои ги смятат за садистични, други подчертават, че откриването на условните и безусловните рефлекси е напреднало както във физиологията, така и в психологията. Няма да даваме емоционална оценка на дейността на учения и ще говорим за същността на неговите експерименти. През дупка (фистула) в стомашно-чревния тракт на животното се извежда стомашен сок, събира се в контейнер и се изчислява количеството му. Подаден е светлинен сигнал и в същото време е предложена храна на кучето. По това време то отделя слюнка и през фистулата тече стомашен сок. След известно време сигналът се подава, както преди, но храната вече не се дава. Но кучето все още отделя слюнка и стомашен сок. Това е условен рефлекс на стимул, идващ отвън. Изводи: Експериментите на Павлов позволяват да се установи тясна връзка между умствените и физиологичните процеси, протичащи в тялото на живите същества, включително хората.
Нуждаем се само от едно нещо, за да бъдем щастливи
Изследване на Харвард, със 75 годишна продължителност – едно от най-дългите изследвания, провеждани някога, проследява живота на 268 студенти (1938-1940) от мъжки пол (които в момента са в своята 90+ годишна възраст), регулярно събирайки данни от техния живот през всичките 75 години. Универсалното заключение? Любовта е това, което наистина има значение, поне доколкото се отнася до дългогодишното щастие и задоволителния живот.
Научният ръководител на изследването – психиатърът Джордж Вайлант прави обобщителен коментар за The Huffington Post, че основите на щастието са две: „Едната е любов. Другата е да намериш начин да живееш живота си, без да отблъскваш любовта.“ Пример: един от доброволците започнал участието си в изследването с най-ниската прогноза за бъдеща стабилност в живота – бил предприемал опит за самоубийство. Но, в края на живота си, той е един от най-щастливите в изследването. Защо? Джордж Вайлант обяснява, че „той прекарал живота си в търсене на любов“.
.
Благодарим за това, че стигнахте до тук! Значи трудът ни не е бил напразно. Ще се радваме ако ни помогнете да съберем още интересни описания на психически експерименти. Пишете ни на редакционния ни имейл (линк).
.
