.
Разговорът между президентите Тръмп и Путин беше посрещнат от политическите елити и мнозинството хора по целия свят като внезапно изригване на вулкан. Професионалните анализатори и дипломатите добре знаят, че разговор от час и половина се готви седмици и месеци предварително, и то на различни нива. Очевидно е, че връзките между определени среди и институции между САЩ и Русия и в най-конфронтираните години не са прекъсвани. За един разговор между двама световни лидери е необходимо да се подготви политическа почва, консултации с другата страна, тезиси за разговори (които у нас неизвестно защо се наричат „опорни точки”. Точка е, когато мирогледът така се е стеснил, че прилича на… точка!) и време на разговора (в случая – преди конференцията по сигурност в Мюнхен).
Защо този телефонен разговор хвърли в потрес западния елит? Той не беше консултиран със страната в конфликта – Украйна, нито с партньорите от НАТО. Нещо повече, европейските официални лица не са знаели предварително за разговора и са били шокирани, че той се е състоял. Както сподели един виден британски анализатор, „американският проект, проектът на неоконсерваторите да използват Украйна като инструмент за победа над Русия, е мъртъв”. Тук е важен и контекстът на това послание, а именно, че конфликтът е между Русия и САЩ и НАТО, а Украйна е само инструмент. На второ място, най-близкият съюзник на САЩ – Великобритания, страната, която се счита за лидер и гуру на матрицата в Източна Европа, е пренебрегната и оставена да научава новините от средствата за масова комуникация. Трето – след заявленията на президента Тръмп спрямо Гренландия, Панама, Газа, където той не изключва и военна намеса, тази негова позиция донякъде легитимира политиката на Путин към Украйна, включително и териториалните аспирации на Турция, Китай, Израел, Пакистан. Четвърто, Тръмп е разпоредил на държавния секретар Марко Рубио, директора на ЦРУ Джон Ратклиф, съветника по националната сигурност Майкъл Уолц и посланика и специален пратеник Стив Уиткоф, да водят преговорите с Русия. Показателен е фактът, че в този екип липсва специалният пратеник на президента на САЩ за Русия и Украйна Кийт Келог, който е прословут като „яростен русофоб”. Не на последно место, освен войната в Украйна се очартават много теми за разговори между САЩ и Русия – нов международен ред, ограничване на ядрените оръжия, Близкият изток, Сирия, Арктика, космосът и пр.
Не трябва да възприемаме, че двамата президенти са седнали на масата и всичко между тях е мед и масло. Бих казал напротив. В момента САЩ и РФ са два конкурента и опонента със засилени взаимни противоречия – военни, икономически и дори идеологически. Но не е невъзможно в един момент да седнат и да се разберат за сфери на влияния – нещо, което историята познава. И друго – мисля, че не трябва да забравяме, че в международните отношение все повече ще употребяваме неоимпериалистическа и колониална политика. Явно се връщаме 40 години назад. А президентът Тръмп вече предложи тристранна среща със Си Дзипин и Путин. При днешната дискредитация на международните институции и международното право, темата за новия международен ред си проправя път.
Отчитайки причините и динамиката на конфликта, имаме всички причини да твърдим, че Украйна и Европа (казваме Европа, а не ЕС, за да включим Обединеното кралство) ще присъстват на предстоящите разговори. Рамката на преговорите долу-горе е ясна – новият шеф на Пентагона Пийт Хегсет предизвика буря от критики в Европа, след като обяви на пресконференция в централата на НАТО в Брюксел, че връщането към границите на Украйна отпреди 2014 г. е нереалистично, администрацията на Тръмп не вижда членството на Киев в НАТО и САЩ няма да участват със свои войски в мироопазващи операции на територията на Украйна. От друга страна, както заяви американският президент, ще има отделна линия на разговори само между РФ и САЩ, където по всичко личи, че ще се обсъждат и решават най-важните и глобални проблеми.
Един телефонен разговор не дава много, но значи много. Дава ясно послание, че страните, вместо ядрен конфликт, ще продължат диалога и, ако имах влияния над борда на атомния часовник, бих върнал стрелката с 10 секунди назад.
.
.
