Проектът за Държавен бюджет в Комисията по политиките за българите извън страната

.

На 27 февруари 2025 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина в Народното събрание, на което се обсъжда и приема Законопроектът за Държавния бюджет на Р България за тази година.

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО НА ТОВА ЗАСЕДАНИЕ

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ ЛАЗАРОВА: „Във връзка с внесения от Министерския съвет Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., в областта на политиката за образование и наука, предоставям на вниманието Ви конкретна информация за частта „За обучение на българските общности в чужбина“. Общият размер на разчетените разходи за образование на българските общности в чужбина е 30 млн. 43 хил. 800 лв.
За български държавни училища в чужбина и командироване на учители в българските държавни училища 3 млн. 782 хил. лв.
По национални програми: Национална програма „Роден език и култура зад граница“ – 2 млн. 108 хил. лв.; Национална програма „Неразказаните истории на българите“ – 500 хил. лв.; Национална програма за популяризиране на българското висше образование и улесняване на достъпа за кандидатстване на лица от българска народност, живеещи в чужбина за обучение в български висши учила – 1 млн. 92 хил. 700 лв.; Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ – 1 млн. 200 хил. лв., като тези средства са разчетени в централния бюджет.
По постановление на Министерския съвет. Постановление на Министерския съвет № 90 от 2018 г. за българските неделни училища в чужбина – 13 млн. 560 хил. лв.
Издръжка на български електорати в чужбина. Постановление на Министерския съвет № 44 от 2019 г. за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища – 2 млн. 165 хил. 400 лв.; по Постановление № 103 „Изпращане на преподаватели в средни и висши училища на българските общности зад граница“ – 3 млн. 63 хил. 200 лв.; по същото постановление „Осигуряване на учебно-помощна литература за нуждите на училищата на българските общности зад граница“ – 90 хил. лв.; по същото постановление „Осигуряване на летен отдих на чуждестранни учещи се от българска народност“ – 75 хил. лв.; „Изпращане на учители в българските секции на европейските училища“ – 691 хил. 500 лв.
За издръжка на обучение на студенти и докторанти в поделението на Русенския университет „Ангел Кънчев“ – град Тараклия, република Молдова – 1 млн. 500 хил. лв. И за провеждане на ежегодните квалификационни езикови курсове и педагогически езикови практики на учители, ученици и студенти от българските общности – 216 хил. лв.“

ИВАН КОНДОВ: „Ще премина направо в това, което може би е от най-голям интерес за Комисията за българите в чужбина и това е, че има увеличение и на парите за традиционните български общности в чужбина. От 2,1 млн. лв. на 2,7 млн. лв. Това е добра новина на фона, че така или иначе трябва да се спазва, някаква финансова дисциплина. Знаете тези пари са изключително важни, понякога животоспасяващи за нашите сънародници, особено в Западните Балкани, които обикновено не получават, особена подкрепа от никъде другаде.
Хубаво е, разбира се, че и Министерството на образованието има също доста така финансиране, което е определило за тези сънародници. Така че съвместно мисля, че можем да отговорим най общо на нуждите. Имаме и 180 хил. лв. за български медии в чужбина. Тук имаме малко намаление от 20 хил. лв.
Това, което за нас е важно и се надяваме да се случи другата година тези пари са в централния бюджет. Ние ще се надяваме следващата година вече да влязат в бюджета на Министерството на външните работи, тъй като това ще ни даде възможност да бъдем много по-оперативни. Например в момента тъй като не е приет бюджетът ние въобще не можем да започнем да работим по проекти с българите в чужбина. Чакаме да бъде приет бюджета. Когато приемането на бюджета закъснение това означава, че много бързо трябва да осъществим проекти, които де факто били много по полезни и ефективни ако ги направим през цялата година. Вярваме, че догодина ще можем да се радваме и на това те да бъдат в нашия бюджет.“

„За консулските служби са предвидени 1 млн. 400 хил. лв. Те са предвидени основно за подсилване на кадровия ресурс на консулските служби, тъй като де факто примерно консулски служби, които са в трети страни, извън територията на Европейския съюз, като Индия, Казахстан, Узбекистан, Обединените арабски емирства срещат много големи трудности в момента, тъй като и българските работодатели внасят много работна ръка оттам. И де факто се налага да чакат с месеци, тъй като ние нямаме хора, които да обслужват.“

ЗАМ.-МИНИСТЪР КАЛИН ВЕЛЬОВ: „Ежегодният бюджет за българските културни институти в чужбина в предходните години възлизане на 3 млн. 277 хил. 900 лв. Тези средства покриват само режийните на културните ни институти в чужбина. В тази сума не влиза културната дейност и належащи капиталови разходи. Налага се всяка година Министерството на културата чрез постановление на Министерския съвет да получава допълнителни средства за дейност и за културните програми на българските културни институти в чужбина.“

РАЙНА МАНДЖУКОВА: „Има определени разходи, които се покриват от постановленията, от програмите. Това, което не се покрива от Министерството на образованието и науката, те идват при нас. Министерството на културата по същия начин имаме направен анализ за българските културни сдружения в чужбина. Само фолклорните състави в чужбина са около 400 в момента, само фолклорните състави. Още над 300 сдружения, организации и структура с културна дейност са извън фолклора. Това са друг вид сценични дейности, литературни клубове, филми правят наши сънародници. Тоест всичко това е в областта на културата, всичко това са българи, всичко това е българска дейност. Но, единственото финансиране, не мога да го кажа като финансиране, а по-скоро финансова помощ и подкрепа на практика те получават от Агенцията за българите в чужбина. Тоест основно натам отиват нашите средства. Общият ни бюджет е 1 млн. 499 хил. 800 лв., целият бюджет на Агенцията, разбира се, част от който е работна заплата, частта за издръжка е 498 хил. 900 лв., от които около 150 до 200 са обичайните разходи за физическото функциониране на една институция, да не изброявам – ток, вода, гориво, кламери, хартия и така нататък. Това, което остава, е за дейност.“

.

Следва пълният текст на стенограмата от това заседание на комисията, която е публикувана в сайта на НС.

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиките за българите извън страната

П Р О Т О К О Л
№ 4

На 27 февруари 2025 г. се проведе редовно заседание на Комисия по политиките за българите извън страната

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Стоян Таслаков.

* * *

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добър ден, колеги! Уважаеми гости, заповядайте и Вие.
Имаме кворум. Откривам заседанието.
На Вашето внимание представям дневния ред за днешното заседание.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Подлагам на гласуване дневния ред:
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се дневния ред.

Преминаваме към първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2025 Г. № 51-502-01-4.

Гости на Комисията днес са:
От Министерството на финансите – Цветомира Заркова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, Анета Запрянова – главен експерт.
От Министерството на образованието и науката Емилия Лазарова – заместник-министър, Наталия Михалевска – началник на кабинета на Министъра.
От Министерството на външните работи Иван Кондов – постоянен секретар, Анна Георгиева – директор на дирекция „Бюджет и финанси“.
От Министерството на културата – Калин Вельов – заместник-министър, Силва Хачирян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“.
От Изпълнителна агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова – изпълнителен директор, Йоанна Драгнева – заместник-изпълнителен директор.
Добре дошли.
Давам думата на гостите от Министерството на финансите да предоставят данни за бюджета. Заповядайте.

ЦВЕТОМИРА ЗАРКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание основните параметри по Законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.
В макроикономическата прогноза през 2025 г. е заложено ръста на брутния вътрешен продукт да се повиши до 2,8%, като номиналният му размер ще достигне 215,2 млрд. лв.
През 2026 г. растежът на икономиката е прогнозиран на 3% от брутния вътрешен продукт. А в периода 2027 -2028 г. ще се забави до 2%.
Прогнозата за средногодишната инфлация е тя да се понижи от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г.
Запазват се ниските равнище на безработица в страната, като се очаква коефициентът на безработица за 2025 г. да намалее до 4,1%, като тази тенденция се запазва и през следващите години.
По отношение на фискалната политика е постигната целта дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство.
Дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа се задържа на ниво от 3% от брутния вътрешен продукт за 2025 г. и 2026 г., а след това намалява до 2,7% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. и 2,2% от БВП за 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към края на 2025 г. е предвиден да остане непроменен с прямо бюджет 2024 г., а именно в размер на 4,5 млрд. лв.
Като дял от брутния вътрешен продукт общото ниво на приходите по консолидираната фискална програма за 2025 г. е 41,9% с низходяща тенденция, като за 2028 г. достига 40,2% от брутния вътрешен продукт.
По отношение на данъчната политика се предлагат мерки, даващи възможност за увеличение на приходната база. Те са свързани с подобряване на събираемостта и изсветляване на бизнеса, като по-добрата събираемост на приходите ще позволи да се изпълнят планираните ангажименти в разходната част по отношение на социални политики, здравеопазване, образование, сигурност и инфраструктура.
Не се предвижда промяна в осигурителната политика през 2025 г.
Като дял от брутния вътрешен продукт общото ниво на разходите по консолидираната фискална програма, с включени разходи, които се извършват от сметките за средства от Европейския съюз и други международни програми, както и свързаното с тях национално съфинансиране, е 44,9% от брутния вътрешен продукт с низходяща тенденция, като в средносрочен план разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по Закона за публичните финанси.
По отношение на политиката по доходите е заложен ръст на минималната работна заплата от 1 януари в размер на 1077 лв., като на този етап в средносрочен план това равнище не е променено, тъй като се очаква приемането на механизъм за определянето на минималната работна заплата, който да съответства на европейското законодателство.
Заложените увеличения в определени сектори ограничават възможностите за провеждане на хоризонтална политика по доходите в бюджетната сфера, и в тази връзка ръстът на разходите за персонал, който е предвиден по бюджетите на разпоредителите с бюджет, е в размер на 5%, за структурите, които не са получили такива увеличения, в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.
По отношение на пенсиите, за периода 2025 – 2028 г., пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на текущата година по така нареченото швейцарско правило.
Това са най-общо параметрите по проектобюджета. Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Заркова, нали?

ЦВЕТОМИРА ЗАРКОВА: Да, госпожа Заркова.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: За протокола, защото записват нашите колеги.
Сега ще дам думата за становище от всички гостуващи министерства.
Подред са Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Лазарова.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ ЛАЗАРОВА: Уважаеми господин Таслаков, уважаеми народни представители! Във връзка с внесения от Министерския съвет Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., в областта на политиката за образование и наука, предоставям на вниманието Ви конкретна информация за частта „За обучение на българските общности в чужбина“. Общият размер на разчетените разходи за образование на българските общности в чужбина е 30 млн. 43 хил. 800 лв.
За български държавни училища в чужбина и командироване на учители в българските държавни училища 3 млн. 782 хил. лв.
По национални програми: Национална програма „Роден език и култура зад граница“ – 2 млн. 108 хил. лв.; Национална програма „Неразказаните истории на българите“ – 500 хил. лв.; Национална програма за популяризиране на българското висше образование и улесняване на достъпа за кандидатстване на лица от българска народност, живеещи в чужбина за обучение в български висши учила – 1 млн. 92 хил. 700 лв.; Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ – 1 млн. 200 хил. лв., като тези средства са разчетени в централния бюджет.
По постановление на Министерския съвет. Постановление на Министерския съвет № 90 от 2018 г. за българските неделни училища в чужбина – 13 млн. 560 хил. лв.
Издръжка на български електорати в чужбина. Постановление на Министерския съвет № 44 от 2019 г. за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища – 2 млн. 165 хил. 400 лв.; по Постановление № 103 „Изпращане на преподаватели в средни и висши училища на българските общности зад граница“ – 3 млн. 63 хил. 200 лв.; по същото постановление „Осигуряване на учебно-помощна литература за нуждите на училищата на българските общности зад граница“ – 90 хил. лв.; по същото постановление „Осигуряване на летен отдих на чуждестранни учещи се от българска народност“ – 75 хил. лв.; „Изпращане на учители в българските секции на европейските училища“ – 691 хил. 500 лв.
За издръжка на обучение на студенти и докторанти в поделението на Русенския университет „Ангел Кънчев“ – град Тараклия, република Молдова – 1 млн. 500 хил. лв. И за провеждане на ежегодните квалификационни езикови курсове и педагогически езикови практики на учители, ученици и студенти от българските общности – 216 хил. лв. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Лазарова.
Давам думата на представителите на Министерството на външните работи.
Господин Кондов, заповядайте.

ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Таслаков, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Благодаря Ви първо за възможността да представим нашия бюджет.
Тази година бюджетът на Министерството на външните работи е 223 млн. 700 хил. лв., което е увеличение с около 44 млн. лв., за което сме много благодарни на Министерството на финансите и на разбирането, което те проявиха.
Разбира се, тук има и някои въпроси, които са свързани с това, че капиталовите разходи се връщат обратно в бюджета. Миналата година те бяха в централния бюджет, но има много позитивни неща, като увеличението на заплатите с 5%, не е много, но това е за цялата администрация, все пак намерени са средства за увеличение на заплатите.
Освен това получаваме и пари от 1 април за изравняване на левовите заплати в чужбина и тук. Ние бяхме единственото министерство, чиито служители заминаваха и при заминаването им да работят в чужбина, бяха намалявани заплатите.
Имаме и допълнителни средства за издръжка – няма да влизам в подробности, тъй като може би, ако имате въпроси конкретно за това, ще Ви кажа.
Ще премина направо в това, което може би е от най-голям интерес за Комисията за българите в чужбина и това е, че има увеличение и на парите за традиционните български общности в чужбина. От 2,1 млн. лв. на 2,7 млн. лв.
Това е добра новина на фона, че така или иначе трябва да се спазва, някаква финансова дисциплина. Знаете тези пари са изключително важни, понякога животоспасяващи за нашите сънародници, особено в Западните Балкани, които обикновено не получават, особена подкрепа от никъде другаде.
Хубаво е, разбира се, че и Министерството на образованието има също доста така финансиране, което е определило за тези сънародници. Така че съвместно мисля, че можем да отговорим най общо на нуждите. Имаме и 180 хил. лв. за български медии в чужбина. Тук имаме малко намаление от 20 хил. лв.
Това, което за нас е важно и се надяваме да се случи другата година тези пари са в централния бюджет. Ние ще се надяваме следващата година вече да влязат в бюджета на Министерството на външните работи тъй като това ще ни даде възможност да бъдем много по-оперативни. Например в момента тъй като не е приет бюджетът ние въобще не можем да започнем да работим по проекти с българите в чужбина. Чакаме да бъде приет бюджета. Когато приемането на бюджета закъснение това означава, че много бързо трябва да осъществим проекти, които де факто били много по полезни и ефективни ако ги направим през цялата година. Вярваме, че догодина ще можем да се радваме и на това те да бъдат в нашия бюджет.
Имаме, разбира се, допълнителни средства и за консулските служби, което е много важно също за работата с нашите сънародници в чужбина. Разбира се, знаете от нашите ангажименти след пълноправното членство в Шенген, към консулските служби имат повишен интерес към българските визи.
Така че тези пари са изключително важни, за да засилим капацитета, както кадровия, така и чисто самите консулски служби като помещение, като възможности за приемане на нови кандидати за визи.
Ще спра дотук и съм готов да отговоря на всякакви въпроси.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Кондов.
От Министерството на културата, заповядайте, господин Вельов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН ВЕЛЬОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, дами и господа! Ежегодният бюджет за българските културни институти в чужбина в предходните години възлизане на 3 млн. 277 хил. 900 лв. Тези средства покриват само режийните на културните ни институти в чужбина. В тази сума не влиза културната дейност и належащи капиталови разходи. Налага се всяка година Министерството на културата чрез постановление на Министерския съвет да получава допълнителни средства за дейност и за културните програми на българските културни институти в чужбина.
През 2024 г. за културна дейност, допълнително имаше 4 млн. лв., които бяха получени чрез постановление на Министерския съвет. За тази година те не са включени в бюджета, което означава, че в момента средствата за българските културни институти са изключително и само за издръжка.
Освен това тези 3 милиона, почти 300 хиляди, с които сме разполагали през изминалите години са намалени в момента с 10%. Тоест за 2025 г. е планирано – 2 млн. 950 хил. лв., вместо досегашните 3 млн. 277 хил. 900 лв.
Целесъобразно би било средствата за културни програми и за дейност на българите в чужбина да бъдат добавени към регулярните 3 милиона и почти 300 хиляди. Надяваме се да останат така. Защото по същия начин, както и колегите от Външното министерство споменаха, необходимо планирането на културната дейност да се извършва предварително. В средата на годината ограничава изключително много институтите ни с организацията и с осъществяването на допълнителна културна дейност, която е изключително важна за българската общност зад граница. Това е от нас.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря Ви, господин Вельов.
От Изпълнителната агенция за българите в чужбина – заповядайте, госпожо Манджукова.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Таслаков, уважаеми колеги от Комисията, уважаеми колеги от институциите! Благодаря за поканата.
Благодаря за възможността да си кажем болката отново.
Този път ще започна с благодарност, защото тази година и нашия бюджет, благодарение на колегите от Министерството на външните работи, знаете ние сме към министъра на външните работи тези 12 хиляди, за които се борихме миналата година, допълнително с кръв и пот тази година вече са ни включени в основния бюджет.
Бюджетът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, която е с щат 25 човека и покрива на практика дейности във всички области. Във всички области като казвам, имам предвид и българските училища се обръщат към нас за средства, които по реда на условията на документите, например на Министерството на образованието не покриват такива разходи.
Има определени разходи, които се покриват от постановленията, от програмите. Това, което не се покрива от Министерството на образованието и науката, те идват при нас. Министерството на културата по същия начин имаме направен анализ за българските културни сдружения в чужбина. Само фолклорните състави в чужбина са около 400 в момента, само фолклорните състави. Още над 300 сдружения, организации и структура с културна дейност са извън фолклора. Това са друг вид сценични дейности, литературни клубове, филми правят наши сънародници. Тоест всичко това е в областта на културата, всичко това са българи, всичко това е българска дейност.
Но, единственото финансиране, не мога да го кажа като финансиране, а по-скоро финансова помощ и подкрепа на практика те получават от Агенцията за българите в чужбина. Тоест основно натам отиват нашите средства. Общият ни бюджет е 1 млн. 499 хил. 800 лв. целият бюджет на Агенцията, разбира се част от която е работна заплата, частта за издръжка е 498 хил. 900 лв., от които около 150 до 200 са обичайните разходи за физическото функциониране на една институция, да не изброявам – ток, вода, гориво, кламери, хартия и така нататък. Това, което остава е за дейност.
Миналата година благодарение на тези 112 хил. лв. успяхме да покрием много повече дейност, отколкото предишните, разбира се. Но, това води след себе си повече искания от страна на нашите сънародници в чужбина. Разбира се, всеки се простира според чергата и ние ще се простираме според чергата, според това което имаме. Но, все пак бих искала да обърна вниманието на Комисията при едни бъдещи разглеждания, при едни бъдещи бюджети бих искала да помоля настоятелно да се преразгледа изобщо финансовата политика по отношение на Агенцията за българите в чужбина.
1750 лв. бруто заплата за главен експерт съгласете се, няма такива заплати никъде другаде. И въпреки това тези хора работят. Това е моят апел! Ще приключа дотук. Благодаря за тазгодишното увеличение. Естествено ще сме готови да се отчетем за всеки един от тези левове. Но бих искала да продължим този разговор и в други заседания. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манджукова.
Давам думата вече на народните представители, ако имат въпроси.
Заповядайте, господин Шабан.

НЕЖДЕТ ШАБАН: Добър ден на всички!
Уважаеми господин Председател, конкретно по темата за бюджета. Ние, като представители на парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“ по принцип ще подкрепим Законопроекта, стига този бюджет да работи за хората и да е в интерес на хората. И естествено между първо и второ четене ще имаме нови предложения.
Но, конкретният ми въпрос е следния: не са ли малко тези пари, които са заделени за култура и специално за образование в рамките на тази година? Ако има възможност, когато има корекция в бюджета или сега в момента преди приемането на бюджета да се направят конкретни предложения за увеличаване на съответните суми.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Някой друг иска ли да вземе отношение? Ако няма давам думата на госпожа Симеонова, която имаше въпрос.

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА: Благодаря, господин Председател, благодаря, уважаеми гости за представянето на бюджета.
Виждаме, че за разлика от държавния бюджет за 2024 г. в настоящия документ не е представен в чл. 1, ал. 5 подробно разбивка на средствата, които са в централния бюджет. Оценявам, че Вие успяхте да ни изчетете вероятно голяма част от тях, но може да си представите за нас тази информация е чисто нова, нямаме и капацитета да се запознаем с нея пред нас. Така че ако е възможно, господин Председател, бих помолила чрез Вас колегите от Министерския съвет съответните ведомства да ни предоставят реално информацията, която беше изчетена тук. Защото например не стана ясно и тук е конкретно въпросът ми мисля, че към господин Кондов. Каза, че има увеличение за консулските служби за бюджета. В какви размери е и в какъв аспект? Тоест за какъв тип дейности?
Също Вие казахте, че при капиталовите разходи имате също промени. Казахте, че бихте могли да ни дадете повече детайли. Интересуваме в каква посока, какво се планира? И още веднъж с един призив, тъй като наистина доста информация се сподели, а може би дори има други пера, които не сте успели да споделите в изложенията си. За нас ще е полезно да видим какви са измененията спрямо съответно миналогодишните в ал. 5 описани дейности. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Симеонова.
До голяма степен препокрихте и моя въпрос за анализа. Така че ще Ви помоля да изпратите писмено на Комисията, за да разгледаме данните и анализите за тази година.
Давам думата на господин Кондов да отговори.

ИВАН КОНДОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Симеонова, благодаря Ви за въпроса. За консулските служби са предвидени 1 млн. 400 хил. лв. Те са предвидени основно за подсилване на кадровия ресурс на консулските служби, тъй като де факто примерно консулски служби, които са в трети страни, извън територията на Европейския съюз, като Индия, Казахстан, Узбекистан, Обединените арабски емирства срещат много големи трудности в момента, тъй като и българските работодатели внасят много работна ръка оттам. И де факто се налага да чакат с месеци, тъй като ние нямаме хора, които да обслужват.
Направили сме всичко възможно, сключили сме договори с фирмата „VFS Global“, която разширява нашите възможности за приемане на документи. Но примерно за така наречената виза Д, тоест дългосрочната виза, там трябва да се проведат интервюта. Като имате един консул, той повече от 30 интервюта на ден не може да проведе, тоест трябва да увеличите капацитета. Става въпрос за около 17 допълнителни бройки, които ще бъдат финансирани с тези пари.
Що се отнася до капиталовите, всъщност миналата година те бяха около 10,5 милиона, тази година са 18,5 милиона, но де факто 7 милиона от тях ще бъдат за разплащане на дейности, които са извършени през миналата година. Така че грубо остават същите като миналата година. Но това е така или иначе едно увеличение, защото част от нещата са свършени миналата година и ще имаме възможност да се посветим на повече ремонти. Имаме доста големи проблеми по посолствата, конкретно с чисто ремонтиране на посолства, на консулски служби. Ето, примерно в Индия ние ремонтирахме консулската служба, тя е с 4 гишета. Но едвам намерихме двама души да работят в нея. Сега ще финансираме още двама. Тоест ще насочим нашите усилия към подобряване и на тези приемни на консулските служби.
Така че това е най-общо за капиталовите разходи на Министерството на външните работи.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Кондов.
Госпожа Манджукова иска да добави нещо. Заповядайте.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Благодаря.
Аз бих искала да отговоря на въпроса на господин Шабан.
Миналата година допълнителните 100 хил. лв. получихме именно благодарение на усилията на Комисията, и то точно между първо и второ четене. И ако и тази година има възможност откъде да ни скроите 100 хил. лв., няма да бъдат излишни. Защото, отново казвам, планирали сме много събития на базата на това, което сме имали миналата година. Имаме много обръщения от българи от чужбина за техни събития, които бихме могли, тоест в отговор на нашите политики. Така че аз все пак Ви моля, ако има възможност за такова, ще се радваме да дадем повече информация за какво, за къде и как.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Манджукова.
Имаме предвид.
Ако няма други въпроси, аз имам един въпрос към Вас.
Не ми стана ясно, защото си водих записки, за дейности какъв бюджет Ви остава? Защото разбрахме колко Ви е бюджетът, каква Ви е издръжката, но за дейности какъв бюджет остава при Вас?

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Миналата година, когато бюджетът ни беше 389 хил. лв., аз имах около 20 хил. лв. на месец. Специално съм го смятала. Като изключим режийните и другите разходи, които са за физическо функциониране, в зависимост от месеците, но средно за 12 месеца излизаше за не повече от 20 хил. лв. на месец. Като имате предвид само, че детските конкурси, които провеждаме от 25 години, от 1995 г., и за които каним деца от чужбина, от целия свят на почивка в България, само това е 30 хил. лв. Което означава, че през август месец ние нищо друго не можем да направим. Целият бюджет за дейност за този месец отива само за това. И ги скрояваме от други места.
А тази година имаме юли месец Фестивал на българските фолклорни състави от чужбина. От целия свят ще се съберат български фолклорни състави, които ще показват своето творчество тук в България – нещо, което 10 години правят навън. Сега за пръв път успяхме да ги доведем в България. И много други неща. Това са детайли, които с удоволствие пред всеки от Вас ще ги разкажа, ако има необходимост.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря Ви.
Ще ги дискутираме.
Колеги, някакви други въпроси има ли?
Заповядайте, госпожо Симеонова.

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА: Благодаря.
Още един уточняващ въпрос, мисля, че към господин Вельов, който предостави информацията, че, ако сме разбрали правилно, за културните институти имате 3,277 млн. лв., обаче в това не са включени, не са предвидени допълнително, доколкото разбирам, разходи за културна дейност. Тоест имаме за културните институти вероятно за тяхната издръжка средства, но тези културни институти нямат средства, за да развиват дейност.
Може ли да поясните всъщност от къде идва това разминаване и всъщност тези 4 млн. лв., които вероятно са били в централния бюджет, доколкото разбрах от Вашето обяснение, за 2024 г., в тази година как ще оперират тези институции без подобно финансиране?

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Аз разбрах, че даже с 10% има намаление за тази година.
Господин Вельов, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН ВЕЛЬОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, точно така. Имаме с 10% намаление на тази сума, на която сме разчитали досега. И тя става 2 млн. 950 хил. лв. Като всъщност, да, това са режийни, поддръжка на персонал. Всъщност и капиталови не влизат в тази сума.
За културна дейност, както споменах, през 2024 г. имахме допълнителни 4 милиона, а пък през предходните години са били между 1,5 милиона и 2 милиона. Тази година не ги виждаме. Всъщност ние нямаме в момента, не получихме разбивка на бюджета. Но тези 4 милиона силно се надяваме да са заложени. Но пледираме те да бъдат заедно с останалите, за да може да има планиране на културната дейност навреме.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Вельов.
Други въпроси? Ако няма, предлагам да се насочим към гласуване.
Заповядайте, госпожо Михалевска.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря ви, господин Председател.
Тъй като въпросът на господин Шабан се отнасяше и до образованието. За нас е много важно да се чуе, че има намаление с 10%, разбира се, във всички наши дейности и издръжката на всички хора по света, които осигуряват българистиката от предучилищна възраст, средно образование, висше образование и се осигурява от Министерството на образованието и науката. Като българистиката включва не само изучаването на българския език и литература, история и география на България и всичко, което е свързано с културно-историческата идентичност на хората, които живеят в чужбина.
Затова издръжката на българските неделни училища в чужбина се нуждае от допълнителна подкрепа, разбира се. Министър Вълчев неведнъж е говорил за това, както и основните дейности, свързани с квалификацията и обучението на учителите в българските неделни училища, лекторатите и българските държавни училища в чужбина.
Въвеждаме нови програми във всички български неделни училища, разбира се, те трябва да имат допълнителни обучения за методика по обучение и преподаване по български език в чуждоезикова среда. И не само. Така че този въпрос, разбира се, стои и пред нас. Ако е възможно, разбира се, ние бихме подкрепили още повече българските неделни училища и цялата българистика в чужбина. Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Господин Шабан, заповядайте.

НЕЖДЕТ ШАБАН: Според мен най-добрият вариант е да се направи конкретна разбивка на бюджета. И тази разбивка да се предостави на Комисията. И оттам насетне вече въпрос на предложения и въпрос на гласуване.
По принцип каквото е необходимо от наша страна, мисля че цялата Комисия ще окаже съдействие. Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Ако имате такава възможност, изпратете я тази разбивка.
Други въпроси? Не виждам.
Да се ориентираме за гласуване на Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24 февруари 2025 г. – за първо гласуване.
За – 6, против – 4, въздържали се – няма.
Благодаря на гостите за днешното присъствие в Комисията.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, имате ли нещо, което да обсъдим в т. 2?
Заповядайте, господин Алгафари.

НИКОЛАЙ АЛГАФАРИ: Аз имам едно бързо питане.
Дали има възможност, тъй като сега не съм сигурен дали ще имат възможност за отговор, да ни предоставят друг път Агенцията за българите в чужбина, финансира ли българската държава наши исторически общности в Тараклия и Тараклийския регион? Ако може в писмен вид да ни отговорят. Можем ли да направим такава процедура?

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Да, добре.
Може и Босилеград там да добавите. И там ме интересува.
Благодаря.
Колеги, закривам заседанието.

.