.
Скъпи приятели на българското слово, приключи международният литературен конкурс “Олтарите на българския дух“, организиран от Литературен кръг „Любородец“, Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салон за българска култура и духовност – Чикаго.
В конкурса „Олтарите на българския дух“ взеха участие автори, които изпратиха над 300 творби.
Жури в състав:
Димитър Йовков
Ники Комедвенска
Красимира Жечева-Байлс
Снежана Галчева
проф. Васил Казанджиев
определи авторите и творбите, както следва:
.
ЗА РАЗДЕЛ „ПОЕЗИЯ“
ПЪРВА НАГРАДА
Светлана Николова за „Прераждане на Белоногата“ и
София Милева за „2024“
ВТОРА НАГРАДА
Татяна Йотова за „Свята земя“ и
Маргарита Мартинова за „Изходът“
ТРЕТА НАГРАДА
Гюлшен Алиева за „Чудо“ и
Петя Цолова за „Българското знаме“
ПООЩРЕНИЯ
Радка Капралова – „Подирих те, Апостоле“, Иван Върбанов – „Вековен дъб“ и Михаил Цветански – „Моя любов и болка“
.
ЗА РАЗДЕЛ „ПРОЗА“
ПЪРВА НАГРАДА
Банко Банков за „Последна вест“
ВТОРА НАГРАДА
Илияна Каракочева за „Панера“
ТРЕТА НАГРАДА
Цонка Великова за „Път към Голгота“
ПООЩРЕНИЯ
Веселин Веселинов – „Олтарите на българския дух“, арх. Михаил Михайлов – „Многая лета“, Наско Гелев – „Българските олтари“, Мария Стайкова – „Каба гайда и евкалипт“, Галина Николова – Мост през времето“
Конфедерацията на българските културни организзции и дейци в чужбина присъжда Специална награда на Анелия Хохвартер за „Икони“ (проза);
Салон за българска култура и духовност – Чикаго присъжда Специална награда на Миглена Дикова-Миланова за стихотворението „София“;
Конфедерацията на българските културни организзции и дейци в чужбина и Салон за българска култура и духовност – Чикаго удостостояват с Почетна грамота Дени Папо за предоставяне на стихотворението „Прости, Йерусалим“ с автор Мони Папо.
Поздравявам всички участници и наградени с моето стихотворение „Вечните олтари на България“.
ВЕЧНИТЕ ОЛТАРИ НА БЪЛГАРИЯ
Като пред олтар пред тебе коленича,
изстрадана моя Родино!
Всичко, което на дълг ме обрича,
събрано е само във твоето име.
То преминава през разстояния и време,
като белег в паметта на времето скрит.
Носи раните на моето родово племе,
сложило начало на един народ велик.
Коленича пред онези вечни олтари,
пред които като със свято причастие,
от кръвта на предците, живота си дали,
смирено пречиствам душата си и тяло.
Но Шипка как между стени да поберем
или онова бесило, превърнато във връх?
Симеоновите книги и дух да пренесем,
в които историята е написана със кръв.
За всеки вечен български олтар,
който не се побира в храма тесен,
звездите са му изпратени във дар
и храм е само куполът небесен.
.
Снежана Галчева
.
